Решение № 40 от 18.1.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200845/2023 г.

Производството е по реда на чл. 346, т.2 НПК и е образувано по жалба и допълнение към нея от повереника на частните обвинители Ц. П. - К., Д. К., Т. П. и Е. П.. С присъда № 20070044 от 05.12.2022г. по НОХД № 9173/2020г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 136 състав е признал подсъдимия П. Б. П. за виновен в това на 10.01.2019г. около 21.30 часа в с. М. в двор на къща, намираща се на адрес ул. "Ч. в." № 22, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - влязъл в двора на къщата заедно с майка си С. Б. Н. като свалил резето на външната врата, започнал да псува Ц. П. - К., хванал я с ръце за косата и след това за гърлото и започнал да я души и след като Д. К., Т. П. и Е. П. го изблъскали, блъснал с ръце Т. П., отказал да напусне двора на къщата, след което отново хванал с ръка за косата Ц. П. - К., повалил я на земята и започнал да я влачи към външната врата, изскубвайки кичури коса от главата й, крещял на Ц. П. - К., Т. П., Е. П. и Д. К., като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителен цинизъм /брутални обиди, псувни и физическо насилие към описаните лица в присъствие на майка му/ и дързост /влязъл в двора на чужда къща в тъмната част на денонощието след като свалил резето на външната порта/. На основание чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години. В рамките на осъществен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Софийски градски съд - Наказателно отделение, 14 въззивен състав с присъда № 68 от 21.04.2023г. по ВНОХД № 1468/2023г. е отменил изцяло атакуваната присъда и признал подс. П. за невиновен по предявеното му пред първата инстанция обвинение. В касационната жалба и допълнението към нея се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Според повереника съдът е приложил неправилно материалния закон с възприемането на личен мотив за извършване на деянието, а той сам по себе си не изключвал осъществяване на хулигански действия. Излагат се аргументи, че влизането в тъмната част на денонощието в чужд имот изразява открита демонстрация и незачитане от страна на подсъдимия на обществения ред. Изразява се несъгласие със схващането на въззивния състав, че действията на подсъдимия не били публични. Претендира се постановената нова присъда да бъде отменена и П. П. да бъде осъден по възведеното пред първостепенния съд обвинение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частните обвинители възпроизвежда изложените в касационната жалба аргументи. Акцентира на поведението на св. А. П., което не сочело на наличие на интимни отношения с подсъдимия, каквито са възприети от съда, постановил атакувания акт. Частните обвинители Ц. П. - К. и Е. П. поддържат заявената от своя повереник позиция. Защитникът на подсъдимия желае да бъде отхвърлена жалбата от повереника на частните обвинители. Декларира, че престъплението не е съставомерно от обективна и субективна страна поради наличните отношения между подзащитния му и св. А. П.. Апелира при постановяване на решението съдът да съобрази постановките в ППВС №2/29.06.1974г. по наказателно дело № 4/1974г. Прокурорът счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена като постановената от Софийски градски съд присъда бъде отменена и делото - върнато за ново разглеждане. Позовавайки се на задължителната съдебна практика, заявява, че публичността не е елемент от фактическия състав на престъплението хулиганство, а то може да бъде извършено и при евентуален умисъл, какъвто в конкретния случай държавният обвинител съзира у подсъдимия. Подс. П. П. се солидаризира със заявеното от своя защитник, а при дадената му възможност за последна дума моли за справедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и допълнението към нея, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. За да постанови своята присъда, Софийски градски съд се е солидаризирал с установената от първостепенния съд фактическа обстановка, но се е фокусирал върху обстоятелства, които са останали извън вниманието на районен съд, възприети като значими от второстепенния за определяне съставомерността на деянието, осъществено от П.. Тези обстоятелства касаят подбудите на подсъдимия да влезе в двора на обитаваната от Е. и Т. П. къща и да извърши инкриминираните от прокурора действия спрямо четиримата частни обвинители. В основата на своите изводи Градски съд е поставил безспорно установените дългогодишни интимни отношения между подсъдимия и св. А. П., на които са се противопоставяли родителите й - Е. и Т. П. и сестра й Ц. П. - К.. Контролираният съд правилно е извел причината за посещението на подс. П. в дома на семейство П. - предварителна уговорка между него и А. П. да се срещнат в процесната вечер и неотговаряне от свидетелката на негови телефонни обаждания. Въззивният състав професионално е анализирал наличните доказателствени източници, съдържащи информация както за близките отношения между П. П. и А. П., за осъщественото от подсъдимия след употреба на алкохол влизане в двора на къщата на П. заедно със своята майка - св. С. Н., последвалата остра реакция на семейството, непозволило той и А. П. да се срещнат при вербализирано такова желание от негова страна, така и за следващите му действия, изразяващи се във физически и словесни нападки спрямо тях. Несъмнено действията, основани на личен мотив, не игнорират априори възможността те да бъдат хулигански по своя характер, ако скандализират обществото, нарушават драстично обществения ред и със своята пренебрежителност към него и общественото спокойствие, изразяват явното неуважение на извършителя към общността. Влизането в тъмната част на денонощието в съседен имот, за да осъществи среща със своята приятелка, неразрешена от останалите обитатели на дома, чието настъпателно поведение довело до ответно агресиране на подсъдимия, не може да бъде определено като такова, което да покрие изискуемите законови признаци за хулиганско поведение. Въпреки моралната си укоримост, не всяка саморазправа може да бъде субсумирана под състава на престъплението хулиганство, като е необходимо да се изследва конкретиката на всяка отделна ситуация. Иначе, при неглижиране спецификата на конкретното деяние, всяка една престъпна проява на междуличностна агресия би следвало да се приеме като покриваща обективните и субективни характеристики на състава на престъплението по чл. 325 НК. Както е посочено и в ППВС №2/29.06.1974г., чиито указания всички страни, но с противоположен знак, тълкуват, обект на посегателството са установения в страната ред и общественото спокойствие и престъпление е налице, когато чрез действията си деецът изразява брутална демонстрация против установения ред. Общественоопасният характер на извършеното следва да бъде съзнаван както от дееца, така и от други лица, чието достояния те са станали. В случая инкриминираната деятелност е провокирана от поведението на частните обвинители, които освен свидетели на случилото се и обект на заплахи и действия срещу телесната им неприкосновеност, също са участвали в инцидента чрез съответни физически и вербални действия към подсъдимия. Действително, както посочва касаторът, публичността не е елемент от фактическия състав на престъплението хулиганство, в какъвто смисъл е и указаното в т.5 от Постановление №2/29.06.1974г. на Пленума на Върховния съд. То може да бъде осъществено и на непублично място, ако впоследствие действията са станали или са могли да станат достояние и на други лица. В конкретния случай поведението на П. е възприето от частните обвинители, които също са участвали в спречкването, а преди пристигане на полицейските служители И. и В., подсъдимият заедно с майка си по собствена инициатива е напуснал съседския двор, без осъщественото да стане достояние на други лица извън въвлечените в кавгата. Тя е избухнала в двор на частен имот в тъмната част на денонощието и не е и не би могла да бъде възприета от други лица освен участвалите в нея. Станала е предмет на разследване по делото поради подадено от св. Ц. П. - К. заявление за случилото се четири месеца след инцидента - на 23.05.2019г., в отговор на твърдяно от нея като неоснователно последващо оплакване от подсъдимия срещу баща й Т. П. за различен инцидент. Соченото от прокурора в обвинителния акт и от касатора в жалбата влизане от страна на П. в двора на къща чрез отваряне резето на външната врата, не може да бъде възприето като негова демонстрация на явно неуважение към обществото, съпроводена с дързост. Тези действия са в резултат на предхождащо съгласие от страна на св. А. П. /също обитаваща имота заедно с родителите си Е. и Т. П./ да се срещне с подсъдимия, който освен това е посетил дома заедно с майка си С. Н.. Посещението на дома на А. П. и нейните родители заедно с майка му и внезапно породеният у него негативизъм вследствие и поведението на частните обвинители сочи единствено на желание у П. П. да отговори на проявеното тогава отношение на съседите си, а не да скандализира обществото със своите действия. Импулсивната негова реакция, довела до засягане на физическия интегритет, честта и достойнството на семейство П. и на Д. К. и последващото доброволно напускане на имота, обективно сочи, че поведението на подсъдимия е било отправено единствено към личността на частните обвинители и в него няма израз на явно неуважение към обществото, нито е било съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред. Поради това не може да бъде възприета и тезата, която застъпва прокурорът в съдебното заседание пред настоящия състав, че престъплението е извършено от подс. П. при евентуален умисъл. Тя би могла да бъде споделена, ако не само подбудите, но и цялостното обективирано поведение на П. не е било продиктувано от желанието му да се види с А. П.. За да бъде извършено едно деяние при евентуален умисъл, извършителят следва конкретно, а не абстрактно да съзнава последиците от своето поведение заедно с общественоопасния характер на извършваното и то с всички негови характеристики. Деецът, освен че съзнава конкретните общественоопасни последици и тяхното неизменно настъпване, се и съгласява с това. П. П. е блъскал, душил, отправял обидни реплики към частните обвинители, но поведението му, макар и неприемливо от гледна точка на етиката и доброто възпитание, е било израз на несъгласието му със забраната от роднините на А. П. да се види с нея. От отиването в двора на съседска къща, последвалата физическа и вербална агресия, катализирана от поведението на част от живущите в нея и преустановяване на конфликта чрез прибирането обратно вкъщи заедно с майка му, не може да се изведе предвиждането от страна на подсъдимия на конкретните последици от това му поведение - нарушаване на обществените порядки и съзнаването, че с това той накърнява, при това грубо, обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Както бе посочено, поведението му сочи не само на липса на негова цел да скандализира обществото, но и на конкретно осъзнаване, че чрез своите действия той нарушава обществените порядки. В обобщение настоящият състав се солидаризира с позицията на контролирания съд, че подс. П. е засегнал изцяло личната сфера на частните обвинители, без действията му да са били насочени към скандализиране на обществото и изразяване на пренебрежително отношение към обществените порядки. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение