Решение № 63 от 28.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1818/2012 г.

Решение № 63 от 28.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1818/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 5711/2011 г. на Пловдивски районен съд /РС/ и изменение на постановеното по него определение от 31.05.2012 г. за одобряване на споразумение, чрез намаляване продължителността на наложената пробационна мярка поправителен труд до визирания в закона размер, по предвидения в чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК ред. В съдебно заседание на 24.01.2013 г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденото лице Я. Л. участва лично в инициираната от прокуратурата извънредна съдебна процедура и изразява съгласие за ревизия на съдебния акт, в санкционната му част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 31.05.2012 г., по нохд № 5711/2011 г., РС - Пловдив в производство по чл. 384, вр. чл. чл. 381 - 383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинението и защитниците на Я. Л. Л. и А. С. Б. споразумение. С визирания съдебен акт подсъдимият Л. се признава за виновен в извършено на 9.02.2009 г. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, с произтичащите от това последици, лимитирани в обсега на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК - ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ТРИ ГОДИНИ, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ТРИ ГОДИНИ и поправителен труд, изразяващ се в удръжки в полза на държавата върху трудовото му възнаграждение в размер на 10 % месечно за срок от ТРИ ГОДИНИ. Ангажирана е и наказателната отговорност на А. Б. по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като съответната санкция е индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане /чл. 66 от НК/ за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Определението не е било предмет на инстанционна проверка и придобило юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, в рамките на извънредния контрол. Споразумението между Пловдивска районна прокуратура и процесуалните представители на подсъдимите лица, очертаващо наказанието за осъщественото от Я. Л. Л. престъпно посегателство по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, сочи на несъблюдаване на чл. 42а, ал. 3, т. 2 от НК, при диференциране на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК - поправителен труд. Цитираната материалноправна норма императивно предписва, че максималната продължителност на очертаната мярка за контрол и въздействие, включена в санкцията ПРОБАЦИЯ е ДВЕ ГОДИНИ, което решаващият съд е пренебрегнал. При констатираното дерогиране на закона в представеното за одобряване споразумение, преценката на компетентния орган относно наличието на изискуемите се предпоставки по чл. 382, ал. 7 от НПК, обективирана в обявения съдебен акт, обосновава налични пороци в неговото съдържание, преодолими чрез упражняване на правомощията на ВКС, по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, с редуциране размера на отмерената на подсъдимия Я. Л. пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 5 от НК - поправителен труд, до допустимите от разпоредбата на чл. 42а, ал. 3, т. 2 от НК предели. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,