Решение № 1791 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2018 г.

Решение № 1791 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Филипова, от [населено място] против решение № 351/16.02.2018 г. по адм. дело № 1485/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Вълчанова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 351/16.02.2018 г. по адм. дело № 1485/2017 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. Филипова, от [населено място] срещу решение № 2153 – 15 – 75/4.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / Протокол № 2140 – 15 – 138/15.03.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. Филипова, тъй като при изискващ се стаж от 35 г., 02 м. са установили наличието на 29 г., 03 м. и 04 дни от трета категория. Спорен между страните е осигурителният стаж за периода 1.01.1996 г. – 18.04.2001 г., през което време жалбоподателката е полагала грижи за дете – инвалид, не е работила и не е получавала пенсия. Съгласно чл. 9а, ал. 2 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В пенсионното производство за спорния период жалбоподателката е представила медицинско удостоверение № 285/4.05.1995 г.; медицинско удостоверение № 37/15.01.1997 г. и медицински протокол № 24/13.01.1999 г., както и протокол на медицинска комисия от 2.01.2001 г., които обосновано административният съд е ценил като документи, издадени от ЛКК в извънболнично заведение във връзка с увеличаване на семейни добавки. Първият документ, с който е определена степента на увреждането и необходимостта от чужда помощ е ЕР № 72/18.04.2001 г. на РЕЛКК. Съгласно чл. 9, ал. 6 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на 100, които се нуждаят от чужда помощ от техните съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита при условие, че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера на фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет. Административният съд точно е приложил разпоредбите на чл. 41 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и чл. 95 ППЗП (отм.); , съгласно които органите на медико-социалната експертиза – ЛКК при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на отделение по профила на заболяването могат да удостоверят обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи. Медицинските удостоверения за периода преди 18.04.2001 г. са издадени от ЛКК при Трета общинска поликлиника – Пловдив и законосъобразно са ценени от съда като освидетелстване в изпълнение на правомощието по чл. 14, т. 6 от Наредба № 103 за организацията и работата по експертизата на временната нетрудоспособност (Обн. ДВ, бр. 93 от 29.11.1974 г., с отпаднало основание, бр. 61 от 25.07.2000 г.). При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение