Решение № 7375 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14901/2018 г.

Решение № 7375 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14901/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. П. срещу Решение № 2111 от 22.10.2018 г. на Административен съд- П. по адм. дело № 2207/2018 г. С него се отменя Заповед № № ЗИХУ 42/Д-РВ/3947 от 08.05.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П., потвърдена с Решение № 16-РД04-0438/27.06.2018 г. на Директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., с която на С. Ч. от [населено място] е отказана целева помощ по чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за хората с увреждания - ДВ, бр. 105 от 18 декември 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба не се извличат касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В съдебно заседание касаторът, при редовно призоваване, не се явява, но в писмено становище поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претендирането разноски пред настоящата инстанция. Ответницата С. Ч., чрез адвокат А. Н., в депозиран писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата, развивайки подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендират се и разноски в условията на оказване на безплатна правна защита и съдействие на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Ч. Заповед № ЗИХУ 42/Д-РВ/3947 от 08.05.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., потвърдена с Решение № 16-РД04-0438/27.06.2018 г. на директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" гр. П.. С тази заповед й се отказва целева помощ за покупка на МИПС "очила по костен път" с мотиви, че лицето е подпомагано на същото основание и не е изтекъл експлоатационния срок на същото изделие, който е до 04.11.2020 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за основателна и е отменил заповедта. От приложените по делото Медицински протокол на ЛКК при УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД – П., УНГБ № 121/22.03.2018 г., ведно с аудиометрично изследване на слуха и Експертно Решение № 0125 от заседание № 046/20.03.2008 г. на Специализирана НЕЛК по Очни болести с оценка на работоспособността – 61 % ТНР, със срок пожизнен, неоспорени от ответната страна, е дало основание на съда да приеме, че са налице законовите предпоставки за покупка на слухов апарат- очила по костен път, като е обосновал изводите си в решението с наличието на предпоставките на т. 5 в от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ, според която е допустима подмяната на медицинското изделие "очила по костен път", ако нуждата за това е удостоверена с протокол от катедрите по УНГБ. Съдът е изложил подробни мотиви относно характера на целевата помощ и материалните предпоставки за отпускането й преди изтичане на експлоатационния срок на изделието и при констатираното нарушение, съставляващо основание по чл. 146 АПК, е отменил заповедта. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ППЗИХУ /отменен с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 65 от 29 март 2019 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания - ДВ, бр. 27 от 2 април 2019 г., в сила от 01.04.2019 г/. хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ /отм/. В чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ се посочва, че медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в Приложение № 7. В приложение № 7 с пореден номер 5 в е посочен слухов апарат- очила по костен път, с медицински условия за отпускане: "По медицински индикации. Намаление на слуха над 40 dВ за по-добре чуващото ухо. При едностранна глухота и здраво второ ухо не се предписва слухов апарат" Необходимите документи са: медицински протокол от специализирана ЛКК за ушни, носни и гърлени болести (УНГБ) от клиника (отделение) по УНГБ при МБАЛ, клиники по УНГБ при УМБАЛ, експертно решение на ТЕЛК и НЕЛК. Съгласно тази точка от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ е допустима подмяната на медицинското изделие "очила по костен път", ако нуждата за това е удостоверена с протокол от катедрите по УНГБ. В този смисъл, протоколът на специализираната ЛКК е необходим документ по Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ и издаден, той удостоверява наличието на медицинските условия за отпускане на целева помощ за покупка на медицинско изделие, съответно нуждата за подмяна на медицинското изделие. В приетия по делото Протокол № 121/22.03.2018 г. изрично е посочена медицинската причина "поради влошаване на слуха", която причина е обоснована с приложено към протокола аудиометрично изследване на слуха на С. Ч.. Заключението на ЛКК към УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД- Пловдив, УНГБ е, че е необходима за слухопротезирането предсрочна подмяна на сл. апарат- очила по костен път. Протоколът е съставен за представяне пред социалните служби и неговата вярност не е опровергана в хода на съдебното производство. С експертно решение на НЕЛК № 0125/046/20.03.2008 г. на С. Ч. са определени 61 % ТНР с водеща диагноза [диагноза], поради което предоставянето на помощно средство, както правилно е посочил административният съдия, не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с оглед възможностите на средата, съответно - на жилището, в което живее. Затова ограничаването на избора на лицето до един-единствен вариант за помощно средство /или изделие/ до изтичане на експлоатационния му срок, противоречи на целите на закона като цяло и в частност - тези на целевата помощ по чл. 44, ал. 2 ЗИХУ. Предвид изложеното, решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са възраженията на касатора относно непроизнасяне на първоинстанционния съд за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, тъй като в мотивите на съдебното решение е прието, че се дължат именно разноски в посочения от жалбоподателката размер. С оглед изхода на делото, на ответника се дължат разноските пред настоящата инстанция. При наличен договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно на адв. Недев, доказващи осъществената безплатна адвокатска помощ, както и с оглед обстоятелството, че в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36 от ЗАдв. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и участие в съдебно заседание, като по аналогия на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ бр. 64/23.07.2004 г., изм. и доп. ДВ бр. 2/09.01.2009 г.), размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение