Решение № 2893 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2017 г.

Решение № 2893 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Н. Х., гражданка на Р. Ю. А., чрез пълномощника й адв. Г. Иванов, САК и от Кмета на О. В., чрез юрк. Д. Кискинов, против Решение № 773/03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2455/2016 г. по описа на Административен съд - В., VII състав, с което, по жалба на Р. Р., е отменена като незаконосъобразна, заповед № 2658/29.07.2016 г. на Кмета на община В., издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, с която е наредено на Н. Х., Р. П. Р. и "Конами" ЕООД, като собственици на сгради с идентификатори 10135.2563.567.1 и 10135.2563.567.2, находящи се на бул. "К. Б. I", № 131 Б, гр. В., да извършат премахването им, в срок до 30.09.2016 г., като опасни за здравето и живота на преминаващите хора и застрашени от самосрутване, поради състоянието им. Общината е осъдена да заплати на Р. П. Р. сумата от 865 лв. разноски по делото. Касационната жалба на Н. Х. е подадена бланкетно, с искане за отмяна на решението като неправилно, като с допълнителна молба е посочено, че е налице противоречие в съдебния акт относно възможността/невъзможността за заздравяване на сградите и неясната експертиза, на която е позовано то. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане, с указания за назначаване на нова СТЕ, прави се и принципно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, своевременно призована, не се явява, не се представлява. Постъпила е на 27.02.2018 г. молба от адв. Г. И., с която се прави заявление за даване ход на делото и се взима становище по съществото на спора, с приложен 1 бр. списък на разноските - 5 лв. за държавна такса. Кметът на О. В., чрез юрк. Д. Кискинов, е обжалвал решението, с твърдения за неговата неправилност, поради противоречия с материалния закон и процесуалните правила. Не се споделят изводите за противоречия в становището на вещите лица досежно състоянието на сградите, както и извода, че същите не следва да отговарят на изискванията на Наредба РД-02-20-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. За неотносими се считат мотивите, че сградите биха могли да се възстановят (чрез извършване на основен ремонт или реконструкция), а неизслушването на заинтересованите лица не се квалифицира като съществено процесуално нарушение, с оглед водения спор за собственост на сградите и невъзможността органът да установи чия е собствеността им. В съдебното заседание Кметът на О. В., редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител. Ответните страни - Р. П. Р. и Л. Ш. Р., не се явяват, не се представляват. "Конами" ЕООД - редовно и своевременно призовано, не се представлява. Участващият в заседанието прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. За да приеме незаконосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е обсъдил допуснато от издателя на акта съществено процесуално нарушение, с несъобразяването на изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ - за изслушване на заинтересованите лица, както и установената възможност за заздравяването на сградите чрез подмяна на конструктивни елементи - отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, въведена кумулативно наред с някои от останалите, отнасящи се до състоянието на обектите - опасни, застрашени, вредни за здравето, пожароопасни и пр. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Обосновано и правилно решаващият състав на АС-В. е приел, че при издаването на заповедта не е спазено императивното изискване на закона, регламентирано в чл. 196, ал. 2 ЗУТ, за изслушване на заинтересуваните страни. Видно от съдържанието на съставения на 28.06.2016 г. констативен протокол, при извършването на огледа на сградите не са присъствали техните собственици, в това число и жалбоподателят Р. Съставеният протокол му е бил изпратен, но същият не е бил връчен редовно - пратката е върната като непотърсена. Жалбоподателят не е бил уведомен за започването на административното производство по реда на чл. 26 ЗУТ. Правото на защита на адресатите на акта е било нарушено, като допуснатото процесуално нарушение е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна. При изслушване на заинтересуваните страни, (които са известни на административния орган и на които с акта е вменено задължението по премахване), и въведената от законодателя възможност Н. Х., Р. П. Р. и "Конами" ЕООД, да изложат своите възражения, изводите на комисията биха могли да бъдат други. Водещите се между тях спорове за собственост са ирелевантни за настоящото производство. Съставеният не по предвидения законов ред протокол не може да служи като доказателство (чл. 171, ал. 1 АПК), както за вида и състоянието на сградите, така и за невъзможността те да бъдат поправени и заздравени. Независимо от констатираното нарушение, съдът е извършил проверката за законосъобразност на акта изцяло. С оглед изготвената СТЕ, двете сгради - опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за ползване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за възникване на пожари и вредни в санитарно-хигиенно отношение, могат да бъдат заздравени чрез подмяна на дървената конструкция, след проектиране и изпълнение на нови стоманобетонови шайби, събаряне на ограждащи зидове и заздравяване на каменните стени в сутерена (за първата сграда), респективно - на тухлените стени в двете нива - за втората. Затова и е съответстващ на доказателствата и обоснован и вторият извод на съда - че обжалваната заповед е постановена в противоречие на изречение второ от чл. 196, ал. 6 ЗУТ, изискваща сградите да се премахват само ако не могат да се поправят или заздравят. Неспазването на изискванията на Наредба № РД-02-20-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, е ирелевантен факт досежно състоянието на сградите, предвид това, че по време на изграждането им, този нормативен акт не е съществувал. Те следва да бъдат съобразени при евентуално проектиране за извършване на СМР по реконструкция, или основен ремонт на процесните обекти. С оглед така изложените съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,