Решение № 14620 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2020 г.

Решение № 14620 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велико Търново чрез неговия пълномощник срещу решение № 98/16.04.2020 г. по адм. д. № 782/2019 г. на Административен съд Велико Търново. Счита обжалваното решение за недопустимо и при условията на евентуалност за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Р. Лазаров, Л. Лазарова, Д. Данаилов, В. Данаилова, "МСД-98" ООД и ЕТ "Н. Кръстинков" чрез процесуалния си представител в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците "Фабер-принт" ООД гр. Велико Търново, Н. Генчев, Г. Генчев, Н. Колев и Д. Димов не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Лазаров, Л. Лазарова, Д. Данаилов, В. Данаилова, "МСД-98" ООД и ЕТ "Н. Кръстинков" срещу заповед №РД 22-1251/23.06.2016 г., издадена от кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 134, ал. 1, т. 1, и решение № 25 от Протокол № 3/20.04.2016 г. на ОЕСУТ е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план, както следва: 1. план за регулация за урегулиран поземлен имот ІІ – "за производствени и складови дейности" в кв. 170 по ПУП на гр. Велико Търново, а именно разделяне на УПИ ІІ "за производствени и складови дейности" на два нови урегулирани имота: УПИ ІІ - "за производствени и складови дейности" и УПИ ХVІІІ - "за производствени и складови дейности", съгласно отразените върху проекта със зелен цвят щриховки, цифри и надписи; удължаване на съществуваща улица-тупик ОТ 454 а – ОТ 454 б – ОТ 454 в – ОТ 454 г – ОТ 454 д, като новопредвидената улица е за сметка на собствениците на обслужващите имоти, съгласно чл. 81, ал. 4 от ЗУТ и за нея не се дължи обезщетение. 2. План за застрояване – УПИ ХVІІІ - "за производствени и складови дейности" – определят се следните градоустройствени показатели: височина – до 12 м., плътност на застрояване – max 80%, коефициент на интензивност – 2, 5, озеленяване min 20 %, начин на застрояване – свободно, линии на застрояване – ограничителни. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В настоящия случай жалбоподателите се легитимират като съсобственици на имот, непосредствено засегнат от изменението на ПУП – ПРЗ – чл. 132, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че към този момент жалбоподателите не са били вписани като собственици в имотния или кадастралния регистри не може да ги лиши от активната легитимация да обжалват акт, който засяга правата им като собственик, категорично удостоверени с приложените по делото доказателства. Заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на административния акт на самостоятелно основание без спорът да се разглежда по същество. Със заповед № РД-22-290/28.01.2016 г. на кмета на община Велико Търново на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е допуснато изработването на проект за ЧИ на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ да се изработи проект за изменение на ПУП е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е задължителна предпоставка за изработване и съответно - за одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ, и за да породи своето правно действие, същото следва да е влязло в законна сила. Това обстоятелство в случая не е налице. Предписанието, оформено с цитираната заповед на кмета на общината, не е съобщено не само на жалбоподателите, които безспорно са заинтересувани лица като собственици на имот, засегнат от предвижданията на плана, но и на останалите съсобственици на имота, вписани към този момент в кадастралния регистър. Така постановеното решение е допустимо като постановено по допустима жалба, подадена от лица с правен по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ интерес. Обстоятелството, че жалбоподателите към момента на подаване на жалбата не са вписани като собственици в кадастралните регистри не може да ги лиши от активна легитимация да обжалват акт, засягащ правата им, безспорно удостоверени с документ за собственост. Те са съсобственици на имота, предмет на оспорената заповед и се явяват засегнати от заповедта лица. Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ има за цел осигуряване на участие на действително заинтересованите лица, за да се гарантира правилното му прилагане. Приемането на обратното би означавало да се отрече правото на оспорване на субектите, които се легитимират като собственици или носители на вещни права върху засегнати имоти, въпреки че не са вписани в кадастралния регистър към одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта. След като жалбоподателите притежават вещни права върху имот, предмет на одобреното изменение на ПУП-ПР и ПЗ, то за тях е налице правен интерес от оспорване. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че заповед № РД-22-290/28.01.2016 г. на кмета на община Велико Търново на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която е допуснато изработването на проект за частично изменение на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване не е съобщена на никое от заинтересованите лица, съсобственици на имота. В този смисъл съдът адекватно е изтъкнал, че тази заповед подлежи на съдебен контрол, тоест на такъв контрол подлежи както заповедта за отказ от допускане изработването на проект за изменение на ПУП, така и заповед за допускане изработването на проект за ПУП, в какъвто смисъл е трайната практика на Върховния административен съд. Поради това наведените в касационната жалба твърдения в обратен смисъл са неоснователни. Заповеди с характер като цитираната спират съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Тези заповеди се съобщават на заинтересованите лица, в настоящия случай цитираната заповед е следвало да бъде съобщена на всички на съсобственици на имота, предмет на обжалваната заповед. В случая това, заповедта за допускане изработването на проект за изменение на ПУП не е била съобщена на съсобствениците на имота, за който е постановено мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с което е нарушено и правото им защита при издаване на обжалваната заповед. Мотивираното предписание е задължителна предпоставка за одобряване изменение на ПУП. В този смисъл законосъобразен е изводът на съда, че за да породи своето правно действие, мотивираното предписание следва да е влязло в законна сила, което обстоятелство в случая не е налице. Неспазването на изискването за допускане изработването на изменение на ПУП-ПРЗ с влязъл в сила административен акт, каквото е мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което има за последица отмяната на издадения административен акт за одобряване на изменението на плана, както правилно е отбелязано в обжалваното решение. Освен това в горецитираната заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП няма посочени фактическите и правни основания за допускане изработването на проект за изменение на ПУП, поради което не може да се направи преценка за съответствие на обжалваната заповед за одобрение изменението на ПУП със заповедта за допускане изработването на проект за изменение на ПУП. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен такъв поради допуснати съществени процедурни нарушения и го е отменил, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Д. Данаилов следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,