Решение № 1214 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изи дент - Амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина (АГПППДМ) ООД, чрез пълномощника адвокат Станев, срещу решение 959 от 27.05.2022 г., постановено по административно дело 3181/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Изи дент - Амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина ООД срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. 29-06-825-5 от 02.10.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив, с която дружеството в качеството му на изпълнител по индивидуален договор 162656/07.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, е приканено да възстанови неоснователно получената сума в общ размер на 10 268,68 лв. съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване); 2) осъдено Изи дент - Амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална медицина ООД да заплати на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) сумата от 500 лв. за деловодни разноски. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли решението да бъде отменено. Твърди, че след като заплатената от РЗОК Пловдив сума е за дентална помощ, която действително е оказана на потърсилите я здравноосигурени лица от висококвалифицирани специалисти, сумата не е неоснователно получена и не следва да бъде връщана от дружеството. Ответникът по касация директорът на РЗОК - Пловдив, действащ чрез пълномощниците главен юрисконсулт Лазаров и юрисконсулт Петлешкова, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея решение потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана директорът на РЗОК Пловдив е изискал от изпълнителя по договор с НЗОК на първична дентална помощ връщане в бюджета на Касата на посочената в поканата сума, понеже е установено, че дружеството е отчело с 208 амбулаторни листа дейност на д-р Н. Петрова-Михайлова, която не е извършена от нея (в същото време е била в отпуск поради временна неработоспособност), а от други нейни колеги, работещи в същия дентален център. Спор по този въпрос, както и по размера на разпоредената за възстановяване сума, между страните няма. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК Пловдив проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. За да не уважи сезиралата го жалба срещу поканата, Административен съд Пловдив е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила за издаването й, като е съобразена с целта на закона. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на ЗЗО, НРДДД за 2020-2022 г. и сключения индивидуален договор, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения, поддържани от жалбоподателя и пред ВАС. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, решаващият състав се е съобразил и с указанията на ВАС по прилагането на закона, обективирани в решение 12546/08.12.2021 г. по адм. д. 7360/2021 г. на ВАС, VI отделение. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Пловдивския административен съд. За пълнота във връзка с поддържаните и пред ВАС жалбоподателови възражения в насока, че е противоправно да се иска връщане на заплатени пари за осъществена дентална дейност, следва да се отбележи, че е без значение дали процесните дентални дейности действително са извършени, с оглед установеното им отчитане от името и с електронния подпис на неизвършил ги лекар в разрез с относимите изисквания на НРДДД за 2020-2022 г. и индивидуалния договор. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 100 лв., предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и обема и естеството на осъщественото процесуално представителство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение