Решение № 265 от 9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 458/2015 г.

Решение № 265 от 9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 458/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимата Ел. Н. И. срещу присъда № 28 от 28.01.2015 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 3807/2014 г. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че деянието представлява маловажен случай на кражба и с оглед наличието на предпоставките по чл. 218б, ал. 1 НК присъдата е незаконосъобразна. В тази връзка се претендира и явна несправедливост на наказанието. Направено е искане да се измени присъдата, като се приложи чл. 218б НК и подсъдимата се признае за невиновна по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 28 от 28.01.2015 г. по в. н. о. х. д. № 3807/2014 г. Софийският градски съд е отменил присъда от 04.11.2013 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 11552/2011 г. Признал е подсъдимата Е. Н. И. за виновна в това, на 14.01.2011 г. в гр. С. да е направила опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 287.00 лева от владението на Г. Ж. М. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Софийският градски съд е изложил изчерпателни мотиви защо счита, че деянието на подсъдимата не представлява маловажен случай на кражба по чл. 194, ал. 3 НК. Преценката се основава на съдържанието на понятието, изяснено в Постановление № 6/71 г. на Пл. ВС на Република България. В тази връзка съдът правилно е съобразил, че стойността на предмета на престъпление не е единственият критерий, затова законосъобразно е отчел цялата съвкупност от установени по делото обстоятелства - проявената дързост от страна на подсъдимата и действията й по укриване на портмонето на пострадалата. При това положение неоснователно се претендира от жалбоподателя, че деянието на подсъдимата И. е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на кражба, поради което извършеното престъпление се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Софийският градски съд, след като е обсъдил въпроса с приложението на чл. 55 НК, е наложил на подсъдимата И. наказание при категоричен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за минималната продължителност от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Следователно не е налице очевидно несъответствие с тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимата и целите по чл. 36 НК, което да налага намаляване на наказанието. Касационната жалба е неоснователна и присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК