Решение № 138 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г.

Решение № 138 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 460/14.03.2016 г. по т. д. № 5093/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2015 г. по т. д. № 187/2014 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. С потвърденото решение е прекратено търговското дружество [фирма] - [населено място], на основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение, предвид уважаването на иска на основание, приложимо към еднолично търговско дружество - чл. 517, ал. 4 ГПК, въпреки промяната в правноорганизационната форма на ответника - от ЕООД в О., в хода на съдебното производство, предполагащо предявяването и разглеждането на иска, на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, респ. съблюдаване на визираните в същата норма процесуални предпоставки за това. Предвид несъобразяването на последните от въззивния съд се твърди, алтернативно спрямо довода за недопустимост на въззивното решение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова се твърди и предвид мотивиране на решаващ извод - за липса на доказателства за погасено задължение на съдружника А. М., към момента на приключване устните състезания, за което обстоятелство съдът не бил дал указания, нито разпределил доказателствената тежест в процеса. Касаторът счита, че липсата на противопоставено от него правопогасяващо възражение с този смисъл, е ирелевантно, с оглед служебно задължение на съда да изследва въпроса за плащането на дълга на съдружника . Ответната страна - [фирма] - не представя становище по касационнната жалба, нито взема такова в открито съдебно заседание. С определение № 53/01.02.2017 г., касационното обжалване е допуснато за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид уважаването на иск, основан на чл. 517, ал. 4 ГПК, срещу дружество с ограничена отговорност, предпоставящо разглеждането на иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, в хипотезата на промяна в правно-организационната форма на дружеството - ответник в хода на съдебното производство - от ЕООД в О. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, за да се произнесе, съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството [фирма], като ищецът [фирма] се легитимира като взискател в образувано изпълнително производство срещу едноличния собственик на капитала - А. М. А.. След образуване на исковото производство / ден след получаване на препис от исковата молба - обстоятелство, изрично отбелязано от съда /, едноличният собственик на капитала - А. М. А. - е взел решение за увеличение на капитала, чрез приемане на нов съдружник / чл. 148, ал. 1, т. 3 ТЗ /, което обстоятелство, респ. преобразуването на ЕООД в О. е вписано в търговския регистър. На това основание ответникът е твърдял, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е недопустим, евентуално - неоснователен, тъй като не са изпълнени процесуалните предпоставки за предявяването и разглеждането му - по чл. 517, ал. 3 ГПК, предвид новата правно-организационна форма на дружеството - О. Ответникът не е противопоставил възражение за погасяване задължението на А. М. А. към ищеца, чието събиране е предмет на образуваното изпълнително производство. За да потвърди първоинстанционното решение, разгледало и уважило иска на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че независимо от възникналото в хода на производството обстоятелство, по промяна в правно- организационната форма на дружеството - ответник, искът следва да се разгледа на основанието, кореспондиращо със същата към момента на предявяването му, т. е. като иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Последното, обаче, с оглед разгледани от първоинстанционния съд предпоставки, визирани в чл. 517, ал. 4 ГПК, и съобразен идентичен петитум - прекратяване на дружеството, въззивният съд е счел, че не прави решението недопустимо. Приел е, че искът е основателен, след като са доказани процесуалните предпоставки за предявяването му към момента на исковата молба, а отхвърлянето му, съгласно задължителна за въззивния съд съдебна практика, цитирана в решението, е обусловено единствено от доказано погасяване задължението на съдружника. Увеличението на капитала, приемането на нов съдружник и като последица преобразуването на дружеството от ЕООД в О., в хода на съдебното производство, съдът е приел, че не са релевантни факти - "не обуславят допустимостта и основателността на иска за прекратяване на дружеството от спазване условията на чл. 517, ал. 3 ГПК, при насочване на изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник. Следователно, меродавен за квалифицирането на иска и разглеждането му съдът е счел момента на насочване на изпълнението и изискуемите към този момент предпоставки, с оглед правно-организационната форма на ответника. Формирал е и извод, че действията по промяна на правноорганизационната форма следва да се считат относително недействителни спрямо взискателя. Съобразено е и недоказано от ответника, комуто е доказателствената тежест за това, погасяване на задължението на А. А. По допустимостта на въззивното решение: Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено по нередовна искова молба, по непредявен иск - в противоречие с принципа на диспозитивното начало или по недопустим иск - при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за предявяването му, чиято липса, респ. наличие / по отношение абсолютните процесуални предпоставки / са съобразими до приключване на съдебното производство. В случая е преценима единствено третата хипотеза. Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в О. - длъжници на същия / чл. 517, ал. 4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници / не всички / в дружество с ограничена отговорност / чл. 517, ал. 3 ГПК /, да прекрати търговското дружество - ЕООД или О., за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството-ответник / изискуемо само в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК /, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице - така в реш. № 347 по т. д. № 631/2004 г. на II т. о. и реш. № 614 по т. д. № 115/2006 г. на II т. о. на ВКС / макар по прилагането на чл. 398б ГПК отм., съдържащ идентична правна уредба /. Към момента на предявяване на исковата молба няма спор относно реализиране на всички изискуеми предпоставки за предявяване на иска за прекратяване на ответното дружество, като еднолично, с приложимост на чл. 517, ал. 4 пр. първо ГПК. Последващото - след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК - преобразуване на ответното дружество от ЕООД в О., чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка / процесуална пречка / за разглеждането на иска. То не влияе върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице - ответното дружество, идентична и за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това - новият съдружник не е длъжник на ищеца-взискател в изпълнителното производство. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. За да би се приело, че наличието на такова известие е от значение за допустимостта на иска, в качеството на предпоставка за надлежно овластяване на взискателя да предяви иска, следва да се отговори на въпроса дали, като следваща предявяването на иска, промяната в правно-организационната форма на ответното дружество, сама по себе си, изключва основанието по чл. 517, ал. 4 ГПК / прави иска на това основание недопустим / и предпоставя основание по чл. 517, ал. 3 ГПК, при съответно спазване на предпоставките, визирани в тази норма, т. е. дали правно-организационната форма е съобразим факт, възникващ в хода на съдебното производство, рефлектиращ върху допустимостта на иска, така както е бил заведен. Настоящият състав не споделя подобен извод. Няма промяна в обстоятелствата на които се основава иска - осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството - ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал. Промяната в правно-организационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера / тази на новия съдружник /, който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на дружеството / какъвто е резултата във всяка от хипотезите - по ал. 3 и ал. 4 на чл. 517 ГПК /, удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове / респ. ликвидационния дял на длъжника - съдружник /, независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за уважаването на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество, към момента на постановяване на съдебното решение, но съобразно предпоставките в кореспондиращото й към момента на предявяване на иска основание - това по чл. 517, ал. 4 ГПК, както е приел и въззивният съд. Тя е обстоятелство, значимо единствено за актуалната индивидуализация на ответника в постановимото решение, без да променя основанието, петитума на иска или страна по спора. Законодателят не е придал значение на тази промяна по-различно от това, което би имала във всеки един исков процес. Правилни са съображенията на въззивния съд, че предпоставките за допустимостта на иска са преценими към момента на предявяването му и в съответствие с обстоятелствата, обуславящи основанието на иска, заявени с исковата молба и поддържани от ищеца. Промяната в правно-организационната форма на ответника, сама по себе си, не е факт относим към спора по същество, поради което не е и самостоятелно основание за отхвърляне на иска. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно въззивният съд е приел, че за разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба, а за отхвърлянето му - единствено противопоставени от ответника правопогасяващи, за вземането на взискателя, възражения. В аспект на последното, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Следва да се съобрази, че първоинстанционният съд надлежно е указал / определение от 13.05.2015 г. по т. д. № 187/2014 г. на Окръжен съд - Монтана /, че в тежест на ответника е да установи евентуално изпълнение на задължението към взискателя, въпреки липсата на противопоставено правопогасяващо възражение в този смисъл. От друга страна, въззивната жалба не съдържа изричен довод за процесуално нарушение на съда с това съдържание, нито доказателствени искания за установяване погасяване на задължението, като отново не се поддържа за осъществил се такъв факт. Дори да би било налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд / а такова не се установява /, не се явява нарушена разпоредбата на чл. 266, ал. 3 вр. с чл. 269 пр. второ ГПК, съобразно задължителните указания в т. 2 на ТР № 1/2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК