Решение № 4374 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2011 г.

ВАСIV отделение27.03.2012 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Атанас Георгиев Илиев от с. Капитан Андреево, област Хасково срещу писмо № АО-1524 от 01.04.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 4374 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 19а, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Образувано е по жалба, подадена от Атанас Георгиев Илиев от с. Капитан Андреево, област Хасково срещу писмо № АО-1524 от 01.04.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с което е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Георги Атанасов Овчаров по заявление вх. № АО-1524 от 26.10.2007 г. за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн., ДВ, бр. 87/1964 г. и е прекратено административното производство по преписка с вх. № АО-1524 от 26.10.2007 г. В жалбата е посочено, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като се иска отмяната му на всички основания по чл. 146 от АПК и връщане на преписката за определяне на дължимото обезщетение. В обстоятелствената част на жалбата са развити доводи за неправилно приложение на закона, като се сочи, че имотът на наследодателя на жалбоподателя е послужил за обезщетяване на дълга на Р България и една част от него е бил ликвидиран от комисията, видно от декларацията за бежанец на една от наследниците - Хрисо Георгиева Атанасова (Даскалова), а нейните наследници са получили обезщетение. С другата заповед този общ имот е послужил за погасяване на тези вземания на Р България с Гърция, именно наследниците на Милка Георгиева Михова. Тези двама наследници са дъщерите на общия наследодател Георги Атанасов Овчаров. Твърди се, че синът, който също е наследник и неговите деца, които са внуци по права линия на общия наследодател, не са получили наследство. Претендира се, че след като Министерство на земеделието е приело, че първите двама наследника могат да бъдат обезщетени, няма пречка и останалите наследници да бъдат обезщетени. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробно доводите са развити в писмени бележки. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалвания изричен отказ, обективиран в писмо, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение. Мотивирал се е, че заявителят в дадения му срок не е представил изискуемите по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ документи - свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика Георги Атанасов Овчаров съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. Отказът е мотивиран и с обстоятелството, че представените архивни документи на името на Хрисо Георгиева Даскалова от досие № 6351/39823, АЕ 131, опис 12 на фонд 719к в Централен държавен архив, не установяват право на обезщетяване по посочения ред. След извършената проверка по чл. 168 АПК за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намира следното: Със заявление вх. № АО-1524 от 26.10.2007 г. жалбоподателят Атанас Георгиев Илиев е депозирал искане за обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за Георги Атанасов Овчаров. Към заявлението Илиев е приложил архивни документи на Хрисо Георгиева Даскалова от досие № 6351/39823, АЕ 131, опис 12 на фонд 719к в Централен държавен архив. Архивни документи на името на Георги Атанасов Овчаров, за когото е искано обезщетение, не са приложени. С писмо изх. № АО-1524 от 12.11.2009 г. на Министерство на земеделието и храните, е изискано да се представят архивни документи на Георги Атанасов Овчаров. Определен е 20-дневен срок от получаването на писмото за представяне на документите. Наред с това заявителят е уведомен, че ако недостатъците не бъдат отстранени в определения срок, административното производство ще бъде прекратено на основание чл. 56, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. С протокол № 117 от проведено заседание на 02.03.2011 г., комисията по чл. 19а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е решила, че са налице условията на чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и е взела решение за прекратяване на образуваното административно производство. Протоколът е одобрен от министъра на земеделието и храните, който с обжалваното писмо е прекратил образуваната преписка. Актовете за прекратяване са издадени от заместник-министър при условията на заместване за конкретния ден на издаването им на основание заповед № РД 09-207 от 01.04.2011 г. Така обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, урежда реда, по който се провежда обезщетителното производство на българските граждани, имащи право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. На първо място те следва да установят качеството си на правоимащи лица, като изселили се или наследници на такива лица. На следващо място и съгласно изричната норма на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, трябва да представят свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. В ал. 1 на цитирания § ясно и категорично е посочено, че по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени, като неликвидирани имоти по опис № 12 от архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Според чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис, се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с горепосоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата, ДВ, бр. 87/1964 г.; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. Неоснователен е доводът в жалбата, че административният орган е определил незаконосъобразно кръга от лицата, имащи право на обезщетение, като се е позовал на § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като кръгът от лицата е определен от законодателя, а не от административния орган. Последният само прилага закона, съпоставяйки представените писмени доказателства с изискванията на чл. 19а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. За да бъде признато правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ е необходимо освен представянето на изброените доказателства по чл. 19а ППЗСПЗЗ, но и изпълнението на нормата на § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото е установено, че заявителят Атанас Илиев е наследник на Атанас Овчаров, който заедно с Хрисо Атанасова (Даскалова) и други, са наследници на Георги Атанасов Овчаров. От приложеното по преписката удостоверение за наследници - част II се установява, че жалб. Атанас Илиев не е наследник на Хрисо Атанасова (Даскалова), чиито наследници вече са получили обезщетение по този ред. При тези данни, той няма активна процесуална легитимация в хипотезата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ да претендира обезщетение по реда чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не попада в кръга лица, доказали правото си на обезщетение. В тази връзка представените към заявлението писмени доказателства касаещи Хрисо Атанасова (Даскалова) са неотносими към претенцията на заявителя тъй като от тях не може да се направи извод, че наследодателят на жалбоподателя - Атанас Георгиев Овчаров е притежавал неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Поради горното, и при наличието на предпоставките по чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК за прекратяване на образуваната обезщетителна преписка, административният орган е постановил законосъобразен акт, поради което жалбата срещу него като неоснователна и следва да се отхвърли. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1