Решение № 8622 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4641/2011 г.

Решение № 8622 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4641/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Странски и Иван Иванов Странски, и двамата от гр. София, против решение № 349/25.01.2011 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 4564/2008 г., с което са отхвърлени жалбите им - на втория касатор против заповед № ДК-04-60/07.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, с преценката за недопустимост на жалбата срещу разрешение за строеж № 241/05.03.2007 г., а на първия - против Комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ разрешение за строеж № 241/05.03.2007 г. на Главния архитект на СО, с инвестиционни проекти към него, одобрени на 05.03.2007 г. и заповед № РД-09-50-251/05.03.2007 г. на Главния архитект на СО. Решението се счита нищожно - поради противоречие с Конституцията на РБългария по отношение на правата на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, в съответствие с установените стандарти и нормативи, както и с оглед факта, че е изградено на негодна документация и неправилно, поради нарушение на чл. 57, ал. 1, чл. 58 от Конституцията на РБългария, чл. 39, ал. 2 ЗУТ, чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, сочат се противоречия и със Закона за защита от шума в околната среда и редица текстове от Наредба № 4/2006 г. по приложението му. Решението на СРДНСК също се счита нищожно, поради погрешната формулировка в него, базирана на правни доводи, нямащи нищо общо с недопустимостта на жалбата и т. н. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично и от двамата касатори, по съображенията, изложени в нея. Ответните страни - Началникът на РДНСК - София - Югозападен район, чрез юрк. Георгиева и Представителят на Католическата църква в Република България, чрез адв. Атанасов, оспорват касационната жалба, настояват същата да се остави без уважение и се постанови решение, с което се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Подадената в срок касационна жалба е неоснователна по съществото си, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови горепосочения правен резултат и да отхвърли жалбите, първоинстанционният административен съд е обсъдил последователно и в пълнота всички относими за правилното решаване на спора доказателства, включително и заключенията на вещите лица по делото, като въз основа на точната им преценка е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С основание, по силата на установените от фактическа страна данни, съдът е разграничил процесуалните позиции на двамата жалбоподатели, но отчитайки наличие на условията на чл. 123 ГПК, се е произнесъл и по двете жалби с процесното решение, като е конкретизирал поотделно предметът им, произнасяйки се и с два отделни диспозитива. По отношение на жалбоподателя Иван Иванов Странски законосъобразно съдът е приел, че същият не попада в обхвата на нито една от хипотезите на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, каквото становище е изразено и в оспорената от него заповед № ДК-04-60/07.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, издадена в изпълнение на определение № 5539/14.05.2008 г. на ВАС по адм. дело № 2088/08 г., с която е отхвърлена като недопустима жалбата му срещу разрешение за строеж № 241/05.03.2007 г. Несъстоятелно е възражението, че заповедта е нищожна, тъй като е с "погрешна формулировка"... - съгласно ал. 5 на чл. 216 ЗУТ, началникът на РДНСК произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост. Точният прочит на тази норма води до извода, че дори и жалбата да е процесуално недопустима, специализираният административен орган може само да я отхвърли като неоснователна, респективно - да остави в сила обжалвания първоначален административен акт, в случая РС. Производството е специално, осъществява се от специализиран административен орган, който не разполага с правомощието да прекратява производството при недопустимо сезиране, затова и субсидиарно прилагане на общите разпоредби на чл. 88 АПК е неприложимо, т.е. жалбата законосъобразно е била отхвърлена. По отношение на липсата на признат от закона правен интерес за оспорване на РС от този жалбоподател, в решението, на л. 4, са изложени обстойни мотиви, които са задълбочени и обосновани, не следва да бъдат преповтаряни. Оплакването, изразено във взетата в с.з. реплика, че "връщането към чл. 39 ЗУТ, като основание за обжалване е абсолютно недопустимо, след като в чл. 149 ясно е написано кой има право да обжалва и кой - не", е голословно, след като именно нормата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ изрично препраща, (досежно кръгът на заинтересованите лица), към чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ - в хипотезата на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, какъвто именно е настоящият - от музикално училище, в хотел-ресторант, с надстройка. Съдът е обсъдил цитираните норми и въведените с тях предпоставки, за да направи крайният, правилен извод за неоснователност на жалбата - собствениците на съседни имоти, какъвто е Иван Странски, имат право да оспорят издадено РС само когато то има за предмет преустройство на заварена сграда, находяща се в жилищна, курортна или вилна зона - а че парцел ХХVI, в кв. 536 по плана на гр. София, м. "Главен градски център-Зона Г-12", не отговаря на тази характеристика е категорично установено по делото, районът, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1, буква Б от Закона за устройството и застрояването на СО, е със специфичен многофункционален характер, т.е. имотът не се намира в жилищна зона.. За прецизност следва да се отбележи по отношение на този, самостоятелно оспорил РС № 241/07 г. жалбоподател е, че за него, решението на АССГ е влязло в законна сила в деня на постановяването му, с оглед новата ал. 7 на чл. 215 ЗУТ. Както обаче е отбелязал и съдът, с оглед идентичността на поставените въпроси и припокриващия се предмет на жалбата, досежно РС, като част от КПИИ, и настоящата инстанция излага казаното дотук. Неоснователна е и жалбата по отношение на касатора Георги Странски, оспорил Комплексния проект за инвестиционна инициатива, . Вярно е, че съгласно чл. 55 от Конституцията на РБългария гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда, в съответствие с установените стандарти и нормативи и именно тази проверка - за съответствие на издадените на административните актове с нормативните изисквания, е извършена, без допуснати нарушения и в съответствие със закона, в хода на цялото производство. Съдът е уважил всички искания на жалбоподателите, отговорил е подробно на многобройните им възражения, допуснал е две експертизи (които с основание е отказал да разшири до тройни) и които, като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, с основание са залегнали в мотивите на съдебния акт. Видно от приложеното, влязло в сила решение № 524/18.03.2010 г., в отделно производство по адм. дело № 119/09 г. на АССГ, е отхвърлено оспорването на двамата жалбоподатели и против заповед № РД-09-50-251/05.03.2007 г. на Гл. архитект на София, с която е одобрено изменение на плана за застрояване, одобрен е РУП и изменение на РП, с преотреждане, в което също е обсъждан основният, застъпен и в настоящето производство спорен момент - за спазване нормите за шумово замърсяване. От заключението на вещото лице се установява, а и не се спори, че шумът в тази част на София е над нормата, но и, че с оглед начина на изграждане на сградата и взетите по проекта мерки, същият съответства на хигиенните норми, а шумовите показатели няма да бъдат увеличени вследствие дейността на ресторанта. Въпрос на целесъобразност е къде да е разположен той (на приземния, или на последния етаж), а безспорно и преди преустройството сградата е била с предназначение, свързано с масов достъп на външни лица. Решението е изготвено задълбочено и последователно, обсъдени са и възраженията за нарушения по Наредба № 4/2006 г., които се навеждат отново с касационната жалба и които касаят нормите при изпълнението на строежите и шумоизолирането на самите сгради, проследени са осъществените изискуеми съгласувателни действия на проекта - с НИПК (писмо № 544/16.03.2006 г.), с ПАБ, с РИОКОЗ л. 17, същият е обсъждан, видно от приложените протоколи в общинския ЕСУТ, утвърдени от кмета на общината, взето е съгласието на собственика на терена и пр., за да се изведе обоснованият краен извод за законосъобразност на процесния КПИИ. С оглед казаното по-горе досежно издаденото въз основа на одобрения проект разрешение за строеж, основания за неговата отмяна и по жалбата на Георги Странски не са налице. Що се отнася до доводите, свързани с предвидена квадратура на ресторанта, брой маси и пр., те не следва да се обсъждат, съдът и в тази част е изложил доводи за целесъобразност и изисквания за съответствие на строежа с утвърдения проект, като условие за въвеждането му в експлоатация. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, отменителни за решението основания не са налице, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,