Решение № 6844 от 22.6.2023 г. на ВАС, III о.

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение 4761/12.07.2022г. по адм. дело 2051/2022г. по описа на Административния съд град София, с което е отменено издаденото от този орган решение Ж-5/06.01.2022г. и преписката е изпратена за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. "Електроразпределителни мрежи Запад" АД със седалище и адрес на управление град София (с предишно наименование "ЧЕЗ Разпределение България АД) поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Джамбазов, едноличен търговец с фирма ЕТ Д. - И. Джамбазов със седалище град Правец е поискал отмяната на решението като неправилно. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с писмо с изх. 1204184386/25.06.2021г. "ЧЕЗ Разпределение България АД уведомило едноличният търговец И. Джамбазов с фирмено наименование ЕТ Д. И. Джамбазов , че за месеците февруари и март 2021г. е достигната максималната мощност, използвана за обект, находящ се в град Правец, община Правец, в поземлен имот с идентификатор 58030.2.9908 . Измерени били завишени стойности от 102 kW и 130 kW, поради което, считано от 01.06.2021г. за обекта била определена предоставена мощност от 130 kW съгласно становище 1204130019/01.06.2021г. и били начислени нови задължения за консумираната за месеците февруари и март 2021 г. електроенергия. На 19.08.2021 г. едноличният търговец подал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране, с която възразил срещу действията на мрежовия оператор. Комисията за енергийно и водно регулиране изпратила на "ЧЕЗ Разпределение България АД препис от жалбата и указала на дружеството да представи становище. С писма изх. 100000136281/03.09.2021г. и 100000136281(2)/30.09.2021г. "ЧЕЗ Разпределение България АД представило становище, че обект Складова база , находящ се в поземлен имот с идентификатор 58030.2.9908, град Правец, община Правец, се захранва от трафопост Складове Балкантурист , град Правец, който не е негова собственост. Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /обн. ДВ. бр.64 от 16 юли 1999г., отм. ДВ. бр.18 от 5 март 2004г./, който въвеждал изискване за сключване на писмени договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа на вече изградени съоръжения. В клиентската информационна система, изградена по времето на предишния собственик на мрежата, се съдържала информация за предоставена за обекта мощност от 70 kW, но съоръженията били оразмерени за предоставяне на мощност до 130-140 kW. Пред Комисията за енергийно и водно регулиране били представени данни, че през месеците януари и февруари 2017г. било установено превишаване на предоставената мощност, но след уведомяване клиентът не предприел действия за започване на процедура за увеличаване на предоставената мощност. Консумираната електрическа енергия за обекта се измервала посредством електромер, който регистрирал използваната мощност от обекта през интервал от 15 минути. Към становището на ЧЕЗ Разпределение България АД била приложена извадка от товаровите графици за месеците февруари и март 2021г., от която е видно превишаването на предоставената мощност. Въз основа на тези факти Комисията за енергийно и водно регулиране издала решение Ж 5/06.01.2022г., с което на основание чл. 34, ал. 2 и чл. 39, ал. 3 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрическа мрежа, дала задължителни указания на ЧЕЗ Разпределение България АД. Според дадените указания в седемдневен срок операторът трябвало да коригира становището си за увеличение на предоставената за обекта мощност и да я определи съгласно чл. 34, ал. 2 от наредбата, да възстанови на едноличния търговец И. Маринов надвзетите суми, считано от 01.06.2021г., както и да представи в седемдневен срок доказателства за извършените действия. Комисията за енергийно и водно регулиране постановила решението си, като приела, че електроразпределителното дружество е увеличило предоставената мощност от 70 kW на 130 kW, което представлява увеличение от 85,7 %. Съобразно чл. 39, ал. 3 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрическа мрежа, електроразпределителното дружество установило, че в два последователни месеца е използвана активна мощност, по-голяма от договорената предоставена мощност и тъй като клиентът не е заявил увеличение, от следващия месец, то приело за предоставена мощност по-голямата от двете максимални използвани мощности 130 kW, което не надвишавало присъединената мощност за обекта. Комисията приела, че е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 2 от наредбата, изискваща присъединената мощност да бъде определена от съответния мрежови оператор в границите от 110 % до 130 % от предоставената мощност, тъй като ЧЕЗ Разпределение България АД увеличило предоставената за обекта мощност над допустимото. От правна страна административният съд приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Административният съд преценил, че производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране е започнало като процедура по разглеждане на жалби по реда на чл. 22 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 60 от закона и Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013г.), но е приключило с налагане на принудителна административна мярка по чл. 201 - чл. 204 от Закона за енергетиката. Съдът направил извод, че след като комисията е констатирала превишаване на предоставената мощност, тя е следвало да даде указания по прилагането на закона с оглед правомощията й по чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката, а не да прилага принудителна административна мярка за предприемане на определени действия в определен срок. Първоинстанционният съд приел, че втората хипотеза на дадените от административния орган задължителни указания, засягала гражданскоправни отношения между електроразпределителното дружество и жалбоподателя ЕТ Д. - И. Джамбазов , произтичащи от договорните им отношения. Решаването на този спор не било от компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране. По тези съображения административният съд отменил като незаконосъобразно обжалваното от "ЧЕЗ Разпределение България АД решение Ж-5/06.01.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране се поддържа, че решението е неправилно, тъй като при издаване на административния акт тя е изпълнила задълженията си по чл. 22 , ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, разгледала е жалбата на клиент срещу доставчик и след като е приела, че жалбата е основателна, е дала задължителни указания. Административният съд неправилно окачествил дадените указания като принудителна административна мярка, макар те да не представлявали задължителни разпореждания по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. а от Закона за енергетиката. Изразено е и несъгласие с мотивите на съда относно определяне на спора като гражданскоправен, тъй като с решението се целяло да бъдат отстранени вредни последици от неправомерни действия на електроразпределителното дружество. Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, но по съображения, различни от изложените. Принудителните административни мерки по Закона за енергетиката са уредени в чл. 201 - чл. 204. Комисията за енергийно и водно регулиране или министърът на енергетиката могат да налагат принудителните административни мерки по чл. 201, ал. 2 ЗЕ когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на енергетиката; застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия; нарушават условията за извършване на лицензионната дейност; възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от министъра на енергетиката в противоречие с установения правен ред. Производството по налагане на принудителни административни мерки се развива между съответния административен орган и лицето, за което е констатирано правонарушение. Принудителните административни мерки имат за цел да въздействат възпиращо върху поведението на контролираните лица с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и отстраняване на вредните последици. Производството по чл. 22 ЗЕ има различен предмет и цели. То не се образува служебно, а по жалбите на лицата, посочени в т. 1, 2, 3 и т. 4 от същата разпоредба, подадени срещу оператори, доставчици и лицензианти. В това производство участват най-малко две страни, чийто спор се решава от Комисията за енергийно и водно регулиране. В производството по чл. 22 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася със задължителни указания по прилагането на закона. Целта на производството по чл.22 ЗЕ е издаването на административен акт, който да регулира отношенията между страните в съответствие с нормативните изисквания. В случая административния орган не е провел производство по налагане на принудителна административна мярка, а е разрешил конкретен спор между клиент и мрежови оператор. Издаването на решенията по чл.22 ЗЕ по жалба на засегнатия субект представлява специфична форма на административен контрол, който Комисията за енергийно и водно регулиране провежда спрямо дейността на енергийните предприятия - титуляри на лицензии и на предприятията, които оказват водоснабдителни и канализационни услуги. Комисията е компетентна да им укаже изпълнението на техни, произтичащи от закона или от други правнообвързващи актове, административни задължения. Тя обаче няма правомощия да се произнася за упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Споровете, свързани с изпълнението на права и задължения, произтичащи от облигационни отношения, страните по които са равнопоставени, са подведомствени на гражданския съд. Затова волеизявления, с които комисията нарежда връщането на вече платени суми с аргумент, че са платени без основание, както е в случая, или приема, че едната страна не дължи престация на другата страна по сключения между тях договор, са нищожни. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които касационната инстанция споделя. Комисията за енергийно и водно регулиране е допуснала противоречие с материалния закон, като е задължила "ЧЕЗ Разпределение България АД да не увеличава предоставената за обекта на едноличния търговец мощност и да я определи съгласно чл. 34, ал. 2 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. Съгласно § 1, т. 11 и т. 12 от допълнителните разпоредби на Наредба 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрическа мрежа, предоставена мощност е онази максимална активна мощност, която операторът на преносната мрежа или съответният оператор на разпределителна мрежа осигурява на клиента съгласно договора за присъединяване, а присъединена мощност е допустимата максимална активна мощност, съответстваща на преносните възможности на съответната мрежа и на съоръженията за присъединяване в мястото на присъединяване на обект на клиент. Съгласно чл.34, ал.1 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. присъединената мощност определя минималните технически параметри, по които се проектират и изграждат съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.34, ал.2 от Наредба 6/ 24 февруари 2014г. присъединената мощност се определя от съответния мрежови оператор в границите от 110 % до 130 % от предоставената мощност, за да се осигури резерв за увеличаване на предоставената мощност в бъдещ период. Систематичното място на тези разпоредби в раздел I Определяне на електрическите мощности , както и вложеният в тях смисъл сочат, че те се прилагат към момента на присъединяване на обекти на клиенти към електрическите мрежи. При разглеждането на спора Комисията за енергийно и водно регулиране не е изследвала стойностите на присъединената мощност по отношение на обекта на едноличния търговец И. Джамбазов. Присъединената мощност зависи от техническите параметри на съоръженията за присъединяване и състоянието на електрическата мрежа, поради което е следвало да бъде конкретно установена по преписката с представянето на съответните доказателства. Вместо това комисията е направила изцяло теоретичен извод, че мощността не може да е 130 кW, както поддържа "ЧЕЗ Разпределение България АД, тъй като мощност от 130 кW, при предоставена от 70 кW за обекта, би противоречала на чл.34, ал.2 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. Условията за промяна на договорените мощности се уреждат в раздел III "Промяна на договорените електрически мощности" на Наредба 6 от 24 февруари 2014 г., който включва и приложената от "ЧЕЗ Разпределение България АД, норма на чл.39, ал.3. Не е било спорно, че обектът на едноличния търговец И. Джамбазов e присъединен към електроразпределителната мрежа преди до влезе в сила Законът за енергетиката и енергийната ефективност (обн. ДВ. бр.64 от 16 юли 1999г., отм. ДВ. бр.18 от 5 март 2004г.), който въвежда изискването за сключване на писмени договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа на вече изградени съоръжения с посочване на стойностите на присъединената и предоставената мощност. При наличните данни, както и въз основа на декларация на клиента, е прието, че предоставената мощност за обекта на търговеца е 70 kW. Операторът твърди, че стойностите на присъединената мощност са в границите 130 -140 kW. С оглед тези данни следва да се приеме, че електроразпределителното дружество е имало основание да приложи чл. 39, ал. 3 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г., според която при месечна максимална използвана мощност в два последователни месеца, по-голяма от договорената предоставена мощност, за предоставена мощност се счита използваната по-висока мощност, ако тя не е по-голяма от присъединената мощност за обекта. Другият въпрос, който възниква в разглеждания случай, но не е обсъден в решението на комисията, е свързан с точното прилагане на чл.39, ал.3 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г., в частност, с начина на определяне на месечната максимална използвана мощност в обекта на клиента. "ЧЕЗ Разпределение България АД е възприело стойност 130 kW, която е максималната от всички регистрирани. Видно от товаровите графици, тази мощност е достигната само в един ден. Комисията е следвало да отговори на въпроса дали максималната мощност за обекта на едноличния търговец не следва да се изчисли по осреднени стойности за съответния месец, при положение, че нормативната разпоредба насочва към определяне на месечна стойност. С оглед посочените нарушения на закона решението на административния съд, с което се отменя решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника "Електроразпределителни мрежи Запад" АД със седалище и адрес на управление София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд