Решение № 5514 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2017 г.

Решение № 5514 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юриск. Ц. И.. Жалбата е срещу решение № 714 от 9.05.2017 г., постановено по адм. дело № 385/2016 г. от Административен съд Б.. С него по жалба на "Р. Г." ООД е отменена заповед № 03-РД/1427 от 27.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й по т. II от нея, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, подадено от "Р. Г." ООД. Със същото решение съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде оставена в сила заповед № 03-РД/1427 от 27.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в отменената й част. Ответникът "Р. Г." ООД, чрез пълномощника си адв. Я. Д., в съдебно заседание оспорва жалбата. Прави искане тя да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил заповед № 03-РД/1427 от 27.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й по т. II от нея, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, подадено от "Р. Г." ООД. Със същото решение съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган и в законовата писмена форма. Актът обаче в частта му по отказаното подпомагане с т. 9, т. 10, т. 12, т. 13, т. 14, т. 19 и т. 20 от оспорваната заповед не съдържал фактически основания, въз основа на които е издаден. В него било посочено само правното основание, мотивирало отказа. Обаче нямало посочени относимите фактически основания за нейното издаване. Освен това в тази част съдът се е основал на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Въз основа на нея е приел за установено, че заявените в проекта трактор Кubota М9960, челен товарач Кubota LA1354, ремарке Аgrofer G 40 RТ/5, комбайн за шипки W. J. 4, плуг Favorit 4x25 и мулчер Вегti ТFB/REV 200 съответстват на пазарните си цени и са съобразени със спецификите, касаещи отглежданата култура, климатичните особености на региона и нивото на оборудване. В частта от оспорваната заповед по част II, т. 2 - т. 8, т. 11 и т. 15 - т. 18 съдът е приел, че административният акт също е мотивиран шаблонно. Съдът е счел, че изложените от органа мотиви в тази част не се подкрепят от събраните по делото съдебни експертизи. За тази част съдът е приел, че прикачения пикер за производство на биомаса В. Р./С 180 Super, както и активната брана и сеялка за трева В. Т. 210, не са разходи за поддръжка, а били свързани с основната дейност на кандидата и били необходими за осъществяването на проекта. Необходими за проекта и пряко свързани били и останалите активи, посочени в част II, т. 2 - 8 и т. 11. В частта от оспорваната заповед по част II, т. 1, съдът е приел, че от една страна липсвали мотиви защо органа е приел, че посочените в тази част разходи са такива по смисъла § 1, т. 25 от Допълнителна разпоредба към Наредбата № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата № 9). От друга страна не можело да бъде извършен съдебен контрол относно начина на формиране на крайната сума, поради липса на разбивки по всеки едни компонент за всяко едно мероприятие. По част II, т. 22 - 25 от оспорената заповед липсвали релевантни мотиви защо е прието, че посочените разходи не попадат в приложното поле на чл. 32 от Наредба № 9. Съдът е счел, че изброяването в чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9 в приложимата редакция, е примерно, а не изчерпателно. Разходите за услугите в тази част не били изключени от допустимите такива. Административният орган не обсъдил по същество относимостта им към проекта и не е изложил никакви мотиви в тази връзка. С оглед на изложените мотиви за незаконосъобразност на отказа за финансиране на разходи за съответните активи, необоснован се явявал и отказът по част II, т. 21 - разходите за бизнес план, които били обвързани със стойността на допустимите разходи. Съдът е приел също, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. А именно - след публикуване на заповед № РД09-213 от 27.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е определен периода на прием на заявления за подпомагане, списъкът за земеделската техника бил променян. И в нарушение на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 със заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. били определени референтните цени след публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. На последно място съдът е приел, че е налице и несъответствие между посочената в оспорваната заповед общата сума на отхвърлените разходи и посочените в същата заповед отделни разходи по част II - от т. 1 до т. 25. Това препятствало осъществяването на съдебен контрол относно обстоятелството каква точно сума е отказана за финансиране. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна. При неизяснен от фактическа страна спор първоинстанционният съд не е изложил и относими правни изводи по съществото на спора. От данните по делото се установява, че с процесната заповед № 03-РД/1427 от 27.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране на няколко основания: Първото основание е намаляване на заявения интензитет на помощта от 70 % на 60%, като е прието, че кандидатът не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, "...а именно инвестициите в проекта не са изцяло свързани с изпълнявани ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г.". Това намаляване на интензитет на помощта от 70 % на 60 % е останало изцяло извън вниманието на административния съд. Нещо повече - той е приел, че отказаните за финансиране разходи следва да са в размер на 827 014,18 лв. (1 508 092,60 лв. -681 078,42 лв.). А сбора от отхвърлените разходи по част II, т. 1 до т. 25 възлизат на 823 956,18 лв. Съдът не е съобразил, че освен сбора от разходите по част II, т. 1 до т. 25, има и намаляване интензитет на помощта от 70 % на 60%, което също може да се отрази на отказаните за финансиране разходи. Но дори това да не е така, посоченото процесуално нарушение няма да е съществено ако не се отразява на постановения отказ за финансиране. Второто основание за постановения отказ за финансиране е чл. 33, т. 4 във вр. с § 1, т. 25 от Наредба № 9. На това основание са отказани разходите по т. 1 - първа и втора точка, т. 2 - т. 8 и т. 15 - т. 18. За всички тях в процесната заповед е прието, че разходите не са допустими за финансиране, тъй като "...те се явяват оперативни разходи, свързани с поддръжката...". При така изложените фактически основания в процесната заповед първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви. Видно е, че такива са посочени, поради което съдът е следвало да извърши поотделно /или на групи/ проверка дали всеки един от тези разходи е оперативен по легалното определение § 1, т. 25 от Наредба № 9. С обжалваното решение само за разходите по т. 15 и т. 16 първоинстанционният съд е посочил, че те не са разходи за поддръжка, без обаче да мотивира този си извод. Третото основание за постановения отказ за финансиране е чл. 33, т. 15 във връзка с чл. 32, ал. 14 от Наредба № 9 във връзка с чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014. Такива са разходите по т. 1 - трета точка, т. 9, т. 10, т. 12, т. 13, т. 14, т. 19 и т. 20. За всички тях в процесната заповед е прието, че част от тези разходите не са допустими "...поради прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи...". Така посочените фактически основания съответстват на правните по чл. 33, т. 15 във връзка с чл. 32, ал. 14 от Наредба № 9, според които не са допустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. Административният съд неправилно е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на фактически основания за нейното издаване. В действителност освен вече посочените фактически основания административният орган в оспорваната заповед във всички точки, в който е отказал финансиране на това основание, е посочил заявената за финансиране сума по проекта и неодобрената за финансиране сума. Разликата между двете съставлява определените референтни разходи, за които административният орган няма задължение да ги оповестява публично, тъй като това би повлияло на заявленията за финансиране по процесната подмярка 4.1. Съдът е следвало да извърши проверка дали за разходите по посочените точки има определени референтни разходи по реда на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 и дали заявените за финансиране разходи надхвърлят тези референтни разходи. Едва след тази проверка може да се формулира дали извод дали законосъобразно разходът е отказан на посочените фактически и правни основания. Това не е направено в обжалваното решение. Посоченото в оспорваното решение процесуално нарушение, свързано с неспазване на реда по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 за определяне на референтни разходи, е относимо към всеки един разход, отказан на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, а не по принцип. Съдът е следвало да извърши проверка за всеки един разход, който е отказан на това основание, дали за него е спазен редът по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 за определяне на референтни разходи. След което ако този ред не е спазен, съдът е следвало да изложи мотиви, дали това процесуално нарушение е съществено. В обжалваното решение по това трето основание, са изложени мотиви по съществото на спора само, че заявените в проекта трактор Кubota М9960, челен товарач Кubota LA1354, ремарке Аgrofer G 40 RТ/5, комбайн за шипки W. J. 4, плуг Favorit 4x25 и мулчер Вегti ТFB/REV 200, съответстват на пазарните си цени и са съобразени със спецификите, касаещи отглежданата култура, климатичните особености на региона и нивото на оборудване. Тези мотиви нямат отношение към основанието за постановения отказ. А именно, че заявените за финансиране инвестиции надвишава определените референтни разходи. Затова и в тази част не може да се приеме, че първоинстанционният съд е изложил мотиви по съществото на спора. Четвъртото основание за постановения отказ за финансиране е по т. 11 от процесната заповед. Основанието е по чл. 35, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 9, според които в заповедта за започване и приключване на приема на заявления за подпомагане, могат да бъдат определени и допълнителни ограничения относно допустимите за финансова помощ разходи. Посочено е, че такива ограничения са приети и според тях не са допустими за подпомагане разходи, свързани с инвестиции за напояване и отводняване. В обжалваното решение това основание е останало изцяло необсъдено, като вместо това съдът е причислил разходите по т. 11 към второто коментирано по-горе основание за постановения отказ. Това е незаконосъобразно, тъй като основанията са съвсем различни - базирани на различни фактически и правни основания. Петото основание за постановения отказ за финансиране е по т. 21 от процесната заповед. Основанието е по чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9 - в относимата й редакция, според които допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта, като част от разходите по чл. 32, ал. 1, не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи по чл. 32, ал. 1, т. 1 - 12. На това основание разходите за бизнес плана са намалени с 24 509,69 лв. Това основание също е останало изцяло извън вниманието на административния съд в обжалваното съдебно решение. И последното - шесто основание за постановения отказ за финансиране е по т. 22 - т. 25 от процесната заповед. Основанието е, че тази заявени разходи не попадат в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 13 и т. 41 от § 1 от ДР на Наредба № 9. В тази част от обжалваното решение са изложени мотиви по съществото на спора. Но това не променя липсата на такива по останалите пет основания за постановения отказ за финансиране. Касационният съд не би могъл да се произнесе само по тази част от обжалваното решение, тъй като липсват мотиви както от фактическа, така и от правна страна, в останалата част от обжалваното решение. Освен това по делото са били назначени, които са дали отговор по поставени въпроси, част от които са относими към основанията за постановения отказ от финансиране. Заключенията на тази експертиза само са описани в обжалваното решение, без заключенията да се съпоставят с конкретните основания в заповедта за отхвърлените за финансиране разходи и да се формират правни изводи въз основа на тях. Вместо да разгледа отделните отхвърлени за финансиране разходи и да изложи относими мотиви за всеки от тях /и след като по делото са били събрани и съответните доказателства/, административният съд е изложил мотиви, които с изключение на шестото основание, не касаят съществото на спора. Изцяло са игнорирани част от основанията за постановения отказ за финансиране. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваната заповед и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключенията по приетите експертизи/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите на заповедта, в частта й за постановения отказ за финансиране. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в заповедта, както и по спазването на законовите изисквания при издаването й. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение