Решение № 5125 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2017 г.

Решение № 5125 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13760/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от И. Г. Д. от гр. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 3793/28.03.2017 г., постановено по адм. дело № 49/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 854/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1269/2014 г. на Административен съд С.-област. В искането и направеното към него уточнение с молба от 03.11.2017 г. са изложени съображения, относими към основанията за отмяна чл. 235, т. 1 и 5 от АПК. За установяване на основанието по т. 1 от чл. 235 от АПК молителят се позовава на новосъздаден документ - удостоверение, издадено за да му послужи за пенсиониране. Молителят оспорва неговото съдържание, като изразява несъгласие с извършеното вписване, че има качеството военнослужещ до 17.04.2013 г. Според него това вписване е в противоречие със заповедта за отчисляването му от списъчния състав на военното формирование. Във връзка с основанието по т. 5 от чл. 235 от АПК молителят твърди, че не е бил надлежно представляван в производството по адм. дело № 49/2016 г. по описа на Върховния административен съд. В искането за отмяна има оплакване, че по делото би трябвало да е назначен адвокат, който молителят въобще не е виждал, нито го е чувал, не се е явявал по делото, за да изпълни служебните си задължения, с което страната е лишена от процесуално представителство. Наред с горните оплаквания, относими към основанията за отмяна по чл. 235, т. 1 и 5 от АПК, молителят излага съображения за извършени от касационната инстанция неверни фактически установявания и неправилни правни изводи. От ответника по искането за отмяна - командира на Военно формирование 22320 Б. е постъпило възражение срещу искането за отмяна с изложени съображения за неговата неоснователност. В проведеното открито съдебно заседание молителят И. Г. Д. не се явява и не се представлява. Ответникът - командирът на Военно формирование 22320 Б. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Моли да бъде отхвърлено и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. По същество искането е основателно. С Решение № 3793/28.03.2017 г., постановено по адм. дело № 49/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, чиято отмяна се иска, тричленен състав на ВАС, пето отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е оставено в сила Решение № 854/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1269/2014 г. на Административен съд С.-област. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № ЛС-01-116/10.10.2013 г. на командира на Военно формирование 22320 Б., с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) редник 2-ри клас И. Г. Д. е отчислен от списъчния състав на Военно формирование 22320 Б., считано от 21.05.2013 г. С оспорването са съединени искове за обезщетения и заплащане на суми, произтичащи от договор за кадрова военна служба. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на жалбата срещу административния акт, както и към приключване на съдебното производство с окончателно решение Д. изтърпява наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие, чийто адрес е посочил като съдебен адрес в жалбата - Затворническо общежитие Казичане, ул. "Ц." № ... В първоинстанционното производство на И. Г. Д. е предоставена правна помощ по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) с протоколно определение от 26.01.2015 г. по адм. дело № 1269/2014 г. по описа на Административен съд С.-област. За предоставяне на правната помощ е определена адв. Л. С. П. от САК, вписана с рег. № 3365 в Националния регистър за правна помощ. По искане на адв. П. са й предоставени преписи от л. 1-6 от делото на 16.02.2015 г., съставляващи копие на жалбата, административния акт, декларация за имуществено и гражданско състояние на жалбоподателя във връзка с искането му за предоставяне на правна помощ и един брой болничен лист на жалбоподателя. Първото по делото заседание пред Административен съд С.-област е насрочено на 23.02.2015 г. от 14.00 часа, за която дата и час Д. е призован с обратна разписка на адрес гр. С., Затворническо общежитие Казичане, ул. "Ц." № ... В обратната разписка е посочено, че е връчена на пълномощник - Ив. Г. с пълномощно № 2 от 03.01.2015 г. На 12.02.2015 г. е постъпила писмена молба на Д. (л. 141), с която уведомява съда, че не желае да се явява в насроченото открито съдебно заседание. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 23.02.2015 г., Д. в качеството си на жалбоподател е бил представляван от адв. Л. С. П., която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП с протоколно определение е назначена за негов процесуален представител. В същото заседание са приети представените по делото доказателства, приключени са устните състезания и делото е обявено за решаване. С Определение № 163 от 10.03.2015 г. Административен съд С.-област е прекратил производството на основание чл. 159, т. 5 от АПК поради просрочие на жалбата. Определението е съобщено с обратна разписка на ответника и на жалбоподателя на сочения от него съдебен адрес - гр. С., Затворническо общежитие Казичане, ул. "Ц." № ... По делото няма доказателства за съобщаване на определението на адв. П. По частна жалба, подписана лично от Д., Определение № 163 от 10.03.2015 г. по описа на Административен съд С.-област е отменено с Определение № 5140 от 11.05.2015 г. по адм. дело № 5099/2015 г. на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по съществото на направеното искане за прогласяване на нищожност на административния акт. Първоинстанционното дело е насрочено в открито съдебно заседание на 21.09.2015 г. от 15.00 ч. Страните са призовани с обратни разписки. До жалбоподателя съобщението е изпратено на съдебния адрес - Затворническо общежитие Казичане, ул. "Ц." № ... Съобщение до адв. П. за насроченото о. с. з. не е изпращано. На 16.07.2015 г. е постъпила писмена молба на жалбоподателя (л. 187), с която уведомява съда, че не желае да се явява в насроченото открито съдебно заседание на 21.09.2015 г. от 15.00 ч. На 28.08.2015 г. е постъпила втора молба, с която изразява желание да му бъде изпратен протоколът от проведеното заседание и всички свързани с делото документи. Жалбоподателят не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание на 21.09.2015 г. За събиране на доказателства делото е отложено за 30.09.2015 г. В проведеното открито съдебно заседание на 30.09.2015 г. жалбоподателят отново не се явява и не се представлява. В същото заседание са приключени устните състезания и делото е обявено за решаване. С Решение № 854 от 09.11.2015 г. на Административен съд С.-област, постановено по адм. дело № 1269/2014 г., е отхвърлено искането на Д. за прогласяване на нищожност на Заповед № ЛС-01-116/10.10.2013 г. на командира на Военно формирование 22320 Б. Жалбата в частта й на искането за отмяна е оставена без разглеждане. Относно съединените с оспорването искове делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС. Решението е съобщено само на Д. на адреса на затворническото общежитие. Препис не е изпратен на адв. П. Няма данни за произнасяне на съда относно искането на Д. за изпращане на препис от протокола, нито такъв му е изпращан. По касационна жалба на Д., подписана лично от него, е образувано адм. дело № 49/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Едно от оплакванията в касационната жалба е, че нито съдът, нито назначеният адвокат са го запознали с материалите по делото и исканията на ответника. В хода на касационното производство с молба от 29.01.2016 г. касаторът моли всички протоколи и свързани с делото материали да му се изпращат в затворническото общежитие. В същата молба е поискал среща с представляващия го адвокат. Декларирал е, че не желае да се явява лично в насроченото открито съдебно заседание. С разпореждане на съдията-докладчик молбата е приложена към дело. В разпореждането е посочено, че ВАС не е компетентен по режима на срещи на лишения от свобода. Разпореждането не е съобщено на Д. За проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция е призован само Д. на адреса на затворническото общежитие. Адв. П. не е призована и не се е явила в откритото съдебно заседание в касационното производство, нито има данни да е извършвала други процесуални действия пред касационната инстанция. Производството пред касационната инстанция е приключило с Решение № 3793 от 28.03.2017 г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. В решението на касационната инстанция не е обсъдено оплакването на Д., че назначеният му адвокат не го е запознал с материалите по делото и с направените искания на ответника. След връщане на делото в Административен съд С.-област, на Д. е изпратено уведомление, че решението е оставено в сила, както и преписи от всички определения от закрито заседание и протоколите от проведените открити съдебни заседания на първата и касационната инстанция - л. 227. Върху придружителното писмо има поставена дата, че преписите са изпратени на Д. с обратна разписка на 06.04.2017 г. Няма данни кога са получени. По делото не е приложен отрязък от обратната разписка. При така установените факти и обстоятелства, съдът приема, че не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Посочената разпоредба предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая с искането за отмяна е представено удостоверение, издадено на 06.02.2017 г. от командира на Военно формирование 22320 Б., за да послужи на молителя Д. за пенсиониране. В удостоверението са отразени данни за прослуженото време на молителя като военнослужещ. Молителят изразява несъгласие със съдържанието на самото удостоверение, като оспорва верността на извършеното вписване относно периода на прослуженото време като военнослужещ. Счита, че в удостоверението неправилно е отразено прослуженото време, тъй като като краен момент на периода е посочена датата 17.04.2013 г., а всъщност с процесната заповед е отчислен от списъчния състав на Военно формирование 22320 Б. от по-късна дата - считано от 21.05.2013 г. От молителя не са изложени съображения, че със същото удостоверение се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. Оплакванията му се изчерпват с твърдението, че в същото удостоверение има невярно отразяване на периода на прослуженото време. Съдът намира, че представеното удостоверение не е относимо към предмета на спора, с него не се установяват нови факти или обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. С представения документ към искането за отмяна молителят не цели установяване на незаконосъобразност на заповедта за отчисляване, а обратното - въз основа на разпоредителната част на същата заповед оспорва съдържанието на новосъздадения документ, като твърди, че с този документ се удостоверява по-кратък период на прослужено време като военнослужещ в сравнение с отразения период в заповедта за отчисляване. По изложените съображения, представеното удостоверение не установява наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Налице е обаче второто основание за отмяна, посочено в чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като страната не е била надлежно представлявана пред касационната инстанция от адвоката, назначен по реда на Закона за правната помощ. В случая още първоинстанционният съд е преценил, че лицето се нуждае от предоставяне на безплатна правна помощ и е уважил искането за това. На основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП с протоколно определение от 23.02.2015 г. първоинстанционният съд е назначил адв. П. като процесуален представител на Д. Адв. П. обаче е била призована и се е явила само на първото по делото открито заседание пред първата инстанция. След това жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено в закрито заседание. След отмяната на определението за прекратяване и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия до адв. П. повече не са изпращани съобщения, включително не е била призована за насроченото открито съдебно заседание в касационното производство. По делото не се спори, че по време на цялото съдебно производство Д. е изтърпявал наказание в затворническото общежитие. Именно поради ограничаване на правото му на свободно придвижване, Д. е подал молба до тричленния съдебен състав на ВАС с искане за връзка с адвоката си, но молбата му е приложена към делото, без да му бъдат предоставени данни за връзка с адвоката му, нито самият адвокат е бил призован за насроченото открито съдебно заседание пред касационната инстанция. Въпреки направеното искане за препис от протоколите за проведените заседания пред касационната инстанция, такива са му изпратени чак след приключване на делото с окончателно решение, когато всъщност Д. разбира, че не е бил представляван от адвокат пред касационната инстанция. Решението на касационната инстанция е от 28.03.2017 г., а преписите са изпратени на Д. с обратна разписка на 06.04.2017 г. За адв. П. има единствено данни, че на 18.05.2017 г. е получила преписи от конкретно посочени документи, приложени по първоинстанционното дело. Това се установява от приложената върху задната корица на първоинстанционното дело молба на адв. П. от 18.05.2017 г. Върху молбата има отразяване, че на същата дата, на която е подадена, адв. П. е получила исканите документи. Доколкото съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗПП (в ред. ДВ, бр. 28 от 2013 г.) назначаването на адвокат за осъществяване на процесуално представителство е за всички фази и съдебни инстанции, както и предвид липсата на доказателства, че предоставената на Д. правна помощ е била прекратена, съответно че той е бил лишен от нея с влязло в сила определение (чл. 96 и 97 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 27, ал. 2 от ЗПП), тричленният състав на Върховния административен съд е следвало да призове адв. П. за насроченото открито съдебно заседание. Вместо това, съдът е провел съдебното заседание, без Д. да е представляван в касационното производство от назначения му адвокат. Неявяването на Д. в насроченото открито съдебно заседание сочи, че той се е доверил на назначения му адвокат да го представлява и защитава пред съда. Съдът не е отчел, че Д. е затруднен да осъществи връзка с назначения му адвокат, както и да извършва лично справки по движението на делото в резултат от изпълнението на наказанието му. За това свидетелства молбата на Д. до съда да го свърже с адвоката му. По тази молба обаче съдът не е взел отношение, нито е призовал адв. П. за насроченото открито заседание, в резултат на което Д. не е бил надлежно представляван в касационното производство. По изложените съображения искането за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС е основателно. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на насрочване на делото в открито съдебно заседание и призоваване на страните. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,