Решение № 6 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2102/2013 г.

Решение № 6 от 24.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2102/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. В. М. против решение № 309/13 от 23.08.2013 г. по внохд № 784/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, "като наложеното наказание е явно несправедливо", след което се излагат аргументи за допуснато от съда отклонение от принципните разпоредби на чл. 36 и чл. 54 от НК, обусловило определяне на завишена по размер санкция. В заключение се отправя искане за нейното намаляване в рамките на касационната проверка. В съдебното заседание пред настоящия съд подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Кюстендилският окръжен съд с присъда № 20 от 28.05.2013 г. по нохд № 218/2013 г. признал подсъдимия С. В. М. за виновен в това, че на 15.02.2013 г. в гр. Дупница отнел сумата 385 лева от владението на Б. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила / нанесъл юмручни удари в областта на лицето и стомаха на пострадалия, повалил го на земята и издърпал парите от задния му джоб/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1, пр. 1-во вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК и чл. 373, ал. 2 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, които да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 1 от НК съдът групирал това наказание с наложеното по нохд № 585/2013 г. от Районния съд в гр. Дупница и постановил изтърпяване на по-тежкото от тях - четири години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал изтърпяната част от наказанието, определено по нохд № 585/2013 г. от Районния съд в гр. Дупница. В полза на пострадалия били присъдени 385 лева, представляващи обезщетение за понесените имуществени вреди, както и 1000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди, ведно със законните лихви. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Софийският апелативен съд с решение № 309/13 от 23.08.2013 г. по внохд № 784/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Редакцията на подадената жалба налага изясняване на пределите на касационната проверка. Жалбоподателят, макар да цитира текста на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, не се позовава на неправилно приложение на закона във връзка с правната квалификация на деянието, като ограничава оплакванията си единствено до твърдение за несъответствие между наказанието и тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Така разтълкувана жалбата съдържателно се свежда до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и ще бъде разгледана в този формат. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на този процесуален избор възникнала възможността наказанието му да бъде индивидуализирано по привилегирования ред на чл. 58а от НК, който предходните инстанции стриктно спазили. В обжалваното решение /на стр. 4/ се съдържа подробен отговор на поддържаните и пред настоящия съд твърдения за пренебрегване на смекчаващите отговорността обстоятелства и надценяване на отегчаващите. Въззивният съд изрично отбелязал, че единственото смекчаващо обстоятелство - проявеното критично отношение към извършеното, не удовлетворява критериите на чл. 55 от НК за изключителност или многобройност. Не е вярно твърдението на защитата, че тежкото семейно и материално положение на подсъдимия са останали извън коментар при съвкупната оценка на факторите чл. 54 от НК. Напротив, в мотивите на въззивното решение е отбелязано, че не са събрани доказателства за близки на М.,, които да се нуждаят от неговите грижи. Настоящият съд също отбелязва, че по делото няма данни подсъдимият да се е намирал в екзистенциална безизходица, улесняваща престъпното му поведение. Не търпят укор и съображенията на въззивния съд относно степента на обществена опасност на инкриминирана дейност. Те са базирани на механизма на извършването й, който не кореспондира с преценката на защитата за отсъствие на "особена агресивност и интензитет" и свидетелстваща за "примитивизъм". Установено е, че подсъдимият хладнокръвно проникнал в жилището на самотния възрастен човек, като преди това се опитал да включи и брат си в грабежа. М. отнел цялата пенсия на пострадалия без да прояви респект към старостта и свързаната с нея безпомощност и уязвимост. Тези обстоятелства, наред с богатото криминално минало на подсъдимия и неговата резистентност към превъзпитателния ефект на престоя в затвор, обуславят и правилно констатираната от съда висока степен на обществена опасност на дееца. Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Определеното наказание е справедливо и съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,