Решение № 5121 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2012 г.

Решение № 5121 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 153 от 31.10.2011 г. по адм. д. № 165/2011 г. на Административен съд Кюстендил, като неправилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Сашо Иванов Шопов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23101 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция (РА), с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Сашо Иванов Шопов заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 10/090709/21249 в размер на 225.89 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. Правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт. В допълнение настоящият съдебен състав намира следното: обжалваният АУПДВ е постановен и при друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила - липса на фактическо и правно основание за издаване на акта като задължителен негов реквизит по см. на чл. 59, т. 4 от АПК - т. е. липса на мотиви. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази...", съгласно която... "е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 225,89 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др. Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на фактическите основания за постановяването му за първи път в съдебната фаза на производството. Настоящият състав на ВАС, III-то отделение споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, Сашо Иванов Шопов е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане са извършени кръстосани проверки, които установяват частично съвпадение между посочените от него за подпомагане площи и установените при тези проверки допустими за подпомагане площи. Именно за установените като допустими за подпомагане при тези проверки площи на дружеството е изплатена съответната субсидия. Едва при последваща проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е констатирано, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази трета проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като Сашо Иванов Шопов не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудило компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт - 12.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. /приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Правилни са развитите от съда съображения за приложимата материалноправна норма от общностното право - съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО) 1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010 г., Регламент/ЕО/ № 796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 /приповторена дословно в чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г./, съгласно която, дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението, е извършено 16.12.2009 г. и най-късно на 08.02.2010 г., а административният акт е издаден на 14.04.2011 г. и съобщен на адресата му на 15.04.2011 г. - т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение