Решение № 179 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3126/2007 г.

ВКСIII гражданско отделение11.03.2009 г.докладчик т Таня Митова

Диспозитив

Оставя в сила решения от 19.12.2005 г. и от 7.12.2006 г. по гр. д. № 5378/2004 г. на Софийски градски съд. Осъжда Л. И. К.- Ф. от София да заплати на В. А. К. от София направените разноски за това производство в размер на 500 лева (петстотин лева).

Мотиви

Решение № 179 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3126/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Л. И. К. Ф. от София, чрез пълномощника си адв. М от САК, е подала касационна жалба срещу решение от 19.12.2005 г. по гр. д. № 5378/2004 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 5.06.03 г. по гр. д. № 14138/02 г. на Софийския районен съд, 57 състав, като е допусната делба между С. И. К., починал в хода на касационното производство и заместен от съпругата си В. А. К., Л. И. К. Ф., Ю. А. И. и Г. Д. П., всички от София, на два магазина и склад, находящи се в гр. С., ул. "Г" № 18, подробно описани в решението, при равни квоти (по 1/4 ид. част) за съделителите - иск с правно основание чл. 69 ЗС. Поддържа оплаквания за нищожност и неправилност на съдебното решение - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "а" и "в" от ГПК (отм.). Оплакването за нищожност обосновава със записания № на дело, който е различен от действителния (5387/04 г. вместо № 3810/03 г. на СГС), а за неправилност - с липса на индивидуализация относно притежаваните от наследодателя магазини, съответно на тези, по отношение на които е допусната делбата. Жалба е постъпила и срещу допълнително решение от 7.12.2006 г. по същото дело, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в основното решение, като в титулната му част вместо гр. д. № 5378/2004 г. се чете № 3810/2003 г. Ответниците В. А. К., Ю. А. И. и Г. Д. П., всички от София, оспорват жалбите и молят да се остави в сила въззивните решения. Жалбите са постъпили в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания, те са неоснователни поради следното: Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е правилно, тъй като действително в титулната му част е вписан номер на дело, който не съответства на верния. Съдържанието на решението обаче напълно съответства на данните по делото относно делбените имоти и участниците в делбата, както и на номера на първоинстанционното решение. Несъмнено е, че съдът е допуснал техническа грешка, като не е сменил номера на въззивното дело в бланкетната част на решението, а това несъответствие е подлежало на отстраняване и е отстранено по предвидения в закона ред. Решението е правилно и по съществото му. Страните са наследници на И. С. К. и К. С. К. Спорът е за индивидуализацията на два (процесните) от общо три магазинни помещения, находящи се на партерния етаж в жилищна сграда с административен адрес София, ул. "Б" № 18, които са били реституирани на основание чл. 1 от ЗВСВНМРСА. Съсобствеността между съделителите е възникнала по силата на възстановяването й във вида и според белезите, с които е описана при изкупуването по реда на ПМС № 60/75 г. Според удостоверение на ТОА "Оборище" възстановена е собствеността върху недвижими имоти, изкупени отГ. дирекция "Българска музика" с договор за продажба, вписан под № 224/13.10.77 г., а именно: две магазинни помещения, находящи се на ул. "Г" № 18, със застроена площ от 71,82 кв. м, ведно с избените помещения под тях и с 17/250 ид. части от общите части на сградата и мястото, представляващо парцел ****, кв. 11, местност "Ц." по плана на София, цялото застроено и незастроено от 578, 30 кв. м. Тази индивидуализация е напълно достатъчна за нуждите на делбата, тъй като третото магазинно помещение не е реституирано и понастоящем е обособено в две гаражни клетки, които са предмет на друго дело. По отношение на складовото помещение, което се намира в двора на имота, няма оплаквания в касационната жалба досежно допускането му делба и правата на сънаследниците. Впрочем съдът е положил дължимата грижа и с помощта на договорите за доброволна делба от 9.08.1937 г. и 1946 г. и други писмени и гласни доказателства е определил границите на делбените имоти и прилежащите им идеални части по начин, който не създава съмнение относно имотите, предмет на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 218в, ал. 1 и чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд - състав на III г. о.

Цитирани разпоредби

1