Решение № 10491 от 18.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валидекс ЕООД срещу Решение 2456 от 11.05.2020 г. по адм. д. 13177/18 г на Административен съд София-град (АССГ), с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените искове против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи от отменени по съдебен ред издадени от нея административни актове Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. В касационната жалба и в съдебно заседание представителят на касатора обосновава ясно, конкретно и мотивирано пороците на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът КЕВР, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор и в съдебно заседание обосновават становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и искат от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като на основание чл. 218, ал. 1 от АПК извърши проверка за допуснати пороци посочени от касатора на обжалваното съдебно решение и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е допустима и по същество е основателна. С процесното решение първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал само някои от предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, а именно отменени по съдебен ред постановени от него административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г преференциална цена в размер на 112,48 лв. на мегаватчас /Мвтч/ без ДДС за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници до 10 мегавата, въведени в търговска експлоатация до 19 юни 2007 г и последвалото след отмяната на този административен акт Решение Ц-5/20.02.2015 г. КЕВР, с което отново се определя, считано от 01.04.2011 г., същата преференциална цена 112,48 лв./Мвтч без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведени от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт по смисъла на параграф 2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, и то при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Първоинстанционният съд е приел също, че не се е установила обаче пряка причинна обусловеност между отменените административни актове и настъпилата вреда. За да достигне до този извод, той е приел, че изкупуването на произведената от ищеца електроенергия по цена от 112,48 лв/Мвтч се извършвало не пряко от ответника, а се явявало опосредено от наличието на сключен между него и краен снабдител ЧЕЗ Електро България АД договор, който във всеки един момент можел да бъде прекратен, а и сключването му зависело само от усмотрението на страните. За да обоснове отхвърлителното си решение, съдът е приел, че нито ответникът КЕВР, нито съдебно-техническата експертиза може да класифицира групата производители, в която попада ищеца според критериите на Решение Ц-010/30.03.2011 г., макар и да е назначил такава експертиза и експертите да са определили компетентно и безпристрастно тази категория, имайки предвид хидротехническите параметри на централата, съобразно относимите писмени доказателства, издадени от държавни органи. Направени са и изводи, че пропуснатите ползи са една евентуалност, а не реалност и претенцията на ищеца почива единствено на логическо му допускане, но не на закономерно им настъпване. Правните изводи на съда са неправилни и необосновани. Неправилен е изводът на съда, че не е установена пряка причинна връзка между отменените административни актове и вредата, тъй като изкупуването на произведената от ищеца електроенергия по цена 112,48 лв/Мвтч, определена от КЕВР с тези актове, е било опосредено от наличието на договор между ищеца и трето лице краен снабдител. Oпределената от КЕВР цена е задължителна в отношенията на ищеца, както и по отношение на третите лица, независимо от обстоятелството, че са договорни, предвид на законодателната уредба на обществените отношения в областта на енергетиката, които са обект на специална регулация и определянето на преференциална цена за група производители, по която енергийните предприятия са длъжни за изкупуват енергията на регулирана цена, определена от КЕВР. Съгласно чл. 16 от Закона за възобновяемите и алтернативните източници и биогоривата /ЗВАИБ,отменен/, действал през периода 2007-2011 г., предвижда че общественият доставчик, съответно крайните потребители, изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 Мвт, по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, а именно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно тази наредба държавният орган, който определя тези задължителни цени е Комисията за енергийно и водно регулиране. Отменените ценови решения на КЕВР - т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г., представляват по своята същност властническо разпореждане. С него, по силата на императивната разпоредба на чл. 21 от ЗВАЕИБ, КЕВР разпорежда на страните по сделката за изкупуване на електрическа енергия да прилагат задължителна преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Отнася се за преференциалната цена, която е определена с административен акт като ищецът и електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро България АД (в случая) не могат да не се съобразят с нея. Това е така и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от приобщения към делото договор за изкупуване на електрическа енергия: Купувачът заплаща количеството електрическа енергия по преференциални цени в съответствие с действащото законодателство. В съответствие с чл. 31 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е предвидено, че общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, въз основа на дългосрочни договори за срок от 15 години, по определена от КЕВР преференциална цена. Неправилни и необосновани са изводите на първостепенния съд и относно тълкуването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЕВИ, която дава правомощие на КЕВР да прилага принудителни административни мерки, когато установи, че контролираните по този закон лица са извършили или извършват действия, с които нарушават разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му и на актове на комисията.