Решение № 11598 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10220/2009 г.

Решение № 11598 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10220/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по молба на Валентин Богданов Костадинов, в качеството му на собственик и представител на ЕТ "Валентин Костадинов Пингаров"- с. Кулата, подадена чрез упълномощен адв. Анастасия Гебова, с искане за отмяна на влязло в законна сила съдебно решение на Върховния административен съд, първо отделение, № 2626 от 13.03.2006 г., постановено по адм. д. № 8635/2005 г., с което е оставено в сила решение № 183 от 9.06.2005 г. на Благоевградския окръжен съд по адм. д. № 272/2003 г. В молбата се твърди, че в хода на производството е било направено искане за спирането му до приключване на производството по н. о. х. д. № 47/05 год., но то не е уважено. Молителят се позовава на влязла в сила присъда на Благоевградския окръжен съд от 18.09.2006 г., с която е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 и чл. 20, ал. 3 от НК, изразяващи се в умишлено склоняване на служители във фирмата му да съставят официални документи - 24 бр. ЕАД, като в клетка 47 са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена банкова гаранция в размер на 30000 лв. с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. В молбата се посочва, че влязлата в сила присъда е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, излагат се подробни доводи в какво се изразяват новите обстоятелства и се моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, първо отделение и оставеното с него в сила решение на Окръжен съд - гр. Благоевград и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответниците - директорът на Регионална митническа дирекция, гр. София, Митница кулата и ЕТ "Хриси Транс - Стойчо Бойчев" не изразяват становища по молбата за отмяна. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Съгласно посочената разпоредба отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. Присъдата, на която се позовава молителят, е влязла в сила на дата 27.01.2009 г., но от данните по делото не се установява в кой момент той е научил за влизането й в сила, поради което следва да бъде прието, че молбата е подадена в законния срок. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното № 2626 от 13.03.2006 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 8635/2005г е оставено в сила решение № 183 от 9.06.2005 г. на Благоевградския окръжен съд по адм. д. № 272/2003 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" против решение № В-38/27.03.2003 г. на директора на РМД - София, с което е потвърдено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 63/22.10.2002 г. на началника на Митница-Кулата, с което ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" и ЕТ "Хриси Транс - Стойчо Бойчев" са задължени да заплатят сума в размер на 33610 лв., от които 9010 лв. ДДС, 24600лв. акциз и лихва от 07.04.2002 г. до плащане на задължението. Като доказателство към молбата за отмяна е приложено заверено копие от присъда № 353 от 14.09.2006 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград, влязла в сила на 27.01.2009 г., с която Валентин Богданов Костадинов и други лица са признати за невинни по предявените обвинения, като за Валентин Богданов Костадинов същото е в това, че в качеството му на длъжностно лице - собственик и управител на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", действайки при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, умишлено е склонил подсъдимите Василка Гущерова, Марияна Димитрова и Камелия Янакиева, да съставят официални документи (ЕАД-та описани в присъдата), като в клетка 47 на посочените ЕАД-та са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена обща банкова гаранция и с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. Съобразно чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на тази разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" са не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Съгласно чл. 300 от ГПК (нов), който е аналогичен на разпоредбата на отменения чл. 222 от ГПК (отм.), намиращ приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. В този смисъл влязлата в сила присъда след приключването на съдебното производство по обжалването на административен акт може да се разглежда като "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Но това не е безусловно и във всички случаи, а само тогава, когато е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата, и елементите на административния акт, който е предмет на разглеждане в съдебното производство по обжалването му. Предвид на данните по делото не може да бъде прието, че в случая е налице подобно тъждество. Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 63/22.10.2002год. на началника на Митница-Кулата, което е предмет на съдебно - административното обжалване, има за предмет установяване на задължения на едноличния търговец в качеството му на солидарно отговорно гарантиращо лице съгласно разпоредбите на ЗМ и ППЗМ , а предмет на присъдата е (не) извършено документно престъпление във връзка с дейността на едноличния търговец като гарантиращо лице по ЗМ и ППЗМ. Следователно спорът в наказателното производство е бил свързан с въпроса дали при извършване на дейността като гарант търговецът е създавал и използвал документи с невярно съдържание, а въпросът, че такава дейност е извършвана, последица от която е ангажиране на отговорността с процесното ППСПДВ, изобщо не е бил спорен. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че влязлата в сила присъда на Благоевградския окръжен съд няма характер на ново писмено доказателство или на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и направеното искане за отмяна по реда на същата норма на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд, следва да бъде отхвърлено. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,