Решение № 10498 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2020 г.

Решение № 10498 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството e по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Димов срещу решение № 16/17.01.2020 г. постановено по адм. дело № 426/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-20-41#2/11.09.2019 г. издадено от директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № РВ-3-20-00600579/30.07.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Смолян за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за нетрудова злополука за периода 19.03.2019 г. до 27.05.2019 г. в размер на 2 249, 68 лева, от които 2 198 лева главница и 51, 68 лева лихва. В касационната жалба са наведени доводи досежно неправилно приложение на материалния закон относимо към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение, както и отмяна на обжалваните административни актове. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 1012-20-41#2/11.09.2019 г. издадено от директора на ТП на НОИ- Смолян, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-20-00600579/30.07.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Смолян за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение при нетрудова злополука за периода 19.03.2019 г. до 27.05.2019 г. в размер на 2 249, 68 лева, от които 2 198 лева главница и 51, 68 лева лихва. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че Д. Димов има сключени два трудови договора съответно с "Арси Козметикс" ЕООД и с ЕТ "Димов-80-Д. Димов". Съгласно договора с последния работодател лицето е назначено на непълно работно време от час на ден с основно месечно възнаграждение от 510 лева. Трудовият договор е регистриран в ТП на НАП Пловдив, офис Смолян. С допълнително споразумение възнаграждението е увеличено на 560 лева. По време на извършената проверка е установено, че за м. 03.2019 г. лицето има начислено трудово възнаграждение по ведомост за заплати 70 лева видно от форма 76 /трудовото възнаграждение е получено срещу подпис на лицето във ведомостта за заплати/. За м. 04.2019 г. и за м. 05.2019 г. са начислени възнаграждения в размер по 70 лева за всеки от месеците като във ведомостта за заплати фигурира подпис на лицето. За същия период в ТП на НОИ Смолян от работодателя "Арси козметикс" ЕООД са представени болнични листи № Е 20197003819, № Е 20196622877 и № Е 20197436743 за временна неработоспособност на лицето. По тези болнични листи на лицето е изплатено обезщетение за временна неработоспособност. На втория работодател не са представени болнични листи, което е видно от дневника за приети болнични листи представен от осигурителя за 2019 г. ЕТ "Димов-80-Д. Димов" е подавал данни в РОЛ за отработени дни без дни във временна неработоспособност. Изводът, който е направил административният орган и който е споделен изцяло от първоинстанционния съд е, че Димов при осигурителя ЕТ "Димов-80-Д. Димов" е упражнявал трудова дейност и е получавал трудово възнаграждение за периода 14.03.2019 г. до 27.05.2019 г., за който период на лицето е изплатено обезщетение за временна неработоспособност по представени от осигурителя "Арси козметикс" ЕООД болнични листи. Съдът е приел, че съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО ПОВН не се изплаща на лица упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени от актове от здравните органи. Упражняването на трудова дейност и получаване на трудово възнаграждение през периода на издаване на актове на здравните органи е абсолютна пречка за получаване на ПОВН, поради което правилно е постановено връщането на тези суми. Правното основание за издаване на разпореждането е нормата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113. При анализа на цитираната разпоредба решаващият съд обвързва правилното и приложение с наличието на комулативно изискуемите материалноправни предпоставки - плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. По отношение на първата предпоставка първоинстанционният съд приема за доказано по безспорен начин осъществяването на трудова дейност от лицето през периода, за който е издаден болничния лист с оглед нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, с която органът мотивира неоснователността на обезщетението. Относно наличието на втората предпоставка първоинстанционният съд обосновава извод досежно липсата на фактическа установеност за получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това обезщетение. За периода от 14.03.2019 г. до 18.03.2019 г. лицето е било хоспитализирано в болнично заведение, но през останалите периоди на временна неработоспособност на същото му е предписан домашен режим на лечение, който е нарушен от Димов явявайки се на работа. Във връзка с тази недобросъвестност съдът е преценил, че правилно административният орган е постановил връщане на сумата от 2 249, 68 лева. По изложените съображения решаващият съд намира оспорените административни актове за правилни и законосъобразни, поради което отхвърля жалбата срещу тях. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е разкрил фактическата обстановка по случая, но е извел неправилни правни изводи. Обжалваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в несъответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия не са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Неправилно Административен съд Смолян намира за безспорно установено, че Д. Димов е полагал труд през процесния период при втория работодател ЕТ "Димов-80-Д. Димов". Видно от приложените писмени доказателства по делото за периода 14.03.2019 г. до 18.03.2019 г. лицето е било хоспитализирано в МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов" ЕООД гр. Мадан с диагноза "Множествени травми на китката и дланта в ляво". След извършената оперативна интервенция лицето е изписано с воларна гипсова шина в екстензия на палец и китка. Издаден е болничен лист за 35 дни като от тях 5 дни стационар и 30 дни домашно лечение. Според изготвената на лицето епикриза свалянето на превръзката и конците ще се извърши на 14-я ден, а свалянето на шината на 21-я. Според разпитания по делото свидетел Сираков същият не е виждал Димов на работа от началото на м. март до месец май 2019 г., тъй като се бил ударил и ръката му била в гипс. Свидетелят е разбрал за това, тъй като е лесовъд и работи заедно с Димов. Според другия разпитан свидетел Сариев, който е резач в ЕТ "Димов-80-Д. Димов" Димов не е бил на работа през този период, тъй като ръката му била превързана, била гипсирана. Като се има предвид длъжността, която е заемал Д. Димов в ЕТ "Димов-80-Д. Димов", а именно "горски секач" може да се направи обоснования извод, че през процесния период лицето не е имало обективна възможност да изпълнява служебните си задължения. Този извод се подкрепя и от разпитаните свидетели, чиито свидетелски показания са точни, ясни, безпротиворечиви и взаимно се допълват. Същите се подкрепят от представените болнични листи и епикриза. Необоснован е извода на съда, че показанията са непоследователни и неконкретизирани. Първоинстанционният съд е обосновал извода си за правилност на обжалвания административен акт с представените ведомости за заплати на работодателя ЕТ "Димов-80-Д. Димов" и с направените в тях записвания. Този извод обаче се опровергава от разпитаното по делото вещо лице. Същото в заключението си посочва, че ЕТ "Димов-80-Д. Димов" е начислил възнаграждения за м. март, м. април и м. май 2019 г. за 20 часа месечно и брутно възнаграждение от 70 лева, подаден е образец Д1 за отработени дни и осигурителен доход, както и Д6 за дължими осигурителни вноски. От оборотната ведомост е видно, че сметка 421 /персонал/ е с кредитно салдо в размер на 162, 93 лева, сумата е депонирана, няма РКО, платежно нареждане и др. доказващи изплащането и. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при прегледа на счетоводството на ЕТ е установило, че има начислени пари по ведомост, но няма изплатени, няма движение по нито една сметка удостоверяваща разплащане, нито каса, нито банка, ведомостите не са подписани от Д. Димов. Сумата е начислена, но не е изплатена. Установеното от вещото лице се потвърждава и от разпитания свидетел Д. Димов собственик на ЕТ "Димов-80-Д. Димов". Същият свидетелства, че е получил писмо от НОИ за представяне на документи, които е занесъл на проверяващия г-н Бачев. Той обаче му ги е върнал, тъй като ведомостите не били подписани от работниците. Свид. Димов занесъл ведомостите на работниците, те ги подписали и тогава ги представил на проверяващия. Според обяснението на свид. Димов ведомостите не били подписани, тъй като ЕТ не бил изплащал заплати. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че недоказан е останал факта, че Д. Димов е извършавал трудова дейност през времето, през което е бил в болнични и е получавал ПОВН. Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхното правилно интерпретиране може да се направи обоснования извод, че лицето обективно не е било в състояние да извърша трудова дейност предвид здравословното му състояние. Именно защото не е извършвало трудова дейност ведомостта за заплати на ЕТ не е била подписана от лицето и същото не получавало трудово възнаграждение. След като не е извършвало трудова дейност не е налице и пречката по чл. 46, ал. 3 от КСО, според която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Административният акт е издаден без органът да установи релевантните за решаването на поставения пред тях въпрос факти и е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Възприемайки изцяло мотивите на органа административният съд е постановил неправилно съдебно решение. Неправилно е прието от съда за надлежно доказано, че Д. Димов по време на отпуска по болест е упражнявал трудова дейност по втория трудов договор, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. За да се докаже осъществяването на трудова дейност от едно лице не е достатъчен нито сключеният трудов договор, нито разплащателната ведомост с начислено трудово възнаграждение за времето, през което лицето е разполагало с болничен лист за временна неправоспособност, по което е изплатено процесното обезщетение. Сключеният трудов договор между физическото лице и ЕТ "Димов-80-Д. Димов" не е самостоятелно основание за осигуряването на работника по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, такива не са и начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Следва да се посочи, че по делото липсва писмена следа и каквито и да били доказателства за положен в процесния период труд, което е релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на обезщетение по представения болничен лист. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателя и съответно - основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Непредставянето на болничния лист на втория работодател не може да се счете за такова обстоятелство като се има предвид, че лицето е спазвало предписания му режим на лечение и не е било на работа. В този смисъл е постоянната и непроменлива практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто отделение формирана с решенията по административни дела № 8946/2012 г., № 14365/2012 г., № 4090/2013 г., № 155/2016 г., и др. От изложеното следва, че процесните административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е отхвърлил жалбата на Д. Димов срещу тях първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следа да бъде отменено и вместо него постановено друго с което да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ Смолян и потвърденото с него разпореждане. Касационният жалбоподател е поискал присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ТП на НОИ Смолян да заплати на Д. Димов разноски по делото в размер на 500 лева представляващи адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК Върховният административен съд, в тричленен състав на шесто отделение