Решение № 2800 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2016 г.

Решение № 2800 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В. К. в качеството на главен архитект на община С., срещу решение № 146 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменена издадената от него на 07.12.2015 г. виза за проектиране на "Козирка към магазин" в УПИ IХ-1376, 1377, в кв. 86 по плана на гр. С.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът - М. Д. П. - Иванова, чрез адв. Капасъзова като процесуален представител, в нсъдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът - К. С. К. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалба на М. Д. П.-Иванова против виза за проектиране на "Козирка към магазин" в УПИ IХ-1376, 1377, в кв. 86 по ПУП на гр. С., издадена от главния архитект на община С. на 07.12.2015 г. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че при издаването на визата е допуснато съществено нарушения на изискванията за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразено в липсата на фактически и правни основания. Решението е правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. Правните му изводи съответстват на установената фактическа обстановка и са в съответствие с относимите материалноправни норми. По делото е безспорно установено, че оспорващата в първоинстанционното производство М. Д. П.-Иванова е собственик на имот пл. № 1377, за който заедно с имот пл. № 1376, е отреден УПИ IX - 1376, 1377 в кв. 86 по плана на гр. С.. По заявлението на собственика на имот пл. № 1376 К. С. К. от главния архитект на община С. е издадена оспорената виза за проектиране на "Козирка към магазин" в УПИ IХ-1376, 1377. Според заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза козирката е предвидена към западната част на магазина, изцяло в имот пл. № 1376 и опира до външните стени на жилищните сгради на Писюзева, като не нарушава тяхната функционалност, а ще пречи доколкото ще задържа вода в резултат на валежи, което е предпоставка за избиване на влага. Законосъобразно съдът е приел, че визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл. 214 ЗУТ. Визата определя параметрите на допустимото застрояване в даден поземлен имот - чл. 140, ал. 2 и 3 ЗУТ, предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект - чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за учредяване на право на строеж - чл. 180 ЗУТ. В определените от закона случаи визата за проектиране допълва или замества застроителния план. Административният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК и правилно не се е ограничил само с обсъждане на посочените в жалбата основания. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки административен акт следва да съдържа мотиви - фактическите и правни основания за неговото издаване. Изводът на съда, че в случая формата на акта не е спазена се споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, (каквато настоящата хипотеза не е ) визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Правилно е прието от съда, че визата не отговаря на изискванията за посочване в акта на фактическите и правни основания. Липсват изложени факти, от които да се определи отразява ли се предвиденото пристрояване на характера и начина на застрояване в имота, за да се извърши преценка относно точното правно основание за издаване на визата. Не се съдържат допустимите височини, плътност и интензивност на застрояването. Не са определени параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот. Непосочването на тези показатели препятства проверката за съответствие с действащите правила и нормативи за съответната устройствена зона. При тези данни правилно е заключението на съда за допуснат съществен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК поради отсъствие на фактически и правни основания за неговото издаване, както и на задължителните реквизити в нарушение на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Затова и тяхната липса не позволява да бъде проверена законосъобразността на оспорената виза за проектиране. За пръв път в касационната жалба главният архитект се позовава на конкретни разпоредби от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като излага съображения, че предвидената с визата козирка към магазин представлява издатина по смисъла на чл. 86 и че е допустимо изграждането й като част от сградата на основното застрояване по чл. 91 от същата. При липса на посочени фактически и правни основания в акта е недопустимо едва в касационното производство да се извежда волята на административния орган. Освен това цитираните разпоредби допускат изграждането пред отделни части от фасадата над магазини и други нежилищни помещения, разположени в първия надземен етаж на конзолни козирки и поставянето на сенници на височина най-малко 3 м от най-високото прилежащо ниво на тротоара и на разстояние най-малко 0,75 м от бордюрната линия, т. е. откъм улицата. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като визата за проектиране е издадена за козирка към магазин пред вътрешната линия на застрояване към дъното на УПИ. По тези съображения обжалваното решение е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е прието, че оспореният акт е незаконосъобразен. Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото заявеното от страна на процесуалния представител на ответника М. Д. П. - Иванова искане за присъждане на разноски за касационното производство е основателно. При липса на направено от касатора възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се присъди в пълния претендиран размер от 700 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,