Решение № 2867 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2013 г.

Решение № 2867 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12683/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Блясък" АД, с ЕИК 119096542, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Дарданели" № 2, представлявано от изпълнителния директор Николай Йорданов Банев, чрез процесуалния му представител адв. Харитонова от АК - София, против решение № 4235 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 459/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 254 от 11.09.2012 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България. Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че е нарушен принципът за равнопоставеност на страните, т.к. не е могъл да се запознае с писмените бележки, представени от "Берое 1916" ООД, които имат характер на отговор на жалбата. Позовава се на нарушение и на принципа на служебното начало, поради това, че съдът не е указал на страните да представят доказателства за някои обстоятелства от значение за решаване на делото. Оспорва се присъждането на разноски на заинтересованата страна. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при алтернативност - решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Патентно ведомство (ПВ) на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Енчев, оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на заявените от касатора такива. Ответната страна - "Берое 1916" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. "Милин камък" № 23, ап. 2, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В случай, че бъде отменено решението в частта за разноските, моли да му бъдат присъдени такива за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Блясък" АД срещу решение № 254/11.09.2012 г. на председателя на ПВ, с което е отменена регистрацията на марка № 41615 "Берое 1916", комбинирана, с притежател "Блясък" АД. Производството пред ПВ е образувано по искане на "Берое 1916" ООД, подадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 19 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), за отмяна регистрацията на марка "Берое 1916", комбинирана, с притежател "Блясък" АД, поради неизпълнение на задължението за използване на марката по смисъла на чл. 19 ЗМГО. Процесната марка е била заявена за вписване от ПФК "Берое" АД, гр. Стара Загора на 21.09.2001 г. и регистрирана на 14.03.2002 г. на името на същия клуб, за стоки и услуги от клас 16, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 41 и клас 42. На 13.04.2004 г. е било вписано прехвърляне на правото на марката от ПФК "Берое" АД на "Блясък" АД. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че притежателят на марката не е представил доказателства за използването й, респ. за наличие на основателни причини за неизползване, в релевантния срок за доказване. Посочил е, че от приложените по делото договори за изработка на рекламни материали, афиши, визитни картички, календари и други, не се установява по безспорен начин, че марката е била реално използвана по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, т.к. те не са придружени от никакви писмени доказателства за това реално произведени ли са такива и на тях изобразена ли е процесната марка. Представените договори за паричен заем са счетени за неотносими към спора, т.к. не регулират правоотношения, свързани с използването на марката. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореното решение на ПВ е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при точно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМГО предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал да използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. В националното законодателство е определено законово понятието "реално използване на марка" съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО. Същото следва да бъде тълкувано в контекста на новелата на чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, с която понятието за реално използване е било хармонизирано в рамките на процедурата за регистриране на марка на Общността. Директивата не съдържа изчерпателна дефиниция на критериите, по които да се определя реалното използване на регистрирана марка, но СЕС многократно се е произнасял в свои решения, в които дава ясно и недвусмислено тълкуване на понятието "реално използване на марката". Например: решение по дело № С-41/01 Ansul Ajax Brandbeveiliging BV СЕО, решение по дело С-495/07 (Silberquelle GmbH срещу Maselli-Strickmode GmbH; решение по дело № С-442/07 на СЕО Verein Radetzky-Orden срещу Bundesvereinigung Kamerdschaft "Feldmarschall Radetzky", решение по дело № С-416/2004 г. Vitafruit II, решение по дело № Т-191/2007 г. на първоинстанционния съд, § 101; решение по дело С-259/2002 г. Laboratoire de la mer и др. Цитираната съдебна практика налага извод, че по смисъла на директивата реалното използване на марката се обуславя от използването й в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги. С оглед целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби е извън всяко съмнение, че изискването е за реално, действително, а не номинално или формално използване на марката. За да се установи съществуването му, следва да се извърши цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактори. Водещо значение има търговското присъствие на марката, а съответно и на обхванатите от нея стоки или услуги на пазара. В този смисъл е и националната съдебна практика - решения по адм. дело № 14763/2012 г.; адм. дело № 10085/2011 г.; адм. дело № 10997/2013 г.; адм. дело № 12259/2012 г. на ВАС, VII о. В случая касаторът, в качеството на притежател на марката, не е доказал в хода на съдебното производство реалното й използване на територията на Република България за срок от пет години за стоките и услугите, за които е регистрирана. Реалното използване на марката в търговската дейност от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, респ. поставянето на марката върху стоките или тяхната опаковка, не се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства. Първоинстанционният съд е направил коректен анализ на доказателствения материал и е достигнал до обосновани правни изводи за липса на достатъчно доказателства за реално използване на обсъжданата марка. Реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар. АССГ е преценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като правилно е приел, че от тях не могат да се установят твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, за да настъпят за него благоприятни правни последици. След като марката не е ползвана реално от нейния притежател или от трето лице с негово съгласие повече от пет години от регистрацията, е налице условието на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО за нейната отмяна. При съдържащите се по делото данни съдът обосновано е приел решение № 254 от 11.09.2012 г. на председателя на ПВ на РБ, с което се отменя регистрацията на марка рег. № 41615 "Берое 1916", за законосъобразен административен акт. Възражението на касатора, направено на основание чл. 163, ал. 3 АПК е неоснователно, т.к. с разпореждане от 8.02.2013 г. (стр. 132), съдът на основание чл. 170, ал. 1 АПК е разпределил доказателствената тежест, като изрично е указал на жалбоподателя и на заинтересованата страна, че е в тяхна доказателствена тежест да установят онези факти и обстоятелства, от които претендират настъпването на благоприятни правни последици. Съдът е длъжен да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, но няма задължение да напътства страните, че ангажираните доказателства не са достатъчни за установяване на благоприятните за тях факти. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства (приемо-предавателни протоколи, протоколи, писмени указания за заплащане на суми по договори с "Фил" ООД, цветни снимки на купи, медали и визитни картички), не опровергават фактическите установявания на първоинстанционния съд. При липсата на данни за производството и/или реализацията на описаните в тях предмети, приложените частни документи не могат да бъдат ценени като доказателства за реално ползване на марката. Независимо от това следва да се има предвид, че допълнителните писмени доказателства не могат да променят крайния извод на съда относно използването на марката. Жалбоподателят е имал възможност да представи гореописаните доказателства в производството пред първоинстанционния съд, което не е сторено. Обоснован е изводът на АССГ, че при липсата на безспорни доказателства относно реалното производство на рекламни материали с изображение на процесната марка и начина на разпространението им, не може да се приеме, че е налице реално използване на търговската марка. Непълнотата на доказателства не представлява касационно основание за отмяна на съдебно решение, а в случая представените с касационната жалба доказателства не обуславят наличие на релевираните касационни основания, а са относно факти, които са подлежали на установяване пред първата инстанция и жалбоподателят е имал процесуална възможност да ги ангажира своевременно. С оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 АПК), настоящият съдебен състав няма процесуална възможност да обсъжда фактите, за които се твърди, че се установяват с тези доказателства, а именно създаване и реализиране на рекламни материали, съдържащи комбинираната марка "Берое 1916" за търговски цели, като аргумент в полза на твърдението, че спорното използване на марката е реално. АССГ не е допуснал процесуални нарушения в процеса по събиране на доказателства, поради което не е налице основание за отмяна на съдебното решение поради несъбирането на представените с касационната жалба доказателства. Неприемането на тези доказателства в производството пред първата съдебна инстанция се дължи изцяло на поведението на "Блясък" ЕООД, а не на процесуални нарушения, поради което и на това основание не е допустима отмяна на съдебното решение и връщане на делото за осъществяване на ново производство по събиране, респ. анализиране на тези доказателства. Неоснователно е възражението на касатора относно липсата на предоставена възможност да се запознае с писмените бележки на заинтересованата страна и твърдението, че в тях са наведени нови правни доводи. АССГ в мотивите на съдебното решение се е обосновал подробно защо не цени представените договори като безспорни доказателства, от които да е установено използване на марката. С писмените бележки не се сочат нови фактически обстоятелства и не се релевират правни доводи, които да са били обсъждани от съда, без на противната страна да е дадена възможност да вземе становище. Относно оспореното от касатора решение в частта за разноските и възражението, че такива не следва да бъдат присъждани, то видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В този аспект АССГ законосъобразно е присъдил разноски в полза на "Берое 1916" ООД. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на административния орган се дължат направените в това производство разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът "Блясък" АД следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева на ПВ на РБ. Претенцията на ответната страна "Берое 1916" ООД за присъждане на разноски е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Видно от представения договор за правна защита и съдействие с. А № 0344655/17.02.2014 г. сумата от 250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение е уговорена и платена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, "Блясък" АД следва да бъде осъден да заплати направените от "Берое 1916" ООД пред настоящата инстанция разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение