Решение № 422 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 381/2010 г.

Решение № 422 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 381/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1301/09 г. на Районен съд гр. К. и отмяна на определение от 24.02.2010 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, както и на определение от същата дата по чл. 68, ал. 1 от НК. Сочи се, че и двете определения в частта им, касаеща режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо заведение са постановени в противоречие на изискванията на ЗИНЗС - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Защитата на осъдения В. Д. И. изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С определение от 24.02.2010 г. К. районен съд е одобрил споразумение между районната прокуратура и подсъдимия В. И., по силата на което той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28 от НК и е осъден на пет месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален "общ" режим. С отделно определение, влязло в сила на 09.04.2010 г., на осн. чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 1517/07 г. на РС гр. К., което И. да изтърпи при "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането е основателно. Данните по делото сочат, че В. И. е осъждан шест пъти. За престъплението, предмет на нохд № 1517/07 г. е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, условно, с три годишен изпитателен срок. Деянието по нохд № 1301/09 г. е извършено в изпитателния срок на условното осъждане, което е наложило и привеждането в изпълнение на условната присъда. При това положение осъждането на лишаване от свобода по нохд № 1301/09 г. не е първо по ред по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и съдът е следвало да постанови изтърпяването на наказанията лишаване от свобода и по двете присъди да стане в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от закона. Атакуваните определения, в коментираните им части са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени по реда на възобновяването, а делото да се върне за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение