Решение № 8564 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3499/2022 г.

Решение № 8564 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3499/2022 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от министъра на вътрешните работи и директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Враца, чрез процесуални представители, срещу решение № 7881/23.12.2021 г. по адм. дело № 6421/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отменен мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи, инкорпориран в писмо рег. № 812100 - 16321/03.11.2020 г. и писмо рег. № 812100 - 17639/27.11.2020 г., изпратена е преписката на министъра на вътрешните работи за постановяване на административен акт по заявлението на Н. Г. със задължителни указания, обявена е нищожността на отказ от изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР на Н. Г., обективиран в писмо рег. № 369р - 20174/17.11.2020 г. на директора на ОДМВР - Враца. Касационният жалбоподател - министър на вътрешните работи, обжалва решението изцяло, като поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, издадено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Г., присъждане на разноски по делото. Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител заявява, че не оспорва касационната жалба на другия касатор. Касационният жалбоподател - директор на ОДМВР - Враца обжалва решението изцяло като неправилно - материалноправно незаконосъобразно, изтъква и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на Г. срещу акта на директора на ОДМВР - Враца. Ответникът по касационните жалби - Н. Г., с адрес в гр. София, в писмени отговори, иска оставяне без разглеждане на двете касационни жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Неоснователни са доводите на ответника по касация за недопустимост на двете касационни жалби. Невярни са твърденията на ответника, че касационните жалби са без дата на постъпване в АССГ и входящ номер, каквито са само преписите, които се изпращат на другата страна. Касационната жалба на министъра на вътрешните работи е вх. № 1452/17.01.2022 г., а на другия касатор - вх. № 2336/24.01.2022 г. с клеймо на пощенския плик от 20.01.22 г., като министърът е уведомен на 04.01.2022 г. за решението, а вторият касатор - на 07.01.2022 г., поради което и двете касационни жалби са в законовия 14 - дневен срок от съобщаване на решението. Разгледани по същество двете касационни жалби са основателни. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид задължителното за него определение на смесен 5 - членен състав на ВКС и ВАС, който е бил сезиран със спор за подсъдност между СРС и АССГ, кой да разгледа постъпилата жалба на Г. срещу отказ за изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР на директора на ОДМВР - Враца в негово писмо рег. № 369р - 20174/17.11.2020 г. Жалбата е допълнена с "отговор" на Г. от 24.02.2021 г. в производството пред СРС, в който е посочен като втори ответник и министърът на вътрешните работи. Съгласно определението на смесения петчленен състав компетентен да разгледа жалбата е АССГ, тъй като съдът е сезиран с жалба с искане за отмяна на индивидуален административен акт и като последица от отмяната - присъждане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР. АССГ е приел, че обжалваният отказ на директора на ОДМВР в писмо рег. № 369р - 20174/17.11.2020 г. на директора на ОДМВР - Враца е нищожен, тъй като министърът на вътрешните работи е единствено компетентният орган да се произнесе по заявление за изплащане на обезщетение по чл. 236 АПК, а формираният мълчалив отказ на министъра, инкорпориран в двете посочени по - горе писма е незаконосъобразен, тъй като са били налице предпоставките на чл. 236, ал. 1 АПК за изплащане на обезщетението, защото Г. е бил преназначен на работа в друго населено място. Настоящият съдебен състав, преди да се произнесе по оплакванията за неправилност на решението в двете касационни жалби, следва служебно да провери и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК Решението е недопустимо в частта, с която е отменен мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи, инкорпориран в писмо рег. № 812100 - 16321/03.11.2020 г. и писмо рег. № 812100 - 17639/27.11.2020 г. и му е върната преписката за произнасяне. Г. не е формулирал твърдение, че обжалва мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по заявление за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 АПК, нито е сезирал министъра с подобно заявление, за да има формиран мълчалив отказ - годен предмет за обжалване. В първоначалната жалба е очертан предмета й ясно и недвусмислено и той е отказ по писмо рег. № 369р - 20174/17.11.2020 г. на директора на ОДМВР - Враца. В отговора от 24.02.2021 г., депозиран в производството пред СРС, Г. е посочил единствено, че предявява иска си срещу министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР Враца и че компетентен да се произнесе по искането му е бил министърът. Министърът на вътрешните работи обаче не е бил сезиран със заявление за изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 АПК, а единствено с 2 броя "сигнали" за изплащане обезщетение за неизползван отпуск на л. 43 и 46 и е отговорил с двете писма от 03.11.2020 г. на л. 44 и 27.11.2020 г. на л. 47, стр. 2, които изцяло са посветени на обезщетението за неизползван отпуск - различно от обезщетението по чл. 236, ал. 1 АПК. Предвид изложеното съдът в тази част на решението се е произнесъл плюс петитум - без надлежна жалба и без годен за обжалване административен акт, който да представлява мълчалив отказ на министъра по искане до него да изплати обезщетение по чл. 236 АПК. Решението следва да бъде обезсилено в тази му част, като предвид липсата на жалба не е налице хипотеза, налагаща частично прекратяване на производството в тази част. Извън това настоящият съдебен състав оставя без коментар правната конструкция на АССГ според която мълчаливият отказ е инкорпориран в две писма с изрично съдържание. В останалата част решението е неправилно поради нарушение на материалното право и съществено съдопроизводствено нарушение - частична липса на мотиви по чл. 172а, ал. 2 ЗМВР. В противоречие с приложимото материално право е изводът на АССГ за липса на компетентност на директора на ОДМВР - Враца да се произнесе по отправеното до него заявление за изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР, което съгласно цитирания законов текст се дължи при преместване на работа на държавния служител в други населени места за срок, по - дълъг от шест месеца, и е в размер на 50 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място. Съгласно чл. 13, ал. 5 вр. ал. 1 от Наредба № 8121з - 920/13.07.2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по глава единадесета на ЗМВР, издадена от министъра на вътреtните работи на основание чл. 241 ЗМВР, обезщетенията по чл. 236 ЗМВР се изплащат след издаване на заповед на ръководителя на структурата по чл. 37 ЗМВР, в която е преместен служителят, за конкретния им размер. Доколкото искането на Г. е свързано със заповедта му за преназначаване на длъжност в ОДМВР - Враца, то органът по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР компетентен да се произнесе по искането му е именно директорът на ОДМВР - Враца. Предвид изложеното обжалваният отказ на директора на ОДМВР не е нищожен, както неправилно е приел АССГ. Решението следва да бъде отменено и поради липсата на мотиви относно правнорелевантните факти във връзка с основанията по чл. 146, т. 2, 3 и т. 5 АПК и наличието или липсата на тези основания делото следва да бъде върнато за ново разглеждане за произнасяне по всички основания за оспорване на индивидуалния административен акт. Съдът при новото разглеждане при преценка на материалноправната законосъобразност на акта следва се произнесе и по възражението на директора на ОДМВР - Враца за разлика между преназначаване и преместване на държавен служител, след като се изложат мотиви по относимите факти. По разноските за настоящето производство предвид връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него по същество на спора. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение