Решение № 11693 от 15.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ай Ви Би Козметикс ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, [улица], [номер], представлявано от И. Белов, чрез адв. П. Радев, срещу Решение 6817 от 19.11.2021г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 7162/2021 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт СФД21-РД77-24/07.04.2021г. на ревизиращи органи в Столична община, в частта, с която са определени задължения за такса за битови отпадъци за 2015 г - 2020 г. за нежилищни недвижими имоти, находящи се в гр. София, район Витоша и район Панчарево . Касационният жалбоподател - Ай Ви Би Козметикс ООД, счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита таксата е определена в нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В нарушение на чл.62 от ЗМДТ установените публични задължения са потвърдени, без да е доказано реалното извършване на услугите, за които се дължи таксата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени ревизионния акт в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото не е било спорно от фактическа страна, че ревизираното дружество е собственик на четири нежилищни поземлени имоти, описани подробно в РА земя, находящи се в район Витоша , [жк], [улица], за които са подадени декларации по чл.14 ЗМДТ с декларирана отчетна стойност и са открити партиди на имотите, както и на сграда-нежилищен имот, находящ се върху един от имотите в [жк] и на складове, находящи се в район Панчарево , [улица]. Сградата в [жк] не е декларирана и за нея няма открита партида, а складовете са декларирани по чл.17 и чл.14 ЗМДТ със съответна отчетна стойност и за тях е открита партида. На 09.11.2020 г. със Заповед МДТ-РД-01-133, издадена на основание чл. 112 и 113 ДОПК, началникът на отдел "Ревизионен контрол" в Столична община възлага данъчна ревизия на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г. На 09.02.2021 г. ревизиращите органи представят Ревизионен доклад СФД21-ТД26-192. Дружеството не подава възражение против ревизионния доклад. На 07.04.2021г. ревизиращите органи издават Ревизионен акт СФД21-РД77-24, с който определят задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г., в т. ч. по отношение на посочените по-горе имоти, и определят задължение за такса за битови отпадъци в размер на 101 854,65 лв. главница и 12 456,43 лв. лихви. На 16.04.2021 г. касаторът обжалва ревизионния акт до кмета на Столична община само относно установените задължения за ТБО. С Решение СОА21-РД28-27 от 17.06.2021г., кметът на Столична община потвърждава ревизионния акт в обжалваната част. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е в съответствие с материалноправните разпоредби. От доказателствата по делото - издадените от кмета на Столична община заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е безспорно, че имотите попадат в границите на райони, в които общината е организирала предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За периода за имотите не са подавани декларации по чл. 23, ал. 1 от НАРЕДБА на Столичната общита за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата). По отношение на дружеството са издавани издавани заповеди по чл. 24, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредбата и за периода на действие на тези заповеди не са определяни задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Първоинстанционният съд приема, че размерът на таксата е определен правилно на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период, с оглед неподаването от дружеството на декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът счита същото за валидно - издадено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и волята на съда е изразена по начин, който позволява да бъде изведена. Решението е и допустимо - постановено е при наличие на положителните процесуални предпоставки и при липса на отрицателни. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон Доводите на касатора в подкрепа на порока нарушение на материалния закон са за нарушение на чл. 67, ал. 1 и чл.62 ЗМДТ Страните по делото не спорят, че процесните имоти попадат в границите на райони, в които общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ. Основното възражение на касатора е за неправилно прилагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - определянето на размера на дължимата такса не на база на количеството битови отпадъци, а пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Този довод на касатора е неоснователен. Безспорно е, че основният принцип за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е съобразно количеството битови отпадъци. Той е проявление на основното задължение на всеки, от чиято дейност се създават отпадъци - чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Но за да бъде приложен принципът за определяне на таксата според количеството битови отпадъци е необходимо това количество да бъде надлежно отчетено. Именно поради това Столична община е създала специален ред за заявяване на броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които съответният правен субект желае да ползва. С подаването на визираната в чл. 23, ал. 1 от Наредбата декларация правният субект декларира пред общината, че това е количеството битови отпадъци, които ще генерира през съответната година и по този начин създава предпоставки за определяне на дължимата му такса при спазване на принципа по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Нещо повече. Столична община е създала и ред за деклариране неползване на имота в рамките на съответната година - чл. 27, ал. 2 от Наредбата, както и ред за самостоятелно организиране на събирането и извозването на генерираните битови отпадъци - чл. 24, ал. 3 от Наредбата. Следователно, въпрос на преценка на собственика на недвижим имот, който попада в границите на район, където общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, е дали ще декларира своевременно ползването на определено количество съдове за съхранение на битови отпадъци или ще предпочете таксата за предоставяната му услуга да бъде определяна пропорционално върху определена от общинския съвет основа. Касаторът, като не е подал декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата сам е предпочел размера на таксата за услугите да бъде определян не съобразно количеството битови отпадъци, а по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. С оглед на горното доводите на касатора за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за недоказаност на предоставянето от Столична община на услугите, за които се събира таксата. В хода на ревизионното производство са събрани многобройни доказателства, доказващи предоставянето на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ съгласно оперативните планове на Столична община за съответните години. Това е станало след нарочно искане за извършване на насрещна проверка от Столичен инспекторат при СО, с което е поискана и събрана информация и документи за начина на предоставяне на услугите по отношение на процесните имоти. Налични са договори на Столична община с предприятие - изпълнител на услугите, ежедневни и месечни констативни протоколи, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове натурални работи, документи за извършено плащане, справки и други. Видно от горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Съдът следва да го остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо, АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение