Решение № 16595 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2019 г.

Решение № 16595 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1400/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Хабиб, [гражданство], срещу Решение № 248 от 10.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7906/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Хабиб, [гражданство] срещу Решение № 1672 от 04.07.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неналичието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила е основал на събраните в хода на делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обществено политическа обстановка в страната по произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай с оглед на представените по делото доказателства не може да се направи извод, че кандидатката за статут е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от изявленията й, чужденката е мотивирала молбата си за закрила с проблемите свързани с отрицателно отношение и забележки на публични места относно начина на обличане и желанието й да работи. Съдът е направил обоснован извод, че не страхът от преследване, а желанието за установяване в държава с по-висок стандарт, а именно Германия е реалната причина за напускане на страната по произход. От доказателствата по делото е установено, че въпреки подадената молба за международна закрила в България, без да изчака решението на българските органи, чужденката е напуснала границите на България и е заминала за държавата, която е била нейна цел - Германия. Обстоятелството, че в хода на производството по ЗУБ гражданката на [държава] самоволно е напускала общежитието и не се е явила на насроченото интервю, като е напуснала пределите на България, от която вече е поискала закрила водят до извода, че е налице липса на заинтересованост от производството по предоставяне на международна закрила, която незаинтересованост не може да бъде оправдана при наличие на обстоятелства по чл. 8, ал. 1 и/или чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както правилно е приел административния съд. Във връзка с това, това й поведение категорично сочи, че касаторката е влязла в България не с цел да търси международна закрила от българските власти, а да достигне европейска държава с по-висок икономически стандарт в случая Германия. Не се и установява в страната си по произход да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е съществува риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява чужденката да е била принудена да напусне [държава] поради това, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касаторката поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от нея в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е била принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо нея не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на чужденката не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденката. Не се установява спрямо нея и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на [държава] тя би била изправена пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. На следващо място, видно от текста на посоченото решение е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); , дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в [държава], съдържаща се в следните справки: справка вх. № МД-290/05.04.2018 г., (представена в административното производство); справка с вх. № МД-691/10.10.2018 г., представена пред първоинстанционния съд и справка вх. № МД-564/17.10.2019 г. представена в производството пред касационната инстанция от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Не е и налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на страната. Ако и в страната по произход да е налице вътрешен въоръжен конфликт, то насилието не е безогледно и повсеместно на цялата и територия. Обстановката в [държава] сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателката е налице страх от преследване, не е установено по отношение на нея да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането й. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Видно е, че съществуват възможности за вътрешно разселване и преместване в райони, в които няма активни действия и не са под контрола на антиправителствените сили. Установено е, че бащата и майката на касаторката и останалите й трима братя продължават да живеят безпрепятствено в [държава], като няма данни за заплахи и преследване спрямо тях. С оглед на тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. По изложените съображения решението на Административния съд София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,