Решение № 5114 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2016 г.

Решение № 5114 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. С., чрез процесуален представител, против решение № 4679 от 4.07.2016 г., постановено по адм. дело № 8248/2015 г. на Административен съд С.-град/АССГ/. С цитираното решение съдът е отхвърлил искови претенции на Ц. Д. С. срещу Министерство на здравеопазването/МЗ/ - иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, вр. чл. 30, т. 3 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ за сумата от 10337 лв, представляваща възнаграждение за периода 30.07.2013 г. до 15.01.2014 г., иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК вр. чл. 49 от ЗЗД в размер на 2000 лв., представляващ обезщетение за бездействие във вр. с възникнало задължение по ЗДСл след отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на осн. чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. с претърпени болки, страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на МЗ, искане да бъде осъдено МЗ да заплати на ищеца неползван платен годишен отпуск в размер на 1500 лв. като неоснователни и недоказани. Касаторът излага доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено от родово некомпетентен съд, тъй като предмета на делото пред първоинстанционния съд е чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД, при което подсъдността по дела с предмет непозволено увреждане е пред гражданските съдилища. Прави възражение за неподсъдност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд. Не претендира разноски. Ответната страна Министерство на здравеопазването не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че е сезиран с четири иска при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване: -иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, вр. чл. 30, т. 3 от ЗДСл за сума от 10337 лв., представляваща възнаграждение за периода от 30.07.2013 г. до 15.01.2014 г.; -иск по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, вр. чл. 49 от ЗЗД в размер на 2000 лв., представляващ обезщетение за бездействие, във вр. възникнало задължение по ЗДСл след отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение; -иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на осн. чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД във вр. с претърпени болки и страдания от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на МЗ; -иск за заплащане от МЗ на неизползван платен годишен отпуск в размер на 1500 лв. за 2013 г. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. От посочените от ищеца правни основания на исковите претенции в първоначалната искова молба до АССГ, в последствие уточнени с две последователни молби, както и от очертания предмет на исковата молба, е видно, че се касае за производство за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, свързани с прекратяване на служебно правоотношение по ЗДСл, които се разглеждат по реда на глава единадесета чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и предвид т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исковите претенциите на Стоевски са разгледани от компетентен съд. При извършената служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Правилно АССГ е счел, че претенциите по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК вр. чл. 30, т. 3 от ЗДСл, включително относно заплащане на обезщетение за вреди, причинени от бездействие на административния орган, във вр. възникнало задължение по ЗДСл след отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и за неползван платен годишен отпуск за 2013 г., са неоснователни. При наличие на отменен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение на ищеца, е възникнало задължение за органа за изплащане на обезщетение на основание чл. 104 от ЗДСл и по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, при което след проведено производство по реда на чл. 124 от ЗДСл, е налице влязло в сила решение № 3826/2.06.2015 г. по адм. д. № 9924/2014 г. на АССГ, с което на ищеца е присъдено обезщетение, изплатено на 13.08.2015 г. Не е налице задължение от страна на орана при прекратено служебно правоотношение за заплащане на обезщетения извън предвидените в ЗДСл, в това число за заплащане на възнаграждение за период в който такова правоотношение е липсвало, както и обезщетение за неползван отпуск за същия период. Законосъобразно АССГ е приел за неоснователен и иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената заповед за прекратяване служебното правоотношение на ищеца, като недоказан. На основание изложеното, оспореното решение като допустимо, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение