Решение № 3923 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 764/2021 г.

Решение № 3923 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 764/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Ж., чрез процесуален представител адв. Ю. Д. от АК - Русе, срещу Решение № 131/24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 213/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което e отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ц 1040-18-23/03.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо Разпореждане № 181-00-421-8/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра относно възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт К., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № Ц 1040-18-23/03.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо Разпореждане № 181-00-421-8/15.07.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 8235. 15 лева за периода 1.02.2017 г. до 30.09.2017 г., на основание чл. 114, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че със заявление с вх. № 181-00-421/28.02.2017 г., подадено пред ТП на НОИ – Силистра, жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО (л. 51). До 1.02.2017 г. лицето е работело по две трудови правоотношения - с "Глобал текх" АД - гр. София, по което е изпълнявал длъжността "Счетоводител", и с "Меком" АД - гр. София, по което изпълнявал длъжността "Оперативен счетоводител", като от посочената дата и двете правоотношения са прекратени на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Към заявлението за отпускане на обезщетение са приложени копия от двете заповеди за прекратяване на трудовите договори. С разпореждане № 181-00-421-1/07.03.2017 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра е отпуснал в полза на жалбоподателя парично обезщетение за безработица за периода 1.02.2017 г. – 30.11.2017 г. в размер на 74, 03 лв. дневно. При извършена проверка на осигурителя на лицето "Меком" АД - гр. София от контролните органи на ТП на НОИ - София град е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата 31.12.2012 г. с решение на СГС, вписано в ТР на 1.04.2016 г., прекратило е дейността си от 24.02.2015 г., а от 15.11.2016 г. е лишено от възможността да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Същевременно оспорващият Ж. е бил назначен за оперативен счетоводител от 22.11.2012 г., като за времето до м. февруари 2017 г. е използвал нотариално заверено пълномощно за подаване на данни по електронен път пред НОИ, дадено от управителя на дружеството А. Ц., който е бил освободен от длъжността по негова молба от 15.10.2012 г., вписана в ТР на 16.04.2013 г. При направена справка в ТР е установено, че всички представляващи дружеството са заличени от 14.05.2013 г. След обявяването на несъстоятелността за синдик на дружеството е назначена Р. Т., на която не са предоставени търговски книги на дружеството, нито трудова и осигурителна документация. Последният финансов отчет на дружеството е от 2011 г. Отчетено е, че контролните органи на ТП на НОИ - София са в обективна невъзможност да извършат ревизия по разходите на ДОО в "Меком" АД в несъстоятелност. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № КП – 5-21-00569285/22.05.2019 г. Въз основа на резултатите от проверката са издадени задължителни предписания № 3 Д-1-21-00569340/22.05.2019 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя за периода 1.04.2013 – 28.02.2017 г. Данните са заличени на 29.08.2019 г., което е дало основание на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО да издаде разпореждане № 181-00-421-2/28.01.2020 г., с което е изменено разпореждане № 181-00-421-1/7.03.2017 г. досежно размера и периода на отпуснатото в полза на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, като дневният размер на обезщетението е намален на 24, 12 лв., а периодът на обезщетението е редуциран до 30.09.2017 г. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 11.02.2020 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Във връзка с горното е издадено и разпореждане № 181-00-421-4/04.02.2020 г. на ръководителя за осигуряването за безработица, с което е постановено възстановяване на добросъвестно полученото от жалбоподателя обезщетение за безработица за периода 1.02.2017 г. - 30.09.2017 г. в размер на 8235. 15 лева. По жалба на Н. Ж. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Силистра се е произнесъл с решение № 1040 - 18 - 26/25.03.2020 г., с което оспореното разпореждане е отменено поради липса на мотиви и преписката е върната за ново произнасяне. В изпълнение на дадените указания ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра е постановил разпореждане № 181-00-421-8/15.07.2020 г., с което е наредено възстановяването на добросъвестно полученото от жалбоподателя парично обезщетение за безработица за периода 1.02.2017 г. - 30.09.2017 г. в размер на 8235. 15 лева. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че с отпадането на основанието за плащане и съгласно чл. 54ж, ал. 3 КСО за лицето е възникнало задължение за възстановяване на посочената сума за визирания период. Изведен е решаващ мотив досежно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Посочено е, че оспореното решение съответства и на целта на закона, обусловена от защита на бюджета на държавното обществено осигуряване чрез създаване на механизъм за възстановяване на недължими плащания. По горните съображения, първоинстанционният съд приема оспорения акт за правилен и законосъобразен, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Силистра, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора относно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като същата е в сила от 1.01.2017 г. /обн. ДВ, бр. 98/2016 г. /. Съгласно цитираната норма на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая е извършен последващ контрол от органите на ТП на НОИ – София - град относно подадените от "Меком" АД данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход на Н. Ж., резултатите от който са обективирани в Констативен протокол № КП – 5-21-00569285/22.05.2019 г. Установени са нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Със заличаването на 29.08.2019 г. на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от "Меком" АД относно жалбоподателя, се променя както базата, въз основа на която се изчислява размерът на обезщетението за безработица съгласно чл. 54б КСО, така и базата, въз основа на която се определя срокът на обезщетението - чл. 54в КСО. Предвид изложеното, обосновано е прието наличието на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО за изменение на разпореждане № 181-00-421-1/7.03.2017 г. досежно размера и периода на отпуснатото в полза на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, което е станало с постановяването на разпореждане № 181-00-421-2/28.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра. С влизането му в сила е отпаднало основанието, на което жалбоподателят е получил по-високия размер на обезщетението за периода 1.02.2017 г. - 30.09.2017 г. в размер на 8235. 15 лева. Въз основа на установените нови данни е извършена повторна преценка на правото на обезщетение за безработица на жалбоподателя. Новата преценка е направена след влизане в сила на разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО (изм., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), за период 1.02.2017 г. - 30.09.2017 г., поради което административният орган обосновано и законосъобразно е приложил действащата нормативна уредба. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното административно решение, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Силистра е постановил правилно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и по силата на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По силата на чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Н. Ж. следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – Силистра съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,