Решение № 10136 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2017 г.

Решение № 10136 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Медицински одит", представлявана от изпълнителния си директор, чрез процесуален представител гл. юрк. М. В., против решение № 32 от 05.01.2017 г., постановено по адм. дело № 7551/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е осъдена Изпълнителна агенция "Медицински одит" по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на В. Б. А. обезщетение в размер на 600 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени от него разходи за адвокатско възнаграждение претърпени вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 27-118-1/20.11.2014 г. издадено от изпълнителния директор на агенцията. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора. Не представя нови доказателства. Ответната страна по касационната жалба - В. Б. А. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Административен съд - С. град е уважил частично исковата молба на В. Б. А. против Изпълнителна агенция "Медицински одит", в която е предявена претенция за сумата 1300 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 27-118-1/20.11.2014 г. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съдът е намерил за основателен иска за претърпени имуществени вреди до размера на сумата на действително заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200 лв., като за останалата част на иска до пълния предявен размер от 1300 лв. е приел, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно причинно- следствената връзка, поради което е отхвърлил иска в тази му част като неоснователен. Съдът е приел за основателно направеното възражение за прекомерност, като предвид липсата на особена фактическа и правна сложност и размера на наложената с отмененото НП глоба е намалил размера на обезщетението от 1200 лв. до минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на 600 лв. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон и е обосновано. По делото не е имало спор, че с наказателно постановление № 27-118-1/20.11.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ИА "Медицински одит", на В. Б. А. е наложено административно наказание "имуществена санкция" - глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето за неоказване на достатъчна качествена медицинска помощ на Б. С. А.. По повод постъпила срещу НП жалба е образувано НАХД № 938/2015 г. по описа на Районен съд - С., което е приключило с Решение № 80 от 22.05.2015 г. С последното е НП е отменено. Решението на СРС е оставено в сила с окончателно решение на АССГ № 6203/19.10.2015 г. по НАХД № 6712/2015 г. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление ищецът е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции - 400 лв. за първа инстанция и 800 лв. за делото пред АССГ. И пред двете съдебни инстанции Андреев е бил представляван от адв. В. Ш. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение