Решение № 8533 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15267/2018 г.

Решение № 8533 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15267/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Шишманов от [населено място] срещу решение № 1947 от 4.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1128 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-РВ/9697 от 4.01.2018 г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД04-0213 от 21.03.2018 г. на Директор РДСП – Пловдив. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ЗСП/Д-РВ/9697 от 4.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД04-0213 от 21.03.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Пловдив, с която на А. Шишманов от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Изложени са мотиви, че не са налице инцидентно възникнали жизненоважни здравни, образователни, комунално-битови или други потребности, които лицето не е могло да предвиди. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспореният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за разглеждане по същество на подадената молба-декларация за отпускане на еднократна социална помощ за "... задоволяване на инцидентно възникнали здравни жизненоважни потребности – за лекарства, лечение балнеосанаториално, рехабилитация, комунално-битови и други". Инцидентно възникнали потребности съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП) са тези, които настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства, а искането на жалбоподателя сочи за наличие на постоянни потребности. Решението е необосновано и неправилно. Жалбоподателят Шишманов е лице с вид/степен на увреждане 99 на сто с чужда помощ. Със заповед от 21.12.2016 г. на Директора на ДСП – Пловдив му е била отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали през 2016 г. нужди от здравословен характер – прекаран мозъчен инфаркт. С молба-декларация от 22.12.2017 г. лицето отново е поискало да му бъде отпусната еднократна помощ за лекарства, лечение, балнеосанаториално лечение, рехабилитация, комунално-битови нужди и други. В хода на административното производство е установено, че лицето подлежи на подпомагане по реда на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ - отм.), но не са изяснени релевантните факти във връзка с исканията за предоставяне на еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали потребности за закупуване на лекарства и комунално-битови разходи. При издаване на акт по чл. 28 от ППЗСП се вземат предвид всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, констатирани със социалната анкета. Административният орган е длъжен на основание чл. 36, ал. 3 от АПК да провери и прецени всички събрани доказателства. В молба-декларацията се твърдят възникнали неотложни нужди от комунално-битов характер, а съгласно доклада от проведената социалната анкета лицето живее в жилише в много лошо техническо състояние при занемарени хигиенни условия. Жилището е сред основните жизнени потребности, посочени в § 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане. С оглед констатираните от социалния работник обстоятелства компетентният административен орган е бил длъжен да се произнесе по искането за отпускане на еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнала потребност от комунално-битов характер, което не е направено. Не е изяснено какви са конкретните потребности от този вид и дали те са възникнали непредвидено. Административният орган не е изпълнил задължението по чл. 35 АПК преди издаването на заповедта за отказ за отпускане на еднократна помощ да предприеме действия за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за твърдените инцидентни нужди от здравословен характер. Към молба-декларацията са приложени множество епикризи от хоспитализации през 2017 г., но документите не са били подложени на проверка и преценка нито от социалния работник, нито от компетентния административен орган. Епикризите са издадени от клиники по ревматология, кардиология, неврология, белодробни болести, вътрешни болести. Във всички са предписани лечения с лекарствени средства за различни заболявания, за които не е ясно дали са свързани с основното заболяване на лицето или са се проявили неочаквано. При спазване на общото административнопроцесуално правило на чл. 36, ал. 2 от АПК административният орган е следвало да изиска от заявителя на социална помощ да посочи за кои от заболяванията е направил непредвидени разходи за лекарства, като представи документи за закупуване на предписаните лекарствени продукти. Оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, което обуславя отмяната му като незаконосъобразен. Постановеното от първоинстанционния административен съд решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което заповедта бъде отменена, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационното производство жалбоподателят е представляван от адвокат с представен договор за безплатна правна помощ на материално затруднено лице съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). На основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА адвокатското възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес до 1000 лв., каквото е настоящето дело (325 лв. съгласно чл. 16, ал. 2 от ППЗСП), в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение 300 лв. Определеното в договора между страните възнаграждение в размер на 600 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. За осъщественото процесуално представителство в касационното производство, състоящо се в изготвяне на касационна жалба и явяване в съдебно заседание, се определя адвокатско възнаграждение в размер на 350. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,