Решение № 4010 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2016 г.

Решение № 4010 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1813/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н., подадена чрез адв. Н., срещу Решение № 8014/17.12.2015 г. по адм. д. № 5302/2015 г. по описа на Административен съд С.-град - 35-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Твърди, че са налице изключенията, посочени в закона, по отношение на извършената разпоредителна сделка с недвижим имот. Моли да се отмени решението на АССГ и оспорената пред него заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Претендира разноските по делото. Ответникът - кметът на Р. Л. - Столична община, чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССГ. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Н. срещу заповед № РД-09-442/9.04.2015 г. на кмета на район Л., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, е отменена заповед за настаняване и е прекратен сключеният договор за наем. В хода на това производство е установено, че със Заповед № ЖН-04-043/17.06.2009 г. на кмета на район Л. - СО, е настанен А. Н. Н. в общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. Л., бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. .... Въз основа на тази заповед е сключен и договор за наем от 01. 07. 2009 г. между кмета на район Л. и А. Н. С доклад рег. № РД-92-170/17.03.2015 г., кмета на район Л., е уведомен, че А. Н. не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, поради което се предлага да се издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Със заповед № РД-09-442/9.04.2015 г. на кмета на район Л., е отменена горепосочената заповед за настаняване и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем, тъй като е установено, че А. Н. е извършил разпоредителна сделка с недвижим имот, видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56 от 30.04.2014 г., поради което същия не отговаря на изискванията за настаняване по чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖТСО. От страна на първоинстанционния съд е прието, че имота, в който е настанен А. Н., е общински, видно от представения Акт № 7795/24.08.2010 г. за частна общинска собственост, като заповедта е издадена от компетентния орган, при правилно приложение на материалния закон, тъй като безспорно е установена извършената от Николов разпоредителна сделка. С подадената касационна жалба не се оспорва така установената фактическа обстановка, като се твърди единствено, че осъществената сделка е от изключенията посочени в чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖТСО, а именно: за прекратяване на съсобственост. Излага съображения, че по силата на съдебна делба А. Н. е станала собственик на апартамент № 7 в бл. ... на ж. к. Фондови жилища, като съдът го осъдил да заплати 20 407 лв. в 6-месечен срок за уравнение дела на другите съделители. Понеже не разполагал с необходимата сума, същата е заплатена от неговата майка Д. Д. Б., на базата на сключен с нея договор за заем. За да се гарантира изплащането на този заем е сключен и предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху 3/4 идеални части от същия недвижим имот. Впоследствие е съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56 от 30.04.2014 г., с който А. Н. дарява на майка си Д. Д. Б. собствеността върху целия апартамент № 7 в бл. ... на ж. к. Фондови жилища, гр. С. Настоящата касационна инстанция намира, че касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. В случая правилно е установено, че А. Н. не отговаря на изискванията за наемане на общинско жилище, поради осъществена от него прехвърлителна сделка с недвижим имот, годен за жилищно ползване. Безспорно е, че по силата на одобрена с определение от 19.04.2013 г. по гр. д. № 26588/2006 г. по описа на СРС спогодба, А. Н. е станал собственик на апартамент № 7 в бл. ..., вх. "...", ет. ..., на ж. к. Фондови жилища, гр. С. Действително, съобразно отразеното в тази спогодба, за да стане изключителен собственик на този имот, е следвало в 6-месечен срок да изплати паричните дялове на останалите съделители в общ размер на 20 407 лв. Видно от приложените платежни нареждания, като наредител на сумите е посочена Д. Д. Б.. По делото е налице и договор за заем, съгласно който Д. Д. Б. предоставя в заем сумата от 20 407 лв. на А. Н., както и предварителен договор, с който А. Н. прехвърля на Д. Б. собствеността върху 3/4 идеални части от собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 7 в бл. ..., вх. "...", ет. ..., на ж. к. Фондови жилища, гр. С. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че в случая прехвърлителната сделка попадала в изключенията посочени в чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖТСО. Съгласно посочената норма, кандидатите не трябва да са прехвърляли имоти по т. 2, 3 или 4 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на Столична община. В случая, единственото прекратяване на съсобственост е това по одобрената от СРС спогодба. След заплащането на дела на другите съделители, независимо с какви средства, А. Н. е станал изключителен собственик на апартамент № 7 в бл. ..., вх. "...", ет. ..., на ж. к. Фондови жилища, гр. С. От друга страна, сключения предварителен договор между А. Н. и майка му Д. Б. от 15.10.2013 г., за прехвърляне на 3/4 идеални части от този апартамент, не я прави съсобственик, тъй като същия няма прехвърлителен ефект. След като Д. Б. не е станала съсобственик на този апартамент, то и извършеното впоследствие дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56 от 30.04.2014 г., не представлява сделка извършена за прекратяване на съсобственост. Видно е, че обективираната в този нотариален акт сделка, е за прехвърляне на целия собствен на А. Н. имот, поради което не може и да се говори за прекратяване на съсобственост. Очевидно в случая, с прехвърлянето на собствеността върху имота, касатора се е опитвал да заобиколи забраната посочена в чл. 5, ал. 2, т. 3 от НРУУРОЖТСО, а именно: кандидатът да не притежава жилище на територията на Столична община. Направеният от съда обаче извод, за валидността и законосъобразността на оспорената заповед, не съответства на материалния закон. При постановяването на съдебното решението не е било съобразено, че кметът на район "Л.", е постановил нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици. Влязлата в сила заповед за настаняване не може да бъде отменена на нито едно от основанията, посочени в чл. 46 от ЗОС, на които се е позовал административният орган, тъй като кметът на общината няма материалната компетентност. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му. В случая към момента на издаването на обжалваната заповед са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение поради отпадане на условията за настаняване. Вместо да постанови прекратяване на наемното отношение, административният орган е отменил влязлата в сила заповед за настаняване на касатора и е прекратил издадения въз основа на заповедта, договор за наем. По този въпрос както и теорията, така и съдебната практиката са категорични, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при лимитативно изброени хипотези на чл. 99 от АПК. При точно прилагане на материалноправните разпоредби освобождаването на заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта, от който е възникнало наемното правоотношение, а с неговото прекратяване. В случая не е било отчетено, че прекратяването на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОС се предприема, не поради пороци при неговото учредяване, а поради настъпването на възникнали след учредяването му юридически факти. В тази връзка следва да се отбележи, че заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражнява то и произтичащите от него права и задължения, се определят със сключения между страните облигационен договор. Прекратяването на наемния договор не въздейства върху правоотношението, при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. Що се отнася до настанителната заповед, както се посочи, тя е влязъл в сила административен акт и може да бъде отменена по реда на чл. 99 от АПК само при условията посочени в тази разпоредба, но не и по чл. 46 от ЗОС. Х. на предпоставките за образуване на производство за възобновяване показва, че с него се цели да се отстрани допусната неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. В глава Пета от ЗОС, е предвиден редът за прекратяване на наемните правоотношения, за отдадените под наем общински жилища, поради факти настъпили в последствие и правещи наемателя неизправен в съществуващото правоотношението между него и общината. Ето защо, с оспорения административен акт не е постигната и предвидената от закона цел, тъй като с него не се прекратява наемното правоотношение на неизправния наемател. Като не е констатирал неговата невалидност, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това решение следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт в тази му част и да се отмени в частта, с която е прекратен договорът за наем. Независимо от изхода на спора, е неоснователно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноските по делото. Видно е, че пред АССГ са представени два договора за правна защита и съдействие с идентичен номер 523272 /стр. 81 и стр. 87/, като в единия е посочена внесена сума в размер на 200 лв., а в другия внесената сума е в размер на 1070 лв. Видно е обаче, че същите касаят защита и представителство в административно производство, поради което не може да се приеме, че разноските се отнасят за съдебното производство пред АССГ. В същото време, за касационното производство, в пълномощното на адв. Николаева, не е посочено договорена и заплатена сума, както и не е представен списък на разноските за това производство, поради което разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение