Решение № 6640 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2009 г.

Решение № 6640 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на НАП, срещу Решение № 473/09.12.2008 г., постановено по адм. д. № 531/08 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. В. Търново, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 11-00-549/07.04.2008 година на орган по приходите при ТД на НАП град Ловеч, потвърден с Решение № 216/09.06.2008 година на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно и в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, съдът е приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответника по касационната жалба "МИТЕКС-2002" ООД, град Троян, чрез пълномощника си адв. Пенев, оспорва жалбата и в писмено възражение излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 11-00-549/07.04.2008 година на орган по приходите при ТД на НАП - град Ловеч, потвърден с Решение № 216/09.06.2008 година на директор на Дирекция "ОУИ" град Велико Търново при ЦУ на НАП, относно данъчен период м. 02.2007 година, за който е начислен допълнително ДДС в размер на 9417,32 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 1 509,54 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в хода на надлежно възложена и извършена данъчна ревизия на "МИТЕКС-2002" ООД е установено, че за данъчен период м. 02.2007 г. дружеството е издало на "Цинцилидас Георгиос" с VTN EL043788925 от Гърция, фактура № 4/26.02.2007 г. за доставка на 49 брой живи телета. Доставката е декларирана за същия данъчен период като вътрешнообщностна доставка (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 на ЗДДС с данъчна ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. В хода на ревизията жалбоподателят е представил процесната фактура и доказателства за извършено плащане, като документи за доставката, а за доказване изпращането и съответно получаването на стоките на територията на Гърция е представена международна товарителница (ЧМР) № 1/26.02.2007 година, в която не е извършена заверка в клетка 24 от получателя на стоките. В отговор на ИПДПОЗЛ жалбоподателят е представил копие на ЧМР, също под № 1/26.02.2007 година с попълнена клетка 24 за получател, заверена с печат на "Цинцилидас Георгиос", но с различно съдържание относно превозвача и приложените документи. Тъй като новопредставения документ е бил незаверено копие на ЧМР органът по приходите е направил извод, че не са представени доказателства за транспортиране и получаване на стоките по процесната доставка и не е притежавал такива при деклариране на ВОД през данъчен период м. 02.2007 година. Приел е, че жалбоподателят е декларирал ВОД без да са изпълнени законовите изисквания за това, определени в чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗДДС , във връзка с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, поради което е начислил 20 % ДДС по процесната фактура на основание чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 от ЗДДС. В хода на съдебното производство пред АС жалбоподателят е представил оригинал от Международна товарителница № 1/26.02.2007 година и след извършена констатация, съдът е установил, че оригиналът на същата е идентичен с международна товарителница № 1/26.02.2007 година, съдържаща се в административната преписка. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 53 от ЗДДС, съгласно която вътреобщностните доставки са облагаеми доставки с нулева ставка на данъка. Позовава се на разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, в която съдържа хипотезите, при които са налице ВОД: доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Подробно съдът е обсъдил приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗДДС, вр. чл. 26 от ЗДДС относно начина на определяне на данъчната основа на вътреобщностните доставки на стоки, както и разпоредбата на чл. 51 от ЗДДС, относно датата на възникване на данъчното събитие, вр. чл. 25 от ЗДДС. Подробно съдът е обсъдил документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, определени в чл. 45 от ППЗДДС. В зависимост от лицето, извършило транспорта, с чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС са определени документи, доказващи транспортирането на стоките, които в настоящия случай, предвид факта, че транспорта е за сметка на получателя, но е извършен от трето лице - превозвач са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случаите на транспорт, извършен от трето лице, способите на доказване са дадени алтернативно. Достатъчно е представянето на един от документите (транспортен документ или писмено потвърждение), за да се приеме, че е налице ВОД. Потвърждението може да бъде изпратено и по електронен път, по факса или по друг обичаен за търговската кореспонденция начин. Неподкрепен с доказателства е приел съдът, извода на органа по приходите, че през данъчен период м. 02.2007 година жалбоподателят не е притежавал транспортен документ. В тази насока съдът се е позовал и на разяснение № 25Т21 от 15.02.2007 година на Изпълнителния директор на НАП относно вътрешнообщностна доставка на стоки по реда и условията на ЗДДС, в което изрично е посочено, че потвърждението от получателя на стоката може да бъде изпратено по факс или по електронна поща. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал да законосъобразни правни изводи. Между страните няма спор по фактите. Не се оспорва обстоятелството, че "МИТЕКС-2002" ООД е издало на "Цинцилидас Георгиос" с VTN EL043788925 от Гърция, фактура № 4/26.02.2007 г. за доставка на 49 брой живи телета. Доставката е декларирана за същия данъчен период като вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 на ЗДДС с данъчна ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Основният спорен момент е свързан с наличието или не на предпоставките на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, т. е. притежавал ли е ответника по жалбата документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, т. е. към м. 04.2007 г. Безспорно за да се приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е необходимо доставчикът да се снабди с документите по ал. 2, т. е. документите удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът по доставката е станал изискуем, в случая към м. 04.2007 г. В случая в хода на ревизията са представени два броя международна товарителница (ЧМР) с един и същи номер и дата. В едната с № 1/26.02.2007 година, не е извършена заверка в клетка 24 от получателя на стоките. В отговор на ИПДПОЗЛ жалбоподателят е представил второ копие на ЧМР, също под № 1/26.02.2007 година с попълнена клетка 24 за получател, заверена с печат на "Цинцилидас Георгиос", но с различно съдържание относно превозвача и приложените документи. От представения в хода на първоинстанционното производство оригинал на Международна товарителница № 1/26.02.2007 година и след извършена констатация от съда е установена идентичност с представената втора ЧМР в хода на ревизията. При тази фактическа обстановка и при липса на спор относно вида на доставката, настоящият състав намира, че правилно АС е приел, че до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъка по доставката е станал изискуем, ответника по касационната жалба е разполагал с доказателства удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка. Този извод се налага от факта, че в хода на първоинстанционното производство от жалбоподателя е представено заверено копие и за констатации оригинал на ЧМР, под № 1/26.02.2007 година с попълнена клетка 24 за получател, заверена с печат на получателя "Цинцилидас Георгиос", което не е било копие получено по факса и което се е намирало в счетоводството на ответника по касационната жалба. Това обстоятелство е установено в съдебно заседание от 01.10.2008 г., в което пълномощника на жалбоподателя е заявил, че представеното с жалбата ЧМР не е факс-копие, а копие на оригинал, който се съдържа в счетоводството на доверителя му. Именно във връзка с установяване на този факт от проц. представител на касатора е направено искане за представяне на оригинала с оглед извършване на констатация. При представяне в хода на ревизията на факс-копие от ЧМР, органа по приходите не е изискал оригинала или заверено копие на същата товарителница, а без проверка в счетоводството на дружеството и без изискване на допълнителни доказателства е достигнал до извода, че към момента на деклариране на доставката със ставка на данъка "нула", "митекс 2002" ООД не е разполагало с доказателства за получаване на доставката. С оглед на изложеното и предвид установяване наличието на предпоставките по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, правилно АС е отменил РА в обжалваната част. От органа по приходите не е установено по безспорен начин в хода на ревизията, че доставчикът се е снабдил впоследствие с документите установяващи факта на получаване на доставката. ИПДПО е връчено на "Митекс 2002" ООД на 21.02.2008 г., а приложеното по преписката факс-копие е от дата 19.02.2008 г. и в хода на ревизията не е изискан оригинал или заверено копие, за да бъде направен безспорно извода за липса на документи удостоверяващи ВОД към м. 04.2007 г., съгласно чл. 53, ал. 3, предл. 1 от ЗДДС, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Неоснователен е и довода за направени "признания" от жалбоподателя в жалбата му по административен ред, досежно момента на получаване на ЧМР с положен печат и подпис от получателя-гръцкото дружество. Напротив в жалбата си дружеството е твърдяло, че поради допусната грешка в счетоводството му е останало копие от първоначалното ЧМР, което не е подпечатано и подписано, тъй като впоследствие поради промяна на превозвача получателя по доставката е подписал и подпечатал процесното ЧМР. Твърденията на жалбоподателя в жалбата са били, че органа по приходите е изискал потвърждение от гръцкия получател по ВОД и той е изпратил съдържащото се по преписката факс-копие на ЧМР. Не на последно мястото, твърденията на страните в жалбите, ако не бъдат подкрепени с доказателства са ирелевантни за процесния спор. С оглед на изложеното и предвид липсата на поддържаните касационни доводи, обжалваното решение следва да бъде оставно в сила. Предвид претенцията на пълномощника на ответника по жалбата и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на НАП следва да заплати направени разноски по делото в размер на 480 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение