Решение № 17143 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2013 г.

Решение № 17143 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13271/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК -Южен централен район срещу решение № 393 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 304/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответницата Спаска Калбурджиева не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЦР-368/14.11.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "санитарен възел" в УПИ Х-187, кв. 8 по плана на гр. Пещера, изграден без строителни книжа. Прието е, че от събраните доказателства, вкл. приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза са оборени констатациите, залегнали в Констативен акт № 125/14.06.2012 г. - санитарен възел /тоалетна/ е изграден в приземния етаж, собственост на жалбоподателката, след попадане на наличната в съсобствения имот външна тоалетна в предоставения дял за ползване на другия съсобственик и надлежно издадени: 1. скица - виза от 01.08.2011 г. по чл. 185 и чл. 151 от ЗУТ за извършване на текущ ремонт, 2. проект за текущ ремонт на първия етаж от жилищната сграда с обособяване на санитарен възел-одобрен от главния архитект на 20.09.2011 г. и 3. възстановяване на внесената по сметка на Общината сума за издаване на Разрешение за строеж. При тези данни и установените параметри на процесния санитарен възел, описани в заключението на експерта, административният съд е приел, че се касае за вътрешно преустройство на съществуващо помещение по реда на чл. 151, т. 3 от ЗУТ, за което не е изискуемо разрешение за строеж. Обсъдено е наличието на изискванията по тази разпоредба и липсата на промяна на предназначението, а условията по чл. 151, т. 3, б. "в" са разгледани като кумулативно изискуеми. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, са оборени в съдебното производство досежно предмета на процесната заповед и изискуемостта на разрешение за строеж. Установено е, че е извършено преустройство в площта на приземния етаж на сградата, собственост на жалбоподателката, изразяващо се в обособяване на помещение с предназначение "санитарен възел" с площ под 2 кв. м., с три стени с "итонг", монтирана тоалетна чиния, заустена към съществуващата ВиК инсталация и използване на ел. инсталация, без изменение на общите инсталации. При това преустройство не са премахвани съществуващи зидове, не са правени отвори в такива зидове, не е променена носимоспособността и конструкцията на сградата, не са засегнати общи части на сградата, а присъединяването към съществуващата ВиК инсталация е изпълнено без промяна на вида и местоположението й. При тези данни, изводът на съда, че обособяването на санитарен възел не е съпътствано от промяна на предназначението на приземния етаж е обоснован и съответен на материалния закон. Съгласно § 5, т. 41 ДРЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и нормативните актове за неговото прилагане. В приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, таблица № 3 Класификатор за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях, към Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри жилище /апартамент/ в жилищна сграда или такава със смесено предназначение представлява самостоятелен обект на кадастъра с код 500. Жилището представлява съвкупност от помещения, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Неотменима част от жилището са и складови помещения, които могат да бъдат разполагани както в неговата площ, така и извън него-мазета, тавани и пр. Тези помещения нямат самостоятелно значение, не представляват самостоятелни кадастрални единици, предвид което нямат и самостоятелни идентификационни кодове. Ето защо процесното преустройство не може да бъде определено като такова с промяна на предназначението на приземния етаж. Изграденият санитарен възел, с оглед неоспорените констатации на съдебно техническата експертиза и издадените надлежно от Общинската администрация виза и одобрен проект, следва да се определи като вътрешно преустройство по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж. От тук следва незаконосъобразност на процесната заповед за премахване на това преустройство като незаконен строеж, в който смисъл е и решаващия правен извод в обжалваното решение. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,