Решение № 2916 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2016 г.

Решение № 2916 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. С. - З." ООД, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 883 от 16.06.2016 г., постановено по административно дело № 235/2016 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане от 5.04.2016 г. на полицейски орган в сектор "Борба с организираната престъпност" - Б. при Главна дирекция "Борба с организирана престъпност" - Министерство на вътрешните работи, издадено на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорения от него административен акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Полицейски орган - инспектор в сектор "Борба с организираната престъпност" - Б. при ГДБОП - МВР В. И. М., в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. С обжалваното решение № 883/16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 235/2016 г. по описа на Административен съд Б. е отхвърлена жалбата на "К. С. - З." ООД против разпореждане от 5.04.2016 г., издадено от инспектор в сектор "Борба с организираната престъпност" - Б. при ГДБОП-МВР, с което е разпоредено: 1. В срок от 14 дни от дата на разпореждането да бъде извършен вътрешен отчет в "К. С. - З." ООД, ЕИК ********* и да бъде направена съпоставка между разпространяваните (преизлъчвани/препредавани/използвани по друг начин) телевизионни програми и наличните документи (лицензионни договори, споразумения и др. п), удостоверяващи придобитото съгласие за разпространение на съответните телевизионни програми. В приложения формуляр за отчет следва да бъдат попълнени резултатите от проверката, в частност данните за: (I) наименование на разпространяваната телевизионна програма; (II) наименование на носителя на правата върху съответната програма; (III) наличие на договор за разпространение на съответната програма; (IV) начална дата на договора за разпространение на съответната програма; (V) крайна дата на договора за разпространение на съответната програма, в т. ч. указание за наличие на клауза за автоматично подновяване на договора, и (VI) териториален обхват на отстъпените по договора права за разпространение на съответната програма, като ако по време на провеждането на вътрешната проверка дружеството придобие права/лицензи за разпространение на програми, следва да впишете тези права/лицензи във формуляра за отчет; 2. След изтичане на указания по-горе срок, да му бъде изпратен попълнен горепосоченият формуляр, надлежно подписан и подпечатан. Административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено във връзка с осъществяване на превантивна дейност, която е една от основните дейности извършвани от Министерството на вътрешните работи. За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд приема, че актът е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, доколкото мотивите се съдържат в писмо на заместник директора на ГДБОП - С. до началника на сектор БОП - Б.. Посочено е също, че актът е постановен в съответствие с цитирания в него чл. 6, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - в изпълнение на задълженията за извършване на превантивна дейност. От съдържанието на приложената към първоинстанционното дело преписка се установява, че административното производство е образувано по повод писмо вх. № 126600-1649/22.07.2015 г. на сдружение с нестопанска цел "Терапро", като по делото липсват доказателства за регистрацията на сдружението, в което е предложена превантивна програма ( л. 13-14) от делото. Така предложените от сдружението действия са възприети механично от заместник директора на ГДБОП - МВР, като с писмо рег. № 1266з-4743/28.03.2016 г. е посочено, че във връзка с осъществяване на превантивни мерки по "Превантивна програма за сътрудничество и противодействие на нарушенията и престъпленията с предмет телевизионни програми", утвърдена и стартирана на 23.07.2015 г. ( следващият ден от получаване на писмото от сдружението) следва се осъществят посочените в него дейност, повтарящи дословно предложеното от "Терапро". Липсват каквито и да било доказателства за наличие на такава програма, а още по-малко утвърдена такава. Буди недоумение поставената на 23.07.2015 г. резолюция върху писмото на сдружението "за изпълнение", като не е посочено името и длъжността на поставилото я лице, с която на практика е разпоредено изпълнение от органите на МВР на задачи, поставени му от частен субект. Нито в писмото на заместник директора на ГДБОП, нито в административния акт е посочена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗМВР, при което необосновано в първоинстанционното решение е прието, че актът е издаден в изпълнение на законовите изисквания за издаването му. Отделно от това извършването на превантивната дейност от органите на МВР е регламентирано в разпоредбата на чл. 30а ЗМВР, но оспорения акт не е издаден в изпълнение на това правомощие. При липсата на издадена инструкция по чл. 30а, ал. 3 ЗМВР към момента на постановяване на акта е следвало при издаването му да са изпълнени изискванията на ал. 2 на цитирания законов текст, но липсват каквито и да било доказателства в тази насока, както и позоваване в акта на такива действия. Разпоредената "самопроверка" не попада в нито една от хипотезите, предвидени в ЗМВР, както по осъществяване на превантивната дейност, така и по останалите дейности на МВР, посочени в Г. втора на ЗМВР. При така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а оспорения акт отменен като постановен в нарушение на изискванията за форма на акта, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в размер на 375 (триста седемдесет и пет) лева, от които 300 лв. хонорар за един адвокат и 50 лв. държавна такса за първа инстанция и 25 лв. такава за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение