Решение № 5964 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2020 г.

Решение № 5964 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1649/2020 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ", с ЕИК 109060042, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, п. к. 2600, ул. "Метоха" № 4, чрез адв. С. Марушкина – БлАК, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], срещу решение № 309/9.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил (АС – Кюстендил), с което е отхвърлена жалбата срещу Отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ), обективиран в писмо ДОб-ВЗЛ-08-16-1469 #14 от 12.06.2018 г., да изплати сумата в размер на 30 600, 00 лева, представляваща 85 % от стойността на 20 броя ваучери по искане за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-16-1469#12/11.04.2018 г. за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Автотранспортна техника". По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразно постановен отказ за изплащане стойността на ваучери за успешно завършилите обучението представители на целевата група. Развива съображения, че доколкото обжалваният административен акт е постановен във връзка със сключено между жалбоподателя и АЗ Споразумение № ДОб-2-3#/7.11.2016 г., а последното съгласно формиралата се съдебна практика на ВАС представлява административен договор и в качеството си на такъв подлежи на съдебен контрол, то производството и по отношение на него е допустимо. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е извършил проверка за законосъобразност по отношение на писмо ДОб-2-3#23/05.04.2018 г., с което действието на горецитираното Споразумение е прекратено. Счита, че съдът е следвало да се произнесе и по него по същество, тъй като е надлежно обжалвано в законоустановения срок. В тази връзка добавя, че в съдържанието на писмото липсва изискуемият съгл. разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК реквизит и поради това за него приложим се явява чл. 140 АПК. Акцентира върху обстоятелството, че изводът на първоинстанционния съд, че не са налице възражения срещу незаконосъобразността му, е неправилен и необоснован, а въпросът относно действителността, респективно неговото правно действие, се явява преюдициален по отношение на обжалвания акт. Твърди, че АС - Кюстендил необосновано е извършил "косвен съдебен контрол" и счита последния за недопустим. По отношение на обжалвания административен акт мотивира тезата, че същият е незаконосъобразен, доколкото в него не са изброени и посочени конкретно фактическите и правните основания за издаването му, както и няма съответствие между тях, т. к. в акта единствено се съобщава, че подробна информация относно основанието за отказ е дадена в писмото от 5.04.2018 г., и по този начин не е конкретизирано кои нарушения се имат предвид и в какво се изразяват те, както и не става ясно във връзка с кои точно обучения е постановеното. Твърди още, че в съдържанието му липсват реквизити, а именно: регламентираната в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК разпоредителна част, както и изискуемият съгл. чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК срок за обжалване. Доколкото счита, че и горецитираното споразумение е следвало да бъде разгледано по отношение на неговата законосъобразност в първоинстанционното производство, в жалбата си излага съображенията си относно пороците на съобщението за прекратяването, като в тази връзка намира извода на съда за наличие на фактическо основание за прекратяването за необоснован, тъй като при съставянето на протокол № 28/9.02.2018 г. са допуснати нарушения - в противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 2 Споразумението протоколът не е подписан от свидетел, както и не е проведена втора проверка от служителите на АЗ, както и такава от отдел "Верификация", след одобрение от директора на ГД ЕФМП, в съответствие с изричните изисквания на Процедурата по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и АЗ, приета от АЗ. Посочва, че протокол № 34/20.02.2018 г. в действителност доказвал, че обучението се провежда. Счита, че при продължителност на процесното обучение от 960 часа за 6 месеца, констатирането на един случай на непровеждане не води до извод, че извършеното прекратяване е правилно и при него не са нарушени материалният и процесуалният закон. В тази връзка излага доводи, че съдът необосновано, в противоречие на събраните по делото писмени доказателства – 8 бр. протоколи за извършени проверки, е приел, че действително е извършено твърдяното нарушение. Сочи, че дори в хипотезата на допуснато от него нарушение, то последното се явява незначително и при констатирането му служителите на АЗ е следвало да бъде приложен друг ред, вместо същото да бъде прекратено, а именно - да бъде предоставен срок за отстраняване на несъответствията. Отделно, излага, че в съобщението за прекратяването е демонстрирано едно бъдещо намерение, което още не е реализирано, поради което споразумението е запазило правното си действие и към момента. Посочва също така, че не е налице твърдяното неизпълнение, а напротив – задълженията му са надлежно изпълнени, тъй като от една страна, лицата, получили ваучери и започнали обучение, са задължени да присъстват на 80% от учебните занятия, а не на 100 % от тях, а от друга, са завършили успешно курса, положили са финалния изпит и са се дипломирали. Мотивира становище за нарушение на материалния закон, състоящо се в обстоятелството, че съдът е сезиран с жалба, в която са изложени аргументи, обвързващи го да разгледа и действието на споразумението, а в решението липсва такова произнасяне. Доколкото този въпрос е с преюдициално значение, счита, че необсъждайки го, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Намира и че АС - Кюстендил е ограничил правото му на защита, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства по извършените проверки и констатираното неизпълнение на задълженията към АЗ, а по отношение на тях е възприел единствено изводите на административния орган. Във връзка с обжалвания административен акт посочва още, че разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ПМС 280/2015 г. не предвижда отказ от плащане в случай на едностранно прекратяване на договор, още повече, че такова не е налице, по изложените аргументи и това представлява основание за незаконосъобразност на акта. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител Х. Аргирова – главен юрисконсулт при Дирекция "Бюро по труда" – Сандански, с пълномощно № РД-06-00-73/26.10.2018 г., оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Г. Купандолоски – Гришасмил" срещу Отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ), обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-16-1469 #14 от 12.06.2018 г., да изплати сумата в размер на 30 600, 00 лева, представляваща 85 % от стойността на 20 броя ваучери по искане за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-16-1469#12/11.04.2018 г. за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Автотранспортна техника". За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 7.11.2016 г. и на основание чл. 7, ал. 2 от Постановление № 280 на Министерския съвет от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " (ПМС № 280/2015 г.), прието във връзка с изпълнение на Проект № BG05 M90 P001-1. 016 "Ваучери за заети лица" по Приоритетна ос 1 "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места" от горецитираната оперативна програма, изпълнителният директор на АЗ, в качеството му на представляващ агенцията и бенефициент по смисъла на ЗУСЕСИФ, е сключил Споразумение № ДОб-2-3#1 с ЕТ "Г. Купандолски – Гришасмил" – лице, избрано от изготвения от него списък на доставчиците на обучение, които отговарят на условията по чл. 9 ПМС № 280/2015 г. Реализацията на предвидените обучения по горецитирания проект се осъществява чрез предоставяне на поименни ваучери на лицата от целевата група – тези, които имат сключен трудов договор с предприятие извън държавната администрация и притежават средна или по-ниска степен на образование, като АЗ изплаща 85 % от конкретно посочената сума в съответствие с номиналната стойност на ваучера на доставчика на обучението. В споразумението са уредени конкретните условия и ред за разплащане с ваучерите, както и правата и задълженията на страните, свързани с тях. В раздел V от него са предвидени условията за прекратяването му, като в чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото е уредена възможността за едностранно такова от страна на възложителя при неизпълнение на задълженията на ДОб, в който случай прекратяването настъпва от датата на получаване на писменото предизвестие, а в раздел ІV, чл. 4, ал. 3 са регламентирани основанията, при които ДОб няма право да получи стойността на ваучерите, сред които по т. 1 са случаите когато не е изпълнил задълженията си. Съгласно раздел VІ неразделна част от споразумението са Общите условия (ОУ), а чл. 6, т. 6. 1 от тях регламентира, че доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията си по споразумението. Раздел II от "Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенцията по заетостта", утвърдена от изпълнителния директор на АЗ (Процедурата), наречен "Предприемане на действия по прекратяване на Споразумение с ДОб в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2", установява реда за извършване на проверки от възложителя. Установено е че на 9.02.2018 г., служители от АЗ, Дирекция "Бюро по труда" – Дупница, са извършили проверка на място в гр. Дупница относно провеждането на обучението по ПК 5250101 "Автотранспортна техника" – 3 СПК, курс № ДОБ – ВЗЛ-08-16-1469, целият с продължителност от 6.10.2017 г. до 5.04.2018 г., при която констатирали, че обучение не се провежда, както и че не са открити обучаваните 20 лица и преподавателят. Горните обстоятелства са отразени в съставения протокол № 26/9.02.2018 г., който е изпратен на ДОб с писмо от 13.02.2018 г., като на последния е предоставен 5-дневен срок за даване на обяснения във връзка с констатираното нарушение. След като такива не са постъпили в АЗ, на 22.03.2018 г. е извършена последваща проверка, която е установила, че се провежда обучение, на което присъства едно лице от общо 20 обучаващи се, както и че предвиденото практическо такова се осъществява в класна стая, която не отговаря на изискванията. Тези констатации са обективирани в протокол № 61/22.03.2018 г. На 4.04.2018 г. е издадена Докладна записка с рег. № 30-00-19648/4.04.2018 г. от главния директор на ГД "ЕФМП" на АЗ, с адресат изпълнителния директор на АЗ, в която са описани допуснатите нарушения от страна на ДОб при провеждане на курсове за обучение по 14 различни договори. По т. 10, касаеща процесния договор № ДОБ-ВЗЛ-08-16-1469, курс 816-1469-17-92004 в НБД (2189 от платформата), са описани тези по Констативните протоколи № 26/9.02.2018 г. и № 61/22.03.2018 г. Извън горното, в документа е посочено, че на 12.03.2018 г. в АЗ е депозирано писмо рег. № 30-08-13871 от ДРСЗ - Благоевград във връзка с контролната дейност на дирекцията през периода 24.10.2017 г. – 08.03.2018 г., в чиито обхват попадат и обученията на ДОб, като е изготвен и доклад от началник сектор "Верификация" – Благоевград за констатирани нередности по време на проверките на същия ДОб. С писмо рег. № ДОб-2-3#23 от 5.04.2018 г., изпълнителният директор на АЗ е уведомил ДОб, че едностранно прекратява споразумението поради описаните в Докладната записка от 4.04.2018 г. нарушения, считано от датата на получаване на уведомлението. Писмото е получено на ръка от ДОб на 28.05.2018 г. На 12.06.2018 г. е издаден обжалваният отказ, обективиран в писмо рег. № ДОб-ВЗЛ-08-16-1469 #14 от 12.06.2018 г. на изпълнителния директор на АЗ, да изплати сумата в размер на 30 600, 00 лв., представляваща 85 % от стойността на 20 броя ваучери по искане за плащане рег. № № ДОб-ВЗЛ-08-16-1469#12/11.04.2018 г. за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия "Техник по транспортна техника", специалност "Автотранспортна техника". Органът е посочил, че сумата в размер на 30 600, 00 лева няма да бъде възстановена, тъй като сключеното Споразумение № ДОБ-2-3#1/7.11.2016 г., е прекратено едностранно поради констатирани нарушения на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, считано от 28.05.2018 г. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него Отказ на изпълнителния директор на АЗ, обективиран в писмо № ДОб-ВЗЛ-08-16-1469 #14 от 12.06.2018 г., представлява индивидуален административен акт и е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. При преценката относно компетентността на административния орган, издал акта, съдът е съобразил, че между АЗ, от една страна, и Министерството на трудовата и социална политика, от друга, са налице правоотношения по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, в резултат на които е сключен административен договор /проект/ по см. на чл. 45, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В изпълнение на задължението си, изведено по аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ, да сключи договор с изпълнител и в съответствие с приложимите норми на ПМС 280/2015 г., АЗ е сключила с жалбоподателя споразумение № ДОб-2-3#-1/7.11.2016 г. При съблюдаване нормите на чл. 11, ал. 1 ПМС/2015 г., във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 23 Устройствения правилник на АЗ и при съобразяване с изготвените съдебно - почеркови експертизи, съдът е достигнал до извода, че обжалваният акт е подписан от компетентния да го състави орган, а именно изпълнителният директор на АЗ – към онзи момент лицето Д. Николов. Приел е, че законоустановената процедура, регламентирана в чл. 35 и 36 АПК, е спазена, тъй като органът в обжалвания акт е изяснил относимите факти и обстоятелства, представляващи основание за издаването му. Като такива органът е посочил съдържащите се в полученото на 28.05.2018 г. писмо за прекратяване основания, представляващи възпроизвеждане на констатираните в Докладна записка от 4.04.2018 г. нарушения. В писмото е дадена информация и за извършените от служителите на отдел "Верификация" проверки, поради което и във връзка с изложените доводи, АС - Кюстендил е приел, че изпълнителят е бил надлежно уведомен за твърдените нарушения, довели до прекратяването на споразумението между страните, което от своя страна е послужило за основание за постановяване на процесния отказ. Съдът е оценил доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на процедурата по прекратяване като неотносими, доколкото не засягат обжалвания акт. Счел е че последният е и материалноправно законосъобразен, доколкото са изложени мотиви за съставянето му, а именно прекратеното на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от него споразумение. По отношение на писмото, с което е извършено прекратяването, е констатирано, че същото представлява индивидуален административен акт, който е съобщен надлежно на жалбоподателя, но не е обжалван като такъв в законоустановения за това срок и към момента на постановяването на първоинстанционното решение е влязъл в сила. Отделно от това, отказът е издаден на годно правно основание, а именно чл. 5, ал. 1, т. 2 споразумението, във връзка с чл. 7, ал. 8, във връзка с ал. 7 ПМС/2015 г., във връзка с чл. 11, ал. 3, т. 1, която допуска договарянето от страните на допълнителни основания за отказване изплащането на стойността на ваучерите, както и при наличието на изискуемата материалноправна предпоставка, състояща се в действителното прекратяване на споразумението. По наведения от жалбоподателя довод за липса на основание за постановяването на обжалвания отказ, поради наличието към момента на издаването му на действащо между страните споразумение, съдът е приел, че последното е прекратено с писмо от 25.05.2018 г., но тъй като същото е индивидуален административен акт, в който не е посочен изрично срокът за обжалване, за него приложим се явява срокът по чл. 140, ал. 1 АПК, в конкретния случай изтекъл в хода на производството, поради което същият представлява обстоятелство от значение за спора, и следва да бъде преценено съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. В тази връзка, още на 28.07.2018 г. са преклудирани всички възражения по отношение на неговата законосъобразност, каквито се твърди, че са наведени и в първоинстанционното производство. Такива обаче не са налице в подадената жалба - в нея липсва формулиран петитум за това, поради което такъв контрол не следва да бъде извършван. При направеното заключение за законосъобразно прекратяване на сключеното между страните споразумение, послужило като фактическо и правно основание за постановения отказ, съдът е формирал решаващ извод за неоснователност на подадената от ЕТ "Г. Купандолски – Гришасмил" жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед извършеното прекратяване на споразумението между страните, представляващо основание за постановяването на отказ от изплащане на сумите по предоставените ваучери. В тази насока първоинстанционният съд точно е установил относимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Развитите от Административен съд - Кюстендил мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, както и по спазването на изискуемата по закон форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение. Спорният въпрос се състои в това дали е било налице основанието за отказ от изплащане на сумата по ваучерите, респективно правното действие на споразумението между страните било ли е прекратено към момента на постановяването му, както и посочени ли са надлежно фактите и обстоятелствата, послужили за съставянето му, и дали непроизнасянето на първоинстанционния съд относно писмото от 5.04.2018 г. представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗУСЕСИФ решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕСИФ се обективира в административен договор с бенефициента. Легалната дефиниция на тази правна фигура се съдържа в § 1. т. 1 ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно който "административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Договорът се оформя в писмено споразумение между ръководителя на УО и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Горецитираната разпоредба кореспондира с чл. 19а и сл. АПК (при действащата към процесния момент редакция – ДВ, бр. 74 от 2016 г. ), които регламентират процедурата по издаване, действителността и редът за оспорването на административния договор. В тази връзка несъмнено сключеното между АЗ и УО споразумение /проект/ представлява административен договор. Правилото на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ постановява, че финансирането с безвъзмездна финансова помощ се прекратява едностранно от ръководителя на управляващия орган, когато бенефициентът не сключи договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на срока, предвиден за неговото сключване. От анализа му следва, че за бенефициента съществува произтичащо от закона задължение да сключи договор с изпълнител във връзка с възлагане на дейности по изпълнението и /или управлението на проекта, когато това е предвидено за съответната дейност (арг. от чл. 49 ЗУСЕСИФ). Доколкото конкретната фактическа и правна обстановка касае дейност по предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., то приложима спрямо нея е специално предвидената в Постановление № 280 на МС от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ПМС № 280/2015 г. ) регламентация. Процедурата по одобряване на доставчик, който да подпомогне бенефициентът по см. на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 49 ЗУСЕСИФ, е посочена изрично в чл. 7 ПМС/2015 г., ал. 7 от която постановява, че доставчиците на обучение, чиито заявления са одобрени, подписват споразумение с АЗ, представлявано от изпълнителния й директор или упълномощено от него лице, по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице. На това основание е сключеното между АЗ и жалбоподателя споразумение от 7.11.2016 г., а съгласно формиралата се практика на ВАС (Определение № 50 от 3.01.2019 г. по адм. д. № 14193/2018 г., Определение № 59 от 3.01.2019 г. по адм. д. № 13851/2018 г. и др. ) то притежава характеристиките на административен договор и подлежи на съдебен контрол от административните съдилища в Република България. То е влязло в сила в момента на подписването му и има обвързващо действие за страните по него, като всички договорени в отклонение на регламентацията в ПМС/2015 г. условия, са съставени на основание чл. 7, ал. 8 от последното, тъй като това правило допуска уредбата на правата и задълженията във връзка с предоставяното обучение, наблюдението и контрола, осъществявани от АЗ, механизмът и сроковете за заплащане на услугите, предоставени на лицата от целевите групи, да бъде съставяна, респективно допълвана, от сключващите споразумението лица. От изложеното следва, че правната уредба на правоотношенията, възникнали между възложителя по см. на ПМС/2015 г. вр. със ЗУСЕСИФ, от една страна, и доставчикът на обучение по см. на чл. 7 ПМС, от друга, се съдържа в разпоредбите на постановлението, а за неуредените случаи или такива, при които нормативният акт е предоставил изрично правомощия да бъдат уреждани допълнително – в постигнатото споразумение, както и ОУ към него. След анализ на така установената нормативна рамка, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че правното действие на сключеното споразумение е прекратено още с получаването на писмото от 5.04.2018 г. Според чл. 5. 1. ОУ доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя, само след окончателно и успешно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие, с изключение на случаите на чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7, Раздел V Споразумението. Това правило кореспондира с разпоредбата на чл. 6.1.1 ОУ, според която доставчикът няма право да получи паричната стойност на номинала на ваучера в хипотеза, когато не е изпълнил някое от задълженията си по Споразумението. Доколкото в случая е констатирано, че процесното обучение не се провежда, в което всъщност се състои основното задължение на доставчика съгласно чл. 4, ал. 2 Споразумението, както и че ДОб не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 3 споразумението да провежда обучение в бази за практика, отговарящи на изискванията на ДОИ, то административният орган правилно е счел, че е налице неизпълнение, което му дава право, прилагайки чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, да прекрати действието му, като по този начин придобие правото съгл. 6.1.1. ОУ да откаже изплащането стойността на ваучерите, свързани с обучението, по което има несъответствия. Прекратяването съгласно изричното правило на чл. 5, ал. 2, изр. второ от споразумението настъпва с получаването на писмото за това, което в конкретния случай е станало на 28.05.2018 г., видно от представеното по делото заверено копие от писмото от 5.04.2018 г. и положения собственоръчно подпис на жалбоподателя. Издаденото от административния орган писмо представлява по своята правна същност индивидуален административен акт и като такъв подлежи на обжалване по отношение на неговата законосъобразност пред административните съдилища. Тъй като в съдържанието му не е посочен изрично какъв е срокът за това, както и пред кой орган, приложима за него се явява разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, от което следва изводът, че срокът за обжалването му е изтекъл на 28.07.2018 г., в рамките на първоинстанционното производство. Съдът правилно е приел, че този срок не е спазен, поради обстоятелството, че в жалбата, подадена срещу писмото, с което е постановен отказ, не се съдържат оплаквания относно законосъобразността на акта за прекратяването и същият не подлежи на такава преценка в производството. Съдържащите се в жалбата твърдения изискват постановяването на акт от първата инстанция, който да установи налице ли е законосъобразност по всички основания, уредени в чл. 146 АПК, единствено на писмото, с което е постановен отказ, при съблюдаване налице ли е било прекратяването на споразумението към този момент, доколкото това обстоятелство във връзка с него представлява материалноправна предпоставка за постановяването на отказа. Произнасянето на съда относно законосъобразността на индивидуалния административен акт, обективиран в писмото за прекратяването, би било недопустимо. При тези аргументи следва да се приемат за неоснователни доводите на жалбоподателя относно допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, състоящи се в необсъждане законосъобразността на писмото за прекратяване на споразумението. В тази връзка и всички твърдения за нарушаване процедурата по прекратяването, съдържаща се в Процедурата, както и за липса на реквизити в писмото от 05.04.2018 г. по чл. 57 АПК, са неотносими към предмета на настоящото производство. Съдът е стигнал до правилния извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен, доколкото в него са изброени фактите и обстоятелствата, налагащи издаването му, както изисква чл. 35 АПК. Цитирано е основанието, което е дало право на органа да откаже изплащане стойността на ваучерите, а именно – чл. 5. 1. ОУ – при едностранно прекратяване на споразумението. В изложението си органът е припомнил, че споразумението е прекратено с уведомително писмо от 5.04.2018 г., получено от доставчика на обучение на 28.05.2018 г., в което са изложени подробно констатираните нарушения, касаещи самото прекратяване. В случая, за да бъде мотивиран актът, респ. да бъдат спазени изискванията на чл. 35 АПК, е било необходимо органът да посочи, че е налице хипотезата на чл. 5. 1. ОУ вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 споразумението, а именно – прекратено споразумение. Последното е изпълнено, тъй като административният орган в първите два абзаца от акта си е описал именно това обстоятелство. Обсъждането на допуснатите нарушения, наложили прекратяването, касаят писмото от 5.04.2018 г., а не отказът, базиран на него, поради което е неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради липса на точно изложение на допуснатите нарушения. Несподелимо е и твърдението, че тъй като към момента на постановяването на отказа не е бил налице стабилен, влязъл в сила, акт за прекратяването, то същото не е настъпило все още. Съгласно чл. 5, ал. 2 споразумението този момент настъпва от момента на получаването на писмото. Възможността за обжалването е имплицитно заложена в АПК, която ако бъде използвана, ще доведе до отмяна на постановения акт или до потвърждаването му като правилен и законосъобразен, но няма отношение към материалноправната последица, която е преследвана с издаването му, а именно – прекратяването на споразумението и моментът, в който настъпва то, който е изрично уреден от страните. Въпреки това, правилно съдът е взел под внимание изтичането на законоустановения срок за обжалването на акта, оценявайки го като факт от правно значение за спора и на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Правилото на чл. 59, ал. 2 АПК определя реквизитите на един индивидуален административен акт, когато той бъде издаден в писмена форма. Спецификата на актовете, с които се постановява отказ, налага извода, че предвидената в т. 5 от цитираната норма "разпоредителна част", не е задължителен елемент от съдържанието им, доколкото с тях не се създават права и задължения, както и не се определя начин и срок за изпълнението им. В този смисъл и оплакването на жалбоподателя, че в съставения отказ липсва разпоредителна част и това представлява нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, е неоснователно. Несподелимо се явява и твърдението, че тъй като не е налице и реквизитът по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, актът е незаконосъобразен. Допуснатият пропуск се "санира" с приложението на императивното правило на чл. 140 АПК. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Съответно на материалния, процесуалния закон и обосновано е заключението на Административен съд - Кюстендил за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт по изложените аргументи, поради което и отхвърляйки жалбата на ЕТ "Г. КУПАНДОЛСКИ – ГРИШАСМИЛ", първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение