Решение № 5383 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 145/2010 г.

Решение № 5383 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 145/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Маргарита Василева като пълномощник на Огнян Борисов Пиралков, Малина Василева Груева и Теменуга Василева Груева срещу решение по адм. дело № 1526/2008 г. на Административен съд София град и по частна жалба на "Ви Веста Холдинг" ЕАД, срещу същото решение, в частта му имаща характер на определение. Излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Представителят на "Ви Веста Холдинг" ЕАД изразява становище за неоснователността на касационната жалба. От останалите ответници по касационната жалба не са изразени становища. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на административния съд е прекратено производството по делото като недопустимо по отношение на "Ви Веста инвест" АД и "Ви Веста инвест" ЕАД. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Огнян Борисов Пиралков, Малина Василева Груева, Теменуга Василева Груева и др. срещу заповед № ДК-04-13 от 08.02.2008 г. на началника на Столична РДНСК. С оспорената заповед е отхвърлена жалбата на Огнян Борисов Пиралков, Малина Василева Груева и Теменуга Василева Груева, Марияна Пиралкова, Любка Крумова, Емилия Илиева и Николай Илиев с административен адрес ж. к. "Лозенец", ул. "Св. Седмочисленици" № 19 срещу одобрен като "Екзекутив" в ДАГ проект с дата 02.11.2001 г. по част "Архитектурна", с който се извършва преустройство на помещение "Портиер" в помещение "Офис № 4" в обект жилищна сграда в УПИ ХII-489, кв. 153, м. Лозенец. По отношение на подадената касационната жалба, Върховният административен съд, второ отделение приема, че същата е неоснователна. Предметът на спора е индивидуализиран правилно от съда и в тази посока неоснователни са твърденията на касаторите, че съдът е подменил предмета на спора. Предметът на спора е определен с жалба подадена чрез дирекция "Архитектура и благоустройство"на Столична община вх. № АП -70-00-375/96 от 23.10.2007 г., до Началника на РДНСК с вх. № ДК-04-13 от 18.02.2008 г., която съдът е изискал и е приложил по делото към административната преписка и както административния орган, така и съда е изяснил относимите за предмета на настоящото административно производство обстоятелства и е стигнал до извода, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган. При проверката на обжалваното решение се установява, че не са допуснати процесуални нарушения от съда. Установява се, че е обжалван мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, но тъй като впоследствие е издаден изричен административен акт от компетентния орган, предмет на контрол за законосъобразност е административния акт, а не мълчаливия отказ, поради което предмет на контрол за законосъобразност е заповедта, а не мълчаливия отказ, каквито доводи се излагат неоснователно от касаторите. Съдът е изложил обосновани мотиви, с които възприема изложените в заповедта фактически и правни основания, които като краен резултат са правилни. Анализирането на всички относими за спорното правоотношение обстоятелства от съда налагат извода за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е възражението в жалбата, че с разсъжденията си съда подменя основанията, съдържащи се в оспорената заповед, тъй като съдът е анализирал относимите за спора фактически и правни основания посочени в заповедта. Данните по делото сочат, че жалбоподателите оспорват проект за изменение в инвестиционен проект от 15.06.2001 г., за промяна предназначението на помещение "Портиер" в помещение "Офис № 4" в процесната сграда, която в последствие е била отбелязана в одобрената и приета екзекутивна документация за строежа от 01.11.2001 г. Съдът е стигнал до извода, че извършената промяна не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Аргумент в подкрепа на този извод съдът е черпил от разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗУТ, според която на обжалване пред началника на РДНСК подлежат само отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, когато не са съставна част от комплексния проект за инвестиционна инициатива, като в случая е наложен обоснования извод, че цитираната разпоредба е неприложима. Видно от данните по делото, административният орган при постановяването на оспорената заповед е изложил фактическото основание съответстващо на предмета на жалбата, с която е сезиран и е посочил съответстващата му правна норма от ЗУТ, поради което изводът на съда за законосъобразността на заповедта е правилен. От данните по делото е видно, че с акт от 2001 г. за установяване годността за приемане на строежа "Жилищна сграда кв. 153, п-л ХII-489, м."Лозенец"-II-ра част" - Приложение Образец 15 и от протокол на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползването на строежа, назначена със Заповед № 12-РП-Дю-81 от 18.02.2002 г. на началника на отдел "Териториална инспекция София юг" при ДНСК, се установява, че с валидно решение въз основа на направени констатации от ДПК, удостоверено и с подписите на етажните собственици, стоежът е приет - Образец 16 от 18.02.2002 г. На стр. 6 от същия /лист 159 по делото/ в т. Б. "По изпълнение на СМР, Част: Архитектурна", фигурират в партера 4 броя офиси, от което следва, че в решението на приемателната комисия е включен и процесния офис № 4, като с подписите си етажните собственици са изразили съгласието си за приемане на строежа. С решението за приемането на строежа от специално назначена Държавно приемателна комисия се изчерпва предмета на разрешението за строеж, както и на извършените последващи промени за извършено преодобряване на екзекутивна документация, какъвто е конкретния случай, тъй като последните уреждат правоотношения свързани с построяването на строежа до финализирането му. След изграждането на строежа и приемането му от приемателна комисия, ревизия на одобрен екзекутивен проект за промяна предназначението на обекти в сградата, е недопустимо. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд приема, че решението на административния съд, с което са изложени обосновани мотиви за законосъобразността на оспорената заповед е правилно. Доводът на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Частната жалба на "Ви Веста Холдинг" ЕАД, срещу решението в частта му, имаща характер на прекратително определение е неоснователна. Дружеството не е субект в материализираното в оспорената заповед правоотношение, поради което не е следвало да участва като заинтересувана страна по делото. Решението, в частта му, имащо характер на определение, с която е прекратено производството по отношение на "Ви Веста Инвест" АД и "Ви Веста Холдинг" ЕАД е правилно и следва да бъде оставено в сила. В постановеното решението на административния съд няма произнасяне по отношение присъждане на деловодни разноски на "Ви Веста Холдинг" ЕАД. Пред административния съд не е направено искане за допълване на решението и присъждане на разноски. Тъй като само административния съд е компетентен да измени съдебния си акт в частта за разноските, то при наличието на тези данни настоящата инстанция приема, че частната жалба в частта й за присъждане на разноски направени от "Ви Веста Холдинг" ЕАД пред Административен съд София-град е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК