Решение № 3199 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2010 г.

Решение № 3199 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Гулянци срещу решение № 261/22.04.2010 г. по административно дело № 931/2009 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменен негов отказ за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо № 9400-97/24.09.2009 г., и преписката му е върната за произнасяне по същество. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. от АПК. Твърди се, че съдът обосновал неправилен извод за наличие на трите предпоставки за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като последната от тях - ползването да е без правно основание, в случая не била налице. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща се представител. Ответникът Руска Иванова Минева не се явява, чрез пълномощника си адв. Д. Дилков в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна с подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноски за защита пред ВАС . Заинтересованите страни "Евро Си комерс" ООД, гр. Плевен и "СИ Комерс 2004" ООД, гр. Сливен не изразяват становище по жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Счита, че е неправилен изводът на съда, че оспореното писмо на кмета е издадено в нарушение на чл. 26 АПК, тъй като за неуведомените заинтересовани страни издаденият административен акт е с позитивно съдържание. Предлага обжалваното решение, което счита за неправилно, да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: С оспореното пред ВАС решение Административен съд Плевен, в производство по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Руска Иванова Минева, отменил отказ за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на Кмета на община Гулянци, обективиран в писмо № 9400-97/24.09.2009 г. и му върнал преписката за произнасяне по същество по искането с вх. № 9400-97/2.09.2009 г. на Руска Минева. Административният съд приел жалбата, с която е сезиран, за допустима, предвид доказаната собственост на жалбоподателката върху процесните земеделски земи в землището на с. Ленково, община Гулянци, област Плевен, а именно: нива с площ от 6.949 дка, в местността "Плевенски път" и три ниви с площ съответно от 7.142 дка, 5.630 и 59.829 дка - всички- в местността "Расте", възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи, видно от два договора за доброволна делба и три скици. Съобразил, че сключения на 14.02.2006 г. между нея и "СИ Комерс 2004" ООД договор за аренда на земеделска земя за тези имоти е прекратен по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите, което прекратяване е надлежно вписано на 3.05.2007 г. от съдия по вписванията. Посочил, че на 25.10.2007 г., т. е. след прекратяване на договора за аренда, арендаторът "Си Комерс 2004" ООД сключил договор за преарендуване на процесната земеделска земя с " Евро Си Комерс" ООД, гр. Плевен, по който оспорващата не е страна. Обсъдил твърденията, че нейните опити да получи владението на собствената си земеделска земя и от двете дружества са останали без успех, поради което сезирала кмета на община Гулянци с искане за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обсъдил мотивите на административния орган да откаже да издаде такава заповед, предвид наличие на "неизяснени обстоятелства по нейните договори и взаимоотношения със "Си Комерс 2004" ООД, гр. Сливен". Приел за незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод съдът посочил, че в образуваното административно производство компетентният да издаде заповедта административен орган е следвало да събере доказателства относно наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт, а бездействието на този административен орган преценил като нарушение на вменените му задължения, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка приел, че кметът нарушил задължението си за служебно установяване неправомерното ползване по посочения в чл. З4, ал. 1 от ЗСПЗЗ доказателствен начин за изискване на информация от общинската служба по земеделие и че не е проявил дължимата от закона активност да установи действителната фактическа обстановка по спора съобразно задължението му по чл. З5 от АПК, предвид установената липса на данни по преписката ответникът да е извършил проверка от кого в действително се ползват земите. Неуведомяването на двете дружества преценил като друго нарушение на процесуалните правила (чл. 26 АПК), което е довело до непълно изясняване на фактите по спора. Освен това изложил съображения, че са били налице трите елемента на фактическия състав на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на обжалваната заповед, а именно, че оспорващата се легитимира като собственик на получени по наследство от лице с възстановено право на собственост имоти, а по отношение на другите два обосновал извод, че към момента на издаване на спорния акт - 24.09 2009 г., дружеството "Си Комерс 2004" ООД, гр. Сливен нямало валидно правно основание, на което да ползва земите - собственост на жалбоподателката, предвид прекратения договор между тях . Съобразил, че това обстоятелство е вписано в Службата по вписванията, гр. Никопол още на 21.10.2008 г., с оповестителното действие на което ответникът е обвързан. Развил и съображения, че договорът за преарендуване между "Си Комерс 2004" ООД, гр. Сливен и "Евро си Комерс" ООД, гр. Плевен, сключен на 25.10.2007 г., няма действие по отношение на молителката, защото преди това е прекратен нейния договор със "Си Комекс 2004" ООД, гр. Сливен, а и тя не е страна по него, откъдето извел извод, че "Евро Си Комерс" ООД, гр. Плевен също се явява ползвател без правно основание на собствените й земеделски земи. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред. Съобразно разписаните правила, в това административно производство следва да се установят материалноправните предпоставки за издаване на акт за административно изземване на земеделски земи. Този извод се налага от изменената редакция на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 10/2009 г.), според която законодателят изрично е вменил в задължение на административния орган конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за установяване на неправомерното ползване, като кметът следва служебно да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Видно от доказателствата по делото, административният орган не е проявил дължимата активност за изясняване на спор, с който е сезиран, а приложеното на л. 8 от делото писмо до ОСЗ не касае настоящия случай. Законосъобразен е изводът, че след като е бил сезиран с искане за изземване на конкретно посочен имот, административният орган е следвало да пристъпи към изясняване въпроса кой в момента ползва тези земеделски земи и на какво основание. Видно от доказателствата в административната преписка, кметът на общината не е предприел необходимите действия, включително тези по чл. 26, ал. 1 АПК, поради което е обоснован и законосъобразен извода на съда за допуснати две нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен и е вторият извод на съда, че са били налице предпоставките за бърз административен способ за защита. Твърдението за нарушение на материалния закон е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в относимата редакция (ДВ, бр. 10 от 2009 г.) по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, като за установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Затова е неоснователен и вторият довод на касатора, че Р. Минева е следвало да търси защита срещу евентуално нарушените си собственически права по общия исков ред, а не с издаване на административна заповед. В случая нейното право е защитимо по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, респ. по реда на АПК. Неоснователен е и последният довод - че ползването на имотите имало правно основание. Този извод се налага по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, и предвид обстоятелството, че към датата на издаване на оспорения акт по отношение на "Си Комерс 2004" ООД, гр. Сливен, е било налице отпаднало основание за ползване на земеделските земи- собственост на жалбоподателката. С оглед горния анализ правилно и обосновано съдът е преценил, че са налице материалноправните основания за издаване на претендираната от Р. Минева заповед, поради което правилно е отменил отказа да бъде издадена. С оглед на този извод, правилно е приложил и чл. 173, ал. 2 АПК . По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото от страна на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника Р. Минева, за ползваната от нея адв. защита се явява основателно, предвид чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, поради което касаторът следва да бъде осъден да й ги заплати в доказания размер на 150 лева, съобразно приложеното на л. 15 от делото пълномощно на адв. В Дилков за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,