Решение № 334 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13849/2013 г.

Решение № 334 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13849/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Юриев Кацаров от гр. Асеновград срещу решение № 1869 от 8.08.2013 г., постановено по адм. дело № 675/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът е разгледал акт, който не е бил обжалван. Алтернативно касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилване или отмяна на съдебния акт, връщане на делото на същия съд за разглеждане от друг състав, или обявяване на обжалваното решение за нищожно. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Красимир Юриев Кацаров като представляващ "Красикапласт" АД срещу решение № 412 от 20.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против задължителни предписания изх. № К 56459/12.12.2012 г. Със задължителните предписания са дадени указания на изпълнителния директор на "Красикапласт" АД Красимир Юриев Кацаров: 1. да осигури охрана (физическа и/или с технически средства или по друг подходящ начин) на документите по чл. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. на управителя на НОИ за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, намиращи се в помещения, собственост на "Красикапласт" АД, гр. Асеновград, ЕИК 115032550, находящи се на адрес: гр. Асеновград, ул. "Заводска" № 1 или да премести посочените документи в друго/и подходящо/и помещение/я, които създават пречка за тяхното загубване, унищожаване и/или кражба и 2. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 6, ал. 3, т. 1, предл. 2 от горепосочената инструкция и чл. 5, ал. 7 от КСО касаторът в качеството му на изпълнителен директор на "Красикапласт" АД да издава безплатно документи за осигурителен стаж и доход в сроковете, предвидени в чл. 5, ал. 7 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е направил извод, че оспорените с жалбата на Красимир Юриев Кацаров задължителни предписания, които са потвърдени с решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" не подлежат на съдебен контрол, а предмет на производството следва да бъде решението на по-горестоящия орган поради настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 на Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 1.01.2013 г., която с оглед процесуалния си характер има незабавно действие. Първоинстанционният съд е приел, че решение № 412 от 20.12.2012 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания са издадени от компетентни органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил оспорването. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът се е произнесъл по неоспорен пред него акт, извън предмета на спора, с който е бил сезиран. По направеното възражение и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. Административен съд - Пловдив е образувал съдебното производство по жалба на Красимир Юриев Кацаров срещу задължителни предписания изх. № К 56459/12.12.2012 г. Позовавайки се на изменението на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в сила от 1.01.2013 г., предвиждаща съдебен контрол за законосъобразност на мотивираното решение на ръководителя на съответното ТП на НОИ, доколкото то е връчено на касатора на 12.02.2013 г. и при липса на преходна и заключителна разпоредба в КСО в тази насока, е приел за разглеждане в съдебното производство решение № 412/20.12.2012 г. на директора на РУСО - Пловдив, с което дадените задължителни предписания са потвърдени. При така определения от съда предмет на спора, с молба от 18.03.2013 г. жалбоподателят изрично е посочил, че обжалва задължителни предписания изх. № К 56459/12.12.2012 г. С нова молба от 8.04.2013 г. Кацаров е поискал да не се дава ход на делото с така определения предмет, като отново е потвърдил, че обжалва първоначалния административен акт. С трета молба от 15.05.2013 г. същият отново е възразил срещу предмета на спора и е направил уточнение, че в производството пред Административен съд - Пловдив иска да се разгледат задължителните предписания, позовавайки се на разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК и застъпвайки тезата, че в настоящата хипотеза е неприложима изменената норма на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В случая задължителните предписания са издадени на 12.12.2012 г. и на същата дата са връчени на представляващия "Красикапласт" АД Красимир Кацаров. Срещу тях последният е подал жалба пред ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив на 15.12.2012 г. С решение № 412 от 20.12.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е оставил без уважение подадената от изпълнителния директор на "Красикапласт" АД жалба против задължителни предписания изх. № К 56459/12.12.2012 г. и е потвърдил същите изцяло. Решението е връчено на Кацаров на 12.02.2013 г. Жалбата до съда против първоначалния административен акт е подадена на 22.12.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в предишната редакция на текста - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. При тази редакция на разпоредбата задължителните предписания като административен акт са подлежали на контрол за законосъобразност пред по-горестоящия административен орган или пред съда, по избор на оспорващия по общия ред, регламентиран в АПК. В случая жалбоподателят ги е оспорил пред ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив в производство по реда на чл. 97 от АПК и решение № 412 от 20.12.2012 г. е постановено на това основание. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е допълнена с ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), като е предвидено, че задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма (наименована "Спорове"). С това изменение на нормата е въведен задължителен административен контрол на дадените предписания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата, като това решение (а не задължителните предписания) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Т. е. законодателят е изключил възможността за пряко обжалване на задължителните предписания пред съда, като е предвидил специален ред, различен от реда за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в случай, че е проведено административно обжалване и с решението си горестоящият административен орган е потвърдил този акт (по арг. от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК). Жалбата на Кацаров срещу задължителните предписания е подадена при действието на изменената норма на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, от което следва, че на съдебен контрол в това производство подлежи не първоначалния индивидуален административен акт, а решението на директора на ТП на НОИ, т. е. акта на горестоящия административен орган, вкл. и в хипотезата, когато е потвърден първоначалния акт, за разлика от общия ред, предвиден в АПК. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи това решение на по-горестоящия административен орган, с което е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. Следователно, по аргумент от цитираната норма в случай, че първоначалният индивидуален административен акт е потвърден от горестоящия орган, то на съдебен контрол подлежи именно първоначалният акт. Нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО обаче е специална по отношение на общия ред, предвиден в АПК. В тази връзка заключението на Административен съд - Пловдив, че предмет на съдебен контрол не могат да бъдат задължителните предписания, а решението на директора на ТП на НОИ предвид изменената норма на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е правилно. Разпоредбата е процесуална, има незабавно действие и по отношение на производства, образувани по жалби срещу задължителни предписания, подадени след влизането й в сила. Въпреки това съдът е излязъл извън рамките на диспозитивното начало, не е съобразил изразената от жалбоподателя воля относно предмета на оспорването и с оглед изричното му изявление, че обжалва задължителните предписания изх. № К 56459/12.12.2012 г., е следвало да приеме, че не е сезиран с надлежна жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Като правна последица от това изявление на жалбоподателя е следвало да остави оспорването без разглеждане като насочено срещу неподлежащ на съдебен контрол акт и да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Вместо това съдът е приел за допустимо оспорването на Кацаров и е разгледал спора по същество срещу решението на директора на РУСО - Пловдив. Административен съд - Пловдив се е произнесъл по законосъобразността на неоспорен пред него акт, извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Като се е произнесъл по недопустимо оспорване, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,