Решение № 11010 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2015 г.

Решение № 11010 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5033/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Катимекс" ООД, гр. София, представлявано от управителя Александър Тотев, чрез пълномощника му - адв. Марияна Янкова, против решение № 1406/9.03.2015 г. по адм. дело № 8677/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2191311211/9.05.2014 г. издаден от нач. сектор "Ревизии" при дирекция "Контрол" на ТД на НАП-София и от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1460/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - София. Касаторът поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с мотиви, подробно изложени в касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Ответникът: Директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП-София, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Кирилов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред първата инстанция РА, в частта му потвърдена с Решение № 1460/14.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП-София, на "Катимекс" ООД е начислен ДДС за внасяне в размер на 27 861,59 лв., ведно с лихви, от недекларирани вътреобщностни придобивания /ВОП/ от италианското дружество Pietro Coricelli SPA, за д. п. м. 10, м. 11.2011 г., м. 03 - 04.2012 г. и м. 07.2012 г., както и непризнат данъчен кредит, в размер на 1400 лева, по фактури издадени от: "Кавис" ЕООД, "Тим Групс 2007" ЕООД и "К. Т. К" ЕООД, за д. п. м. 05, м. 08 и м. 11.2011 г. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че същият е законосъобразно издаден, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Според него с РА правилно са определени задължения за внасяне на ДДС от страна на ревизираното дружество, тъй като за посочените данъчни периоди последното е осъществявало търговски сделки - покупко продажба на стоки, с доставчик визираното по-горе италианско дружество, което е регистрирано по ДДС. Според съда тези сделки представляват ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за които ревизираното лице /РЛ/, като получател дължи ДДС. Позовал се е на доказателствата, които установяват тези ВОП, както и е приел за недоказани фактите и обстоятелствата на които се позовава оспорващия, че не е страна по тези придобивания, а е само агент и че страна-получател на стоките е трето лице - "Кавис" ЕООД. По отношение на фактурираните доставки от "Кавис" ЕООД е приел, че оспорения РА е също законосъобразен, тъй като същите не обективират реално извършени услуги "охрана на обект в гр. Г. Делчев" през м. 05, м. 08 и м. 11.2011 г., за които "Катимекс" ООД да има право на приспадане на данъчен кредит, в общ размер на 900 лева. Според съда на оспорващото дружество правилно е отказано приспадане на данъчен кредит и по фактурите издадени от "Тим Групс 2007" ЕООД, за д. п. 11.2012 г., в размер на 300 лева и от "К. Т. К" ЕООД, за д. п. 04.2012 г., в размер на 200 лева, поради това, че и двамата доставчици са дерегистрирани по ЗДДС към този данъчен период, поради което не е изпълнено едно от условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно доставчика да е регистрирано по ЗДДС лице. Обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 235, ал. 2 и на чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е извършил собствена преценка на доказателствата, а спрямо тях и на фактите, относими към предмета на спора, свързани с установяване на ВОП от страна на РЛ, наличието на реално осъществени облагаеми доставки по фактурите, издадени от "Кавис" ЕООД, "Тим Групс 2007" ЕООД и "К. Т. К" ЕООД, както и дерегистрацията на последните две дружества. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В грубо нарушение на цитираната разпоредба, съдът е изложил мотиви - фактически и правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА, които обаче не са негови собствени мотиви, а са преписани мотиви към потвърдителното решението на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - София по повод извършеното обжалване на процесния РА от "Катимекс" ООД пред този административен орган. Налице е пълно съвпадение на мотивите към решението на директора на Д "ОДОП" с мотивите към обжалваното решение на съда, както по установените факти, така и по направените правни изводи. Изложеното обуславя извод, че решаващият съд не е изложил собствени мотиви към обжалваното решение, въз основа на които да е възможна преценката за правилно приложение на материалния закон от страна на касационната инстанция. Съдът дължи правни изводи по спора въз основа на собствени фактически установявания и собствена преценка на доказателствата, каквито не е извършил. Налице е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите процесуални нарушения посочени по-горе, а именно изложи собствени мотиви - фактически и правни изводи по съществото на спора, при анализ на доказателствата събрани от административния орган и от съда. При този изход по касационното обжалване и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по исканията на двете страни за разноски, ще се произнесе първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение.