Решение № 6061 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на образованието и науката (МОН), подадена срещу решение 20 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело 269/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен (АС - Шумен), с което по искова молба на С. С. М. по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), МОН е осъдено да й заплати обезщетение в размер на 4990.83 лева за периода от 05.03.2021 г. до 05.09.2021 г., представляващо разликата между дължимото обезщетение за същия период общо в размер на 13912.20 лева и доброволно платеното такова през месец януари 2023 г. в размер на 8921.37 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 4990.83 лева, считано от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение като неправилно при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноските за касационното производство. Ответницата по касация С. М. моли решението да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение решението да се потвърди. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Размерът на обезщетението е правилно определен в обжалваното решение. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая са налице предпоставките на фактическия състав на отговорността по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за разликата между дължимото обезщетение и доброволно платеното от работодателя през м. януари 2023 г., както правилно съдът е постановил в решението си. Същият е съобразил приложените доказателства за отмяна на незаконното уволнение и за размера на основната заплата към момента на възстановяването. Размерът на дължимото обезщетение е правилно определен съобразно размера на основната заплата за съответната длъжност, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, която длъжност се заема от друго лице с индивидуална заплата от 2900 лева, съгласно министерска заповед РД-10-1505 от 18.11.2021 година. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допълнителната задача към ССчЕ, както по отношение на общия размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, след приспадане на заплатата, получена от ищцата при друг работодател "Ел Сис М Инженеринг" ЕООД - Шумен, така и след приспадане на доброволно платеното от органа по назначаването. Несъгласието на касатора с констатациите и изводите на вещото лице не обоснова извод, че първоинстанционното решение страда от порок, водещ до отмяната му, след като експертизата не е била оспорена от страната по надлежния ред. Следователно няма основание за отмяна на процесното решение и същото следва да се остави в сила, като касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на АС - Шумен. При този изход на делото основателна е претенцията на ответницата за разноски и касационният жалбоподател следва да се осъди да й заплати сумата 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,