Решение № 12256 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2009 г.

Решение № 12256 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Венцислав Божков, действащ като ЕТ "Вебел-Венцислав Божков", гр. Белово срещу решение № 36 от 2.02.2009 г. по адм. д. № 582/2008 г. на Административен съд - Пазарджик. В жалбата не се сочат конкретни касационни основания, а се излагат доводи по същество като претендира неговата, ведно с на решението, с законните последици. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ПЗ-44/2.09.2008 г. на началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "крайпътен комплекс", находящ се в ПИ № 000369- напоителен канал на "Напоителни системи"ЕАД, гр. София, м. "Баните", землището на гр. Белово. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без изискуемите строителни книжа през 2002 г., който отговоря на характеристиката по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Твърденията на жалбоподателя, че процесния строеж съставлява временна постройка по чл. 56 ЗУТ не са подкрепени с доказателства, поради което са възприети изцяло констатациите по Констативен акт № 114/25.08.2008 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния незаконен строеж е осъществен без изискуемите строителни книжа, през 2002 г. и по характеристика представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - изпълнен частично с метална конструкция, а в останалата част е с масивна конструкция със стоманобетонни елементи. Това е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 114/25.08.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждане и не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Изложените в касационната жалба доводи за хронологията на изграждане на строежа и неговото последващо закупуване от жалбоподателя са ирелевантни в това производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,