Решение № 2614 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2010 г.

Решение № 2614 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Христов Петров от гр. Габрово против решение № 153 от 18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 250/2009 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № КД-14-07-944 от 5.09.2008 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Габрово за отказ да се попълни кадастралната карта, като бъде заличен път между имоти № 14218.278.122 и № 14218.278.124 и е осъден да заплати направените по делото разноски. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Службата по геодезия, картография и кадастър - Габрово, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците Маринка Христова Марева и кметът на Община - Габрово не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като се е съобразил с указанията в отменителното решение по адм. дело № 5780/2009 г. на ВАС. С първоначално подадената жалба пред Административен съд - Габрово жалбоподателят Петър Петров твърди, че оспореното решение на началника на СГКК - Габрово е издадено в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тъй като в нарушение на закона отразеният в КК път № 14218.278.123 никога не е съществувал и същият разкомасира собствените му имоти № 14218.278.122 и № 14218.278.124, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и от този път полза няма никого. Тези твърдения се поддържат и пред касационната инстанция, като се прави възражение и за незаконосъобразност на картата на възстановена собственост. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че кадастралната карта не съдържа непълнота или грешка, не е одобрена в нарушение на закона и не се налага нанасянето на допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКИР. Същата е създадена в съответствие с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и границите на имотите са установени съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "г" от закона, т. е. съобразен е с картата за възстановената собственост. Развил е съображения за липсата на основания за изменение на влязлата в сила кадастрална карта по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 53 от ЗКИР е установен редът за отстраняване на непълноти и грешки на влезли в сила кадастрална карта и кадастрален регистър, по молба на заинтересуваните страни. Видно от данните по делото, задълбочено анализирани от първоинстанционния съд, касаторът не се легитимира като собственик на път № 14218.278.123, чието заличаване търси. Ето защо, правилен е изводът за липсата на твърдяно процесуално нарушение по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Правилно е и заключението за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон. Противно на твърдението на касатора, приетото от съда по отношение на местонахождението на процесния път е в съответствие със заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото. Наведените от касатора възражения за незаконосъобразност на кадастралната карта по същество са възражения срещу коригирания план за земеразделяне на процесната местност и са били предмет на обсъждане по адм. д. № 119/2000 г. на Габровския окръжен съд, приключило с влязло в сила решение. Този план е съобразен и при изготвяне на картата на възстановената собственост, за която няма спор, че е влязла в сила. Ето защо, при нанасянето на процесния път № 123 не е допусната непълнота или грешка, нито е нарушен закона, тъй като пътят е отразен в кадастралната карта при съобразяване условията на чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 5 от от ЗКИР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба по наведените в нея доводи за неоснователна. Останалите възражения и изложените в писмената защита доводи на касатора са несъстоятелни. Цялостното процесуално поведение на Петър Петров сочи на претенция за ревизиране на коригиран план за земеразделяне и съобразената с него карта на възстановена собственост, които актове обаче са влезли в сила и с които законосъобразно се е съобразил административния орган при постановяване на оспорения отказ. Воден от горното, Върховният административен съд