Решение № 15414 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2008 г.

Решение № 15414 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2008 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Ангя Кръстева Пандулева от гр. Благоевград, бул. "Васил Левски" № 3, срещу решение № 891 на Министерския съвет от 28 декември 2007 г. /ДВ, бр. 15.01.2008 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция па Път II-19-Симитли - Градево "Предела "-Разлог на територията на област Благоевград, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от недвижими имоти с № 94004, № 94005 и № 94006, находящи се в землището на с. Градево, община Симитли, противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона имотите да се отчуждават след предварително и равностойно обезщетение и жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и представените доказателства по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 33б ЗДС с решение № 891 на МС от 2007 г. са отчуждени части от следните имоти, находящи се в землището на с. Градево, община Симитли ЕКАТТЕ 17405 - от имот с № 94004, целят с площ от 1,874 дка е отчуждена част от 0,429 дка и е определено обезщетение в размер на 5852 лв., - от имот № 94005, целият с площ от 2,999 дка е отчуждена част от 0,491 дка и е определено обезщетение в размер на 6678 лв. и - от имот № 94006, целият с площ от 0,991 дка е отчуждена площ от 0,338 дка като е определена стойност на обезщетението в размер на 4611 лв. В жалбата се поддържа, че стойността на паричното обезщетение е занижена като се поддържа също, че отчуждителното мероприятие е засегнало и унищожило не части от посочените имоти, а изцяло имотите, които не могат да се ползват по предназначението си. От заключението на едноличната експертиза се установява, че равностойното парично обезщетение на отчуждените части от посочените имоти не е занижено при оценката на административния орган, но към датата на експертизата /м. ноември 2008 г./ инфраструктурния обект е завършен и поради голямата денивелация при изграждане на трасето на пътя се е получил голям насип с голям откос и действително са засипани части от имотите. От заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза се установява, че със заповед № РД-02-14-31/2006 г. на министъра на регионалното развитие е благоустройството е одобрен парцеларния план на инфраструктурния обект. С него са определени проектните линии на трасето и сервитутите, както и съответния размер на площите, които се отчуждават. Процесните имоти нямат вече материализирани имотни граници, за да се докаже твърдението на жалбоподателя, че са отнети /отчуждени/ по-големи площи от трите имота изграждането на трасето на пътя е необходимо геодезическо заснемане, извършено от правоспособно лице. Ако се установи "разминаване" в размера на отчуждените площи и действително отнетите площи от имотите е необходимо провеждане на процедура по изменение на парцеларния план -съгласно нормите на ЗУТ, ведно със всички правни последици, включващи и изменение на обжалваното РМС. При тези установени обстоятелства по делото, че определената оценка от административния орган като равностойно парично обезщетение на отчуждените части от имотите не е занижена и необходимостта от нова експертиза от правоспособно в. лице - геодезист /която експертиза е допусната, но не е внесен от жалбоподателката определения от съда депозит/ следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и поддържаното становище, че са отнети от описаните три имота по-големи по размер части от отразените като отчуждени в обжалваното административно решение, е недоказано. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение