Решение № 15558 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2009 г.

Решение № 15558 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ангел Тодоров Сапунджиев против решение № 657 от 14.03.2009 г. на Пловдивския районен съд, ХVI състав по адм. дело № 3292/2008 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата му против решение № 8 - Т3/08.08.2008 г. на ОСЗ Пловдив. Поддържат се доводи за неправилността му, вследствие нарушение на материалния закон изразяващо се в това, че с решения постановени по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е определен начинът и стойността на обезщетението на които влезли в сила решения противоречи обжалваното, с което му се отрежда категория земя, различна от категорията за която се признава правото на обезщетение. Ответникът Общинска служба земеделие не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По допустимият предмет в това производството за съответствието по стойност между признато и получено обезщетение съдът е възприел заключение на експертиза от която се установява, че му се отрежда земеделска земя с различна категория но със същата стойност на признатото обезщетение. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по повод жалба на касатора срещу решение на ОСЗ Пловдив с което на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ той се обезщетява чрез предоставяне в собственост на 2.846 дка земеделски земи на обща стойност 2263 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на гр. Пловдив - Тракия. Възраженията му са били за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в това, че следва да му бъдат предоставени 4.048 дка земя вместо отредените по малко. Съдът от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил, че са влезли в сила издадените решения по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ с което се признава правото на обезщетение и стойността му и по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за начина на обезщетяването. С обжалваното решение, с което приключва процедурата по обезщетяване се предоставя конкретна земеделска земя, като допустимо е обжалването само за съответствието по стойност между получено и признато обезщетение. Като е установил, че стойността на предоставеното обезщетение съответства на признатата стойност съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Административната процедура за обезщетяване на бившите собственици за земи които не могат да им бъдат реално възстановени протича с издаването на решенията по реда на чл. 19, ал. 8, чл. 19, ал. 17 и чл. 27а от ППЗСПЗЗ. По делото е установено, че с влязло в сила решение по реда на чл. 19, ал. 8 на касатора е признато правото на обезщетение със съответната стойност и по реда на чл. 19, ал. 17 е определен начина на обезщетяване със земя и компенсационни бонове, като с обжалваното решение по чл. 27а се предоставя конкретното обезщетяване със земя. За постановяването на това последно решение по обезщетяването е необходимо само предоставеното обезщетение да е съответно по стойност на признатото такова. В случая стойността на обезщетението е определена с решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ като е оценена земеделската земя, която е била притежавана по стойност на декар, което има значение само по отношение на стойността на обезщетението. Поддържаните доводи, че следва да му бъдат предоставени не три, а четири дка, по стойност на декар от решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ са неоснователни. Начинът на определяне на стойността на обезщетението с първото решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ не предопределя след това предоставяне на същата категория, количество и стойност земя, което на практика би било невъзможно. За това обезщетяването в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е при съответствие по стойност като справедлив критерии за обезщетяване, както е в настоящия случай, в който няма такова несъответствие по стойност. При изложените съображения решението е правилно, тъй като не съдържа пороци, сочени като касационни основания за отмяната му и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение