Решение № 4053 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. Кмета на община Пловдив, чрез гл. юрк. Паланова като процесуален представител, 2. "Марбро инвест" ООД, чрез адв. Илиева и адв. Ендрева като процесуални представители и 3. "Марбро резиденс" ООД, чрез адв. Атанасов като процесуален представител, срещу решение 8338 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело 2727/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, в която е отменена заповед 16ОА66/11.01.2016 г. на кмета на община Пловдив за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП ПР) за част от кв. 88 по плана на кв. Христо Смирненски IV, гр. Пловдив, като от УПИ II-360008 за обществено обслужващи дейности (хотел) се образуват нови три урегулирани поземлени имота: УПИ II-510.720 за обществено обслужващи дейности (хотел); УПИ IV-510.869, за обществено обслужващи дейности и УПИ XXV-510.870 за обществено обслужващи дейности и се отваря нова улица тупик в границите на ПИ с идентификатор 56784.510.720 от о.т. 14а до о.т. 14б с ширина 3,5 м за обслужване на новообразуваните УПИ, по корекцията със зелен цвят. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението в обжалваната му част като постановено по недопустими жалби. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че оспорващите притежават правен интерес и е спазен срокът за оспорване, като навеждат съображения, че те не са били вписани в кадастралния и имотния регистър, поради което не им се е дължало съобщаване на оспорената заповед. Касаторите излагат доводи и за неправилност на решението в отменителната му част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочват, че одобреният план отговаря на нормативните условия и в частност на изискването по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като оспорващите са дали предварително съгласие за неговото процедиране, а отделно от това от съда не е обсъдена хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при наличието на която съгласие от тяхна страна не е необходимо. Касаторите правят искане решението в обжалваната му част да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а алтернативно да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което жалбите да се отхвърлят като неоснователни или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират присъждане на направените за двете инстанции разноски. Касаторът "Марбро инвест" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Ендрева, в писмен отговор поддържа становище за основателност на касационните жалби, подадени от другите двама касатори. Ответниците - Х. П. Ч., И. Г. Д., А. К. В. и "КВ-Консулт" ЕАД, чрез пълномощника си адв. Илийков, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът - "Марбро Ризортс" ООД, чрез пълномощника си адв. Хаджийска, в писмен отговор излага аргументи за основателност на касационните жалби. Ответникът - "Джия Бийч" ООД не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С решението в отменителната му част Административен съд Пловдив приема, че жалбата на Х. П. Ч., И. Г. Д., А. К. В. и "КВ-Консулт" ЕАД срещу заповед 16ОА66/11.01.2016 г. на кмета на община Пловдив е допустима, тъй като оспорващите като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.510.720.2 по КККР на гр. Пловдив и притежатели на идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 56784.510.720, независимо от това, че не са вписани в кадастралния регистър към момента на издаване на оспорения административен акт, са заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Посочва, че поради липсата на данни за съобщаване на оспорената заповед на тези лица по реда на чл. 61 АПК подадената от тях жалба не е просрочена и е допустима. Като се позовава на заключенията на основната и повторната съдебно-технически експертизи, съдът приема, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на което правно основание е допуснато процедирането на изменение на ПУП ПР със заповед от 15.05.2015 г. на кмета на община Пловдив, тъй като в случая от оспорващите не е дадено съгласие както в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, така и към момента на издаване на оспорената заповед. Излага съображения, че одобреното изменение на регулационния план разкрива и друго самостоятелно основание за отмяна на акта поради противоречие с правилата и нормите за устройство на територията, тъй като дори наличието на общ консенсус от заинтересованите лица не изключва задължението промяната в регулацията да бъде съобразена с нормативите за разположение на съществуващите сгради спрямо границите на урегулирания поземлен имот, а в случая изпълнената в имота сграда с идентификатор 56784.510.720.2 представлява едно конструктивно цяло, като предвидената по одобрения проект нова вътрешна регулационна линия между новообразуваните УПИ II 510.720 за обществено обслужващи дейности (хотел) и УПИ IV 510.869 за обществено обслужващи дейности разделя тази сграда, в частност СОС 56784.510.1720.1.4 ресторант, ет. 1, за който се установява конструктивна и функционална свързаност със сгради с идентификатор 56784.510.869.1 и идентификатор 56784.510.870.1 (нанесени в КК след извършената на 22.06.2016 г. доброволна делба на имот 56784.510.720), като по този начин се поставя в трите новообразувани УПИ. Възприема констатацията на вещите лица, че с провеждане на регулационни линии през съществуващата сграда и разделянето й на части не се създава свързано застрояване, тъй като новите регулационни (а впоследствие имотни) линии минават не по деформационна фуга или по оста на зид, разделящ отделни функционално разделени по вертикала части от нея, а направо през самостоятелните обекти, разположени на различните етажи. По отношение на предвидената нова задънена улица тупик, разположена по югозападната граница на ПИ 56784.510.720 с отразена в одобрения проект ширина от 3,50 метра, приема, че същата не може да бъде постигната, тъй като реалният й размер в посочената част е 3,30 м. По тези съображения достига до извод за издаване на заповедта от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Съдебният акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на Джия Бийч ООД срещу оспорената заповед по искането за обявяването й за нищожна, не е необжалван, поради което е влязъл в сила. Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на съдебния акт в тази част поради неговото постановяване по недопустима жалба, подадена от Х. П. Ч., И. Г. Д., А. К. В. и "КВ-Консулт" ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Според трайната и актуална практика на Върховния административен съд изискването за вписване в кадастралния или имотния регистър не следва да се приема като единствено и определящо при преценката за наличие на правен интерес, тъй като водещото условие на разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е относно установяването на собственически права, респ. притежаването на ограничени вещни права върху засегнат от плана имот. Правото на собственост може да бъде доказано с валиден документ на собственост, каквито са представените нотариални актове от посочените по-горе оспорващи пред първата инстанция. Поради това е правилен извода на съда, че като лица, притежаващи право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 56784.510.720.2, построена в УПИ II-360008 (ПИ с идентификатор 56784.510.720), предмет на одобреното изменение на регулационния план, ведно с идеални части от правото на строеж върху него, те имат качеството на заинтересовани субекти по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗУТ. Правото на строеж е ограничено вещно право, което изключва приращението в полза на собственика на земята съгласно чл. 92 от Закона за собствеността. Представените по делото нотариални актове са първични източници на информация за вещни права и правилно са зачетени от съда като ползващи се с предимство пред вписванията в имотния/кадастралния регистър, които имат само удостоверителен характер, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР в приложимата редакция, данните за правото на собственост и други вещни права са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. Ако се приеме тезата на касаторите, че вписването в кадастралния регистър само на дружествата заявители като собственици на имота, предмет на разработката, към датата на издаване на оспорената заповед е единственото възможно условие, което е от значение за определяне на активната процесуална легитимация, то би се стигнало до неоправдано ограничаване на правото на други лица да защитят интересите си, въпреки че притежават надлежни титули за собственост и са носители на вещни права върху същия имот, но не са своевременно вписани в съответния регистър. От доказателствата не се установява оспорената заповед да е съобщавана на оспорващите пред първата инстанция като заинтересовани лица, поради което е правилен изводът на съда за това, че за тях не е започнал и съответно не е изтекъл срокът за оспорването й. Предвид изложеното е неоснователно възражението за недопустимост на решението в частта, с която е отменена заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП ПР. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за неизпълнение на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Действително тази разпоредба не е посочена като правно основание в оспорената заповед. В нея липсва което и да е от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, при наличието на които се одобрява изменение на действащия ПУП. Независимо от това обаче правилно от съда е съобразено, че административният орган допуска изработването на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II-360008 за обществено обслужващи дейности (хотел) със заповед 15 ОА 1288/15.05.2015 г. именно на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което го обвързва при провеждане на процедурата по одобряването му. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (в относимата редакция към датата на издаване на оспорената заповед) влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Безспорно в случая съгласие на оспорващите като носители на ограничено вещно право върху имота, предмет на плана, не е искано и не е дадено. Релевантният момент за преценката кои лица е необходимо да изразят съгласие за процедираното изменение на регулационния план не следва да е моментът на отразяване на притежаваните права в кадастралния регистър, а моментът на придобиване на собствеността със съответния нотариален акт, в случая 2013 г. и 2014 г., когато оспорващите закупуват самостоятелни обекти в сградата, изпълнена в имота, за която е издадено разрешение за ползване от 03.06.2014 г. Това сочи, че не е налице визираното в проведеното от органа административно производство правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради което изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. За административния орган е налице задължение да установи кои са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имота, за който предприема изменение на ПУП-ПР. Като не изпълнява това свое задължение, издателят на оспорения административен акт допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави издадената заповед за одобряване изменението на ПУП-ПР незаконосъобразна. Неоснователни са доводите на касаторите, че в случая от оспорващите е дадено предварително съгласие за това, което е обективирано в сключените с тях предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителство. За да се приеме, че е налице съгласие по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, на първо място заинтересованите лица следва да притежават права върху имота, предмет на изменението и на второ място следва да са наясно с конкретното предложение, което се процедира и неговия обхват. Представеният в касационното производство предварителен договор от 16.07.2013 г. между Марбро резиденс ООД и И. Г. Д., по силата на който продавачът се задължава да построи и продаде на купувача правото на собственост върху изброените обекти от предвидената да се построи в имота сграда: апарт-хотел, е сключен по реда на чл. 19 ЗЗД. С този договор купувачът не придобива права по отношение на обектите, които предстои да се изградят и затова декларираното от него, че му е известно и е съгласен с възможността продавачът да процедира изменение на ПУП за урегулирания поземлен имот, в който се намират, не съставлява съгласие по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Видно от приетите по делото нотариални актове оспорващите пред първата инстанция стават собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.510.720.2 през 2013 г. и 2014 г., а процедурата по допускане изработването на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ II-360008 започва със заявление от 03.04.2015 г. При тези данни следва да се приеме, че най-рано към посочената дата стават ясни параметрите на исканото изменение на ПУП, изработването на което е допуснато с издаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на 15.05.2015 г. Именно за него липсват данни всички заинтересовани лица да са дали своето съгласие в хода на протеклото административно производство, приключило с оспорената заповед за одобряването му, изразяващо се в разделяне на УПИ, в който притежават ограничени вещни права, на три нови УПИ. В този смисъл не може да се приеме, че от оспорващия пред първата инстанция А. В. е дадено съгласие предвид отразеното в т. 5 от нотариалния акт за продажба на недвижим имот от 05.08.2014 г., доколкото от една страна то предхожда допускането изработването на проекта за изменение на регулационния план, а от друга - не съдържа конкретни данни за разделянето на съществуващия имот, така че за секция С от сградата да се предвиди самостоятелен такъв. Съгласието по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ следва да е по отношение на конкретната разработка, а не общо и за бъдещо, предстоящо процедиране на изменение на плана. Изложените аргументи сочат, че в случая не са осъществени предпоставките на посочената правна норма за изменение на ПУП-ПР, а именно съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имота, предмет на плана. Неоснователно е и възражението на касаторите, че съдът не изследва хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при която се цели привеждане на регулационните граници към имотните такива и не е необходимо съгласие на всички заинтересовани лица. Разпоредбата (в относимата към датата на оспорената заповед редакция) предвижда възможност влезлия в сила ПУП да се измени, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Това основание нито е посочено в оспорената заповед, нито може да се изведе от обяснителната записка или другите, съдържащи се в административната преписка документи. В обяснителната записка е посочено, че с плана за регулация от УПИ II-360008 се образуват три нови УПИ съгласно удостоверение от 27.01.2015 г. на СГКК Пловдив за проектни идентификатори за 2 бр. ПИ 56784.510.869 и 56784.510.870, както и обслужваща улица с дължина по-малка от 100 м при спазване изискванията на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, като предмет на следваща фаза е КПИИ. Противно на доводите в касационната жалба на Марбро резиденс ООД, видно от съдържанието на посоченото удостоверение с него са дадени проектни идентификатори за два имота. В този смисъл не може да се приеме, че към датата на постановяване на оспорената заповед 11.01.2016 г. е налице одобрено изменение на кадастралната карта относно ПИ с идентификатор 56784.510.720, съответстващ на УПИ II-360008, което да съставлява основание за обособяването на три нови УПИ. Изменение на КК е направено впоследствие на 12.07.2016 г., след издаването на оспорения акт и след извършването на доброволна делба на този имот с нотариален акт от 22.06.2016 г., като същият е разделен на пет ПИ с посочени проектни идентификатори. Това обстоятелство се установява от писмо на началника на СГКК Пловдив като трето неучастващо в процеса лице (л. 311 от адм. дело 2727/2023 г.). При тези данни следва да се приеме, че не одобреното изменение на КК е основание за изменение на ПУП ПР, а обратното, поради което не е налице сочената от касаторите хипотеза на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За тази преценка не са необходими специални знания, поради което направеното възражение, че за изясняването на въпроса относно изменението на кадастралната карта е следвало да се назначи експертиза, е неоснователно. В допълнение следва да се посочи, че в случай като настоящия, когато фактически УПИ, предмет на разработката се разделя, промяната в регулационния план е допустима по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ или на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, предпоставките на което не са осъществени по изложените по-горе съображения. Настоящият състав споделя фактическите установявания и изводите на съда относно предвиждането на улица тупик в нарушение на изискването на чл. 81, ал. 1 ЗУТ относно нейната ширина, която на практика е 3,30 м, а не както е отразена в одобрения проект 3,50 м, както и относно недопустимото провеждане на регулационни линии през съществуващата сграда с идентификатор 56784.510.1720.2, като препраща към мотивите в обжалваното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно е прието, че в резултат на одобреното изменение на ПУП ПР се извършва разделянето на посочената сграда на части, като новите регулационни линии минават не по деформационна фуга или по оста на зид, разделящ отделни функционално разделени по вертикала части от нея, а направо през самостоятелни обекти, с което ги поставят в различни имоти. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизясняване на фактическата обстановка по делото и неизвършване на съвкупна преценка на събраните доказателства. Мотивите на съда са формирани след надлежна преценка на съдържанието на издадения акт и приетите по делото писмени доказателства, а не само въз основа на заключенията на двете съдебно-технически експертизи, както сочат касаторите. Поради оспорване на първото заключение на вещото лице арх. Р. Николова от настоящите касатори на основание чл. 201 ГПК е назначена повторна експертиза с ново вещо лице арх. Б. Христова. Несъгласието с констатациите и отговорите на вещите лица по поставените въпроси не задължава съда да назначи тройна съдебно-техническа експертиза. Противно на поддържаното от касаторите, на същите е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на защитната си теза, вкл. чрез допускането на повторна експертиза. Преценката на приетите заключения е извършена в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК, след обсъждане на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а АПК съдържание, като в него са изложени аргументирани съображения, обосноваващи извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед изложеното настоящият състав приема, че решението в отменителната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на касаторите не се дължат разноски, а ответниците не претендират присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,