Решение № 4684 от 3.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 5213/04.08.2022г., постановено по адм. дело 12054/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с който е отменен Ревизионен акт Р-22221720003686-091-001/16.06.2021г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1374/03.09.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.05.2020г. е доначислен данък добавена стойност в размер на 4551,21 лева, произтичащ от деклариран ВОД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "Стожер-М" ЕООД, оспорва касационната жалба, като излага становище за нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение АССГ е отменил Ревизионен акт Р-22221720003686-091-001/16.06.2021г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1374/03.09.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.05.2020г. е доначислен данък добавена стойност в размер на 4551,21 лева, произтичащ от деклариран ВОД. Решението е неправилно. Неправилно съдът е тълкувал разпоредбите на относимия материален закон - разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ЗДДС, чл. 53 ал. 2 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС относно доказване и удостоверяване на ВОД и необосновано е приел, че са представени надлежни доказателства за осъществена вътреобщностна доставка на стоки към дружество контрагент в Република Гърция. Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗДДС, съдебната практика и практиката на СЕС, за да се приеме, че е налице ВОД, тя следва да е възмездна, стоката да е изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на друга държава членка и получателят да е регистрирано данъчно задължено лице за целите на ДДС в тази държава. Така за осъществяването на ВОД е необходимо доказване наличието на три кумулативни предпоставки: а/ прехвърляне на правото на разпореждане със стоката на името на собственика; б/ реалното преместване - транспортиране на стоката от една държава членка в друга; в/ придобиващото стоката лице да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 116 ал. 1 изр. 1 ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването им. В тежест на ревизираното лице е да разполага с валидни документи, съгласно чл.45 т.2 б. а и б.б. от ППЗДДС и да докаже изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС, за да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД. Според изискванията на чл. 45 т.2 б. а и б.б. от ППЗДДС и съобразно конкретните случаи по делото е необходимо да бъдат представени а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б/ транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В конкретният случай транспортът на процесните ВОД не е доказано безспорно да е осъществен от трето лице за сметка на доставчика. Затова неправилно съдът е преценил, че приложима се явява конкретната разпоредба на чл. 45 т. 2 б.б. ППЗДДС. Без наличие на достатъчно доказателства, съдът е приел, че е доказано реално осъществяване на ВОД по времето и в обема, описани в представените документи, сред които и международната товарителница / ЧМР/. В случая от събраните по делото писмени доказателства не е доказано, че ревизираното лице е разполагало с процесните стоки по вид, стоките са надлежно натоварени от наетия от ревизираното лице склад, напуснали са територията на страната и са достигнали до своето конкретно местоназначение в другата държава-членка на ЕС. Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. В тази насока са налице разминавания в датите на товарене и получаване на стоките, в посочените като превозвани стоки, като липсва и информация за техническите характеристики на превозното средство, доколкото се твърди превоз на хранителни стоки. Съвкупната преценка на всички събрани доказателства не обосновава извод, че са налице доказателства за доставката на стоките и за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В съвкупност събраните доказателства не формират краен извод за осъществена ВОД. Доводите и съображенията на органите по приходите, наведени и в касационната жалба са правилни и следва да бъдат взети предвид. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА. Основателна е своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на дължимото се юрисконсултско възнаграждение и на заплатена държавна такса в общ размер на 1 340, 12 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,