Решение № 6451 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. М., чрез адв. Хвърчилкова, срещу решение 13406/11.12.2024 г., постановено по адм. дело 1722/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът - кметът на район Аспарухово при Община Варна в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Н. М. против заповед КС-225А-15/12.06.2023г., на кмета на район Аспарухово - община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Сграда с пристройка, с кадастрален идентификатор 10135.5511.758.10, изграден в поземлен имот (ПИ) с кадастрален идентификатор 10135.5511.758 по КККР на район Аспарухово, находящ се в местност КЗ Прибой, гр. Варна. За да стигне до този резултат, административният съд след подробен съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и приетите СТЕ се е произнесъл по всички възражения на оспорващата. Приел е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с правомощия по делегация, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Счел е, че по безспорен начин е установено наличие на визираното в заповедта фактическо и правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описани параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден без одобрени строителните книжа и без разрешение за строеж, който не е търпим и не попада в никоя от изключителните хипотези на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Позовавайки се на заключенията на вещите лица, изготвили заключенията по първоначалната и повторната КСТЕ и събраните по делото доказателства съдът е счел за установено по категоричен начин, че ПИ с идентификатор 10135.5511.758 по КККР на район Аспарухово, в който е реализиран процесният строеж, попада в зона със строителна забрана съгласно заповед РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, намирайки се в територията, описана в т. 1 от Приложение 1 към същата. Съдът е посочил, че ПИ с идентификатор 10135.5511.758 представлява горска територия. Посочил е, че съгласно представеното по делото писмо рег. РД22012894АС/15.06.2022 г. на Директора на РДГ Варна, е видно, че ПИ 10135.5511.758 е горска територия, попада в отдел 315, подотдел х, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове черен бор, морски бор, бряст, бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона Натура 2000. Това обстоятелство е потвърдено и от заключенията на изслушаните по делото първоначална и повторна КСТЕ, съгласно които имотът, в който е изградена процесната сграда, е с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, вид на територията горско стопанство, трайно предназначение горска територия. Изложил е и съображения, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като строителството на процесния строеж е започнато през месец април 2001 г. и е завършено през 2003 г., съответно е изграден извън периодите, допускащи изследване на търпимостта му. Извел е извод, че дори да се приеме, че строителството е реализирано в някой от периодите по § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежът не би могъл да се счете за търпим предвид наложената със заповед РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС строителна забрана, действаща и към настоящия момент. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предложеие второ АПК. ПИ с идентификатор 10135.5511.758 по КККР на район Аспарухово, в който е реализиран процесният строеж, попада и в зона със строителна забрана съгласно заповед РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, намирайки се в територията, описана в т. 1 от Приложение 1 към същата. Тази заповед е действаща и към момента на постановяване на оспорената заповед, тъй като е установено, че не са осъществени указаните в нея досежно този поземлен имот, трайни укрепителни мероприятия, както и няма данни да е отчетен положителният им ефект, съответно не е преодоляна наложената с нея строителна забрана. На следващо място този ПИ е горска територия, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за горите, което се установява от писмо рег. РД22012894АС/15.06.2022 г. на Директора на РДГ Варна, и попада в отдел 315, подотдел х, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове черен бор, морски бор, бряст, бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона Натура 2000. Макар по отношение на този ПИ да е одобрен ПУП през 2008г., не е извършена промяна на предназначението му и той продължава да е със статут на горска територия. Съгласно чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за горите - строителство в горските територии без промяна на предназначението и след издаване на разрешение при условията и по реда на ЗУТ и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите, какъвто безспорно процесният строеж не представлява. Няма данни и за това имотът да попада сред изключенията по чл. 2, ал. 3, т. 1 - 4 от Закона за горите. Разсъжденията на съда, че този ПИ попада и в зона, защитена по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, и в зона за защита по Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС, като допълнителен аргумент за незаконност на реализираното в него строителство, не следва да се възприемат, тъй като те не са част от фактическите основания, послужили за издаване на процесната заповед и съдът следва да се ограничи само до тези, на които се основава тя. Строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ. Търпимостта на строежите е регламентирана в § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Строителството на процесния строеж е започнато през месец април 2001 г. и е завършено през 2003 г., съответно е изграден извън периодите допускащи изследване на търпимостта му. Дори да се приеме, че строителството е реализирано в някой от периодите по § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежът не би могъл да се счете за търпим предвид наложената със заповед РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС строителна забрана. