Решение № 10378 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2077/2017 г.

Решение № 10378 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2077/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производтвото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. К. срещу решение № 275 от 30.12.2016 г., постановено по адм. д. № 327/2016 г. на Кюстендилски административен съд, с което е отменено негово решение № 2153-09-47/06.10.2016 г. и потвърденото разпореждане № 5409012979/17.06.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К.. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 01.01.2016 г. е установена забрана за едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, като единственото изключение е по отношение на отпуснатите и изплащани до тази дата социални пенсии за инвалидност, които се изплащат до изтичане на срока, за който са отпуснати - § 22 от ПЗР на КСО. В случая на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.04.2016 г., социалната пенсия за инвалидност е отпусната с начална дата 29.04.2013 г., поради което законосъобразно е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО от датата на отпускане на новата пенсия. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде отхвърлена жалбата на Р. С. против разпореждане № 5409012979/17.06.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К.. По делото е постъпила и касационна жалба от Р. С. С., която намира решението на първоинстанционния съд за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита и двете касационни жалби за процесуално допустима, а по същество за неоснователни. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и намира следното: Касационната жалба на директора на ТП на НОИ гр. К. срещу решение № 275 от 30.12.2016 г., по адм. д. № 327/2016 г. на Кюстендилски административен съд е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. По делото не е спорно, че Р. С. С. е подала заявление вх № 2113-09-289/05.04.2016 г., с което изразила желание да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5409012979/17.06.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К. на С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като са спрени получаваните от нея до този момент инвалидна пенсия поради общо заболяване и лична социална пенсия на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 с мотиви, че не следва да бъдат изплащани с оглед чл. 101 от КСО. Освен това, че към 17.06.2016 г. размерът на отпусната пенсия ОСВ е 238,41 лв. и е по-голям от получавана до този момент пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност 237,05 лв. Административен съд гр. К. е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ гр. К. № 2153-09-47/06.10.2016 г. и потвърденото с него разпореждане № 5409012979/17.06.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. К., позовавайки се на нормата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), според която не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава. За заварените случаи обаче, е меродавна нормата на § 22т от ПЗР на КСО, според която социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. При тези данни правилно съдът е направил извод, че законосъобразно е спряна получавана от С. инвалидна пенсия поради общо заболяване / в размер на 211,33 лв/, но отпусната /преди 31.12.2014 г./ социална пенсия за инвалидност /в размер на 31,08 лв./ следва да бъде получавана до изтичане на срока, за който е отпусната, ведно с новоотпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това и атакуваното решение на директора на ТП на НОИ К. е отменено частично, само досежно спряната лична социална пенсия за инвалидност. Касационната жалба на Р. С. С. срещу процесното решение на АС- К. е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателката от обжалване на първоинстанционното решение - чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 АПК. Със съдебното решение е постигната целта на подадената жалба от С. срещу пенсионния акт, същият е отменен и преписката върната на органа с указания за ново произнасяне, като се съобрази нарушеното й право на пенсионни плащания. След новото произнасяне, лицето може да оспорва и този предстоящ да бъде издаден акт, ако не са изпълнени указанията на съда и отново е нарушено нейното право на получаване на дължима пенсия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,