Решение № 3684 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12756/2018 г.

ВАСI отделение13.03.2019 г.докладчик Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1789/07.08.2018 г. по адм. дело № 1451/2018 г. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3684 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12756/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи " ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Овча купел", бул. "Цар Борис |||" № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Д., подадена чрез юрк. П., против решение № 1789/07.08.2018 г. по адм. дело № 1451/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Акт за установяване на публично държавно вземане № 22 от 18.04.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, при министерството на околната среда и водите, с който на дружеството е определена такса за водоползване/водовземане/ по Разрешително за водоползване № 0752 от 01.02.2002 г. на министъра на околната среда и водите, продължено с Разрешително № 0752 от 14.10.2005 г., продължено с Решение № 186 от 04.07.2012 г., за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г., в общ размер от 546 686, 04 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 193 619, 02 лв. В касационна жалба са развити доводи за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като АУПДВ бъде отменен. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив е изразил становище за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно по изложени съображения в постъпили писмени бележки, изготвени от упълномощен процесуален представител юрк. Н. Г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София против обжалвания пред него АУПДВ, издаден от Директора на БД "Източнобеломорски район" - Пловдив, на основание чл. 166 ДОПК, вр. чл. 195 б, ал. 2 от Закона за водите. За да достигне до този резултат Административен съд – Пловдив след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК. При извършената касационна проверка, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Съдът е установил, че не е спорно по делото, че през процесния период дружеството по издадените му разрешителни за периода е ползвало право на водовземане от повърхностен воден обект язовир "Копринка" на р. Тунджа, място на водоползване /водовземане/ - основен изпускател с цел на водоползването - напояване на 355 567 декара земни поливни площи. Безспорно е ползването на повърхностни води от посочения в акта обект, като това се установява и от приложените по делото декларации по чл. 194 б от ЗВ, изготвени от самото дружество за процесните периоди. Във връзка с декларациите, подадени от дружеството, е осъществена съответната проверка по документи, резултатът от които е обективиран в констативни протоколи № СЗ-218/05.07.2017 г. и №СЗ-036/15.03.2018 г. Изпратени са писма на дружеството с установените задължения, с които е отправена покана за доброволно изпълнение. Плащания на дължимите такси за периода 2001 г. -2016 г. по посочените разрешителни не са извършени от дружеството, длъжник на задълженията. По същество по делото е доказана дължимостта на задължението, както и факта, че през процесния период дружеството е извършвало водовземане по посочените в протоколите обеми, за което се дължи такса съгласно чл. 194, ал. 1 от Закона за водите и по формула по чл. 8, ал. 1 от действащата към периода Тарифа. Размерът на задължението по АУПДВ не е опроверган в хода на оспорването. Обратно на твърденията в касационната жалба, съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон и не са нарушени съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение. Въз основа на установените факти и обстоятелства, които са изложени в решението, съдът е направил обоснован и правилен извод, че актът е издаден при липса на допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Изложените от съда мотиви са фактически и правно аргументирани, поради което е безпредметно повторното обсъждане на възраженията, които се поддържат отново в касационната жалба, приповторени от първоначалната жалба до първоинстанционния съд и относими към обжалвания административен акт - твърдения за липса на мотиви в акта и липса на обективни проверки, които възражения са недоказани в хода на съдебното производство. Независимо от това, че първоинстанционният съд е изложил мотиви за неоснователността на възраженията за допуснати административнопроцесуални нарушения при издаване на акта, настоящият състав констатира, че съдържанието на АУПДВ опровергава изцяло твърдението, че в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК същият не съдържа мотиви. По същество, в акта е направен обстоен преглед на всички процесуални действия, извършени в административното производство, на събраните в това производство доказателства и на следващите от тях констатации, които сочат, че "Напоителни системи" ЕАД не е изпълнило основно свое задължение, следващо от издадените му разрешителни за водоползване да заплаща дължимата съгласно чл. 194, ал. 1 ЗВ такса за водовземане. Налице са фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ, който правилно е приет от съда за законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка, след анализ на релевантните факти и установяващите ги доказателства, съобразено с материалния и процесуалния закон и е обосновано, за което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

2