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (бр. 82/2012 г.) с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001 г. по смисъла на ал. 1, § 127 ПЗРЗИДЗУТ. На следващо място дори да се приеме, че строежът е изграден до 31.03.2001г. (което не е така, предвид установения период на изграждане - започнато през месец април 2001 г. и е завършено през 2003 г.), то не е налице и третата предпоставка за приемането му за търпим, а именно да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. В тази връзка следва да се посочи, че строежът не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му. Това е така, тъй като от доказателствата се установява, че към момента на извършването на строежа, поземленият имот, в който се намира е бил горска територия, а именно залесена с посочени изрично повече иглолистни видове. Не са представени доказателства предназначението на земята към момента на извършване на строежа да е било променено, а съгласно правилата на ППЗТСУ е недопустимо изграждането на сгради от рода на наредената за премахване без промяна на предназначението на земята и без съответно одобрено застроително решение. Тук следва да се посочи, че нормата на § 127 ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ дава разширени критерии и не изисква незаконният строеж да е съответен на наличен ПУП, напротив разпоредбата изисква строежът да е съответен само на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му, а настоящият строеж не съответства на тези норми. Нареденият за премахване строеж сграда с пристройка не съответства и на сега действащите правила и норми по устройство на територията и в частност специалните такива, а именно по Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тъй като видно от доказателствата по делото същият попада в зона А от ЗУЧК, както и в противоречие с изискването за промяна на предназначението на имота, такова не е процедирано и не е налице отреждането му за жилищни нужди, а напротив от заключенията на изслушаните по делото първоначална и повторна КСТЕ представлява горска територия. В тази връзка съдът правилно не кредитира заключението на повторната КСТЕ в частта й, че устройствените показатели в ПИ с идентификатор 10135.5511.758 не нарушават нормите на ПУП от 2006 г., ПУП от 2008 г., ОУП от 2012 г. и на зона А от ЗУЧК, поради наличието на канализация, отвеждаща чрез помпено съоръжение отпадните води до изградената в южния край на имота пречиствателна станция за отпадни води, тъй като видно от заключението на СТЕ изготвено от вещото лице инж. К. ВиК специалист се установява, че в УПИ XV - 72180.32144 е изграден от собствениците на жилищни сгради 1,2,3,4 канализационен резервоар с обем V-50 куб.м. с груба решетка за потопяема канализационна помпа, за който не се установява да е одобрен проект съответно издадено разрешение за строеж, респ. лисват заповеди за прокарване на ВиК отклонения и преминаване или съгласие на останалите собственици. Правилен е изводът на съда, че това обстоятелство не може да се противопостави на сключения договор между Прибой ООД и собственика на сградите, тъй като договорът не замества изискуемите строителни книжа. Отново следва да се посочи и че имотът, в който е извършен незаконният строеж попада на 100% в зона със строителна забрана, съгласно представена по делото заповед РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министъра на териториалното развитие и строителството, както и в екологична зона натура 2000, като не са ангажирани доказателства за отпадане на изискванията на строителната забрана. Издаденото и приложено по делото Удостоверение за търпимост АУ101564ВН_001ВН/18.10.2022г. от главния архитект на Община Варна не обвързва органа по незаконно строителство, тъй като е акт с удостоверителен характер, годен да послужи в прехвърлителна сделка в нотариално производство, но не може да обори констатациите за нетърпимост на процесния строеж, направени в процесните заповед и съдебно решение. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи съдът е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и предпоставките за търпимост съобразно времето на изграждане на строежа. С оглед горното, всички възражения, наведени с касационната жалба, се явяват неоснователи и преповтарящи наведените такива пред първоинстанционния съд. По всички тях съдът се е произнесъл с мотиви, споделени от настоящия касационен състав. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед на изхода на спора искането на ответника по касация кметът на район Аспарухово на община Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лева съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,