Решение № 172 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2016 г.

Решение № 172 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано по молба на Ч. Р. М. от [населено място] за допълване на Решение Nо 77/23.06.2016 г. по гр. д. 1267/2016 г. на ВКС- II г. о.. Поддържа се, че изложените мотиви " не кореспондират на предмета на молбата за отмяна, решението е изготвено тенденциозно и целенасочено да обслужи интересите на ответната страна". Съдът не е отговорил с мотиви и диспозитив на искането му относно допустимостта на института на поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителното производство, т. е. допустимо ли е да се иска от ДСИ / държавен съдебен изпълнител/ да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в Постановлението за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 219/2012 г. на ДСИ при РС-Велинград, не е отговорил с мотиви и диспозитив на заявения инцидентен установителен иск и не е разрешил спора били ли са предмет на публичната продан общите части и двора, няма отговор на въпроса за нарушение на чл. 437, ал. 2 ГПК след като съм трето за изпълнителното дело лице. Ответниците по делото не вземат становище по искането на молителя М.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Производството по чл. 250, ал. 1 ГПК е процесуално допустимо от гл. т. заявяването на молбата в установения от законодателя месечен процесуално преклузивен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК сочи, че страната в съдебния исков процес, респ. и в производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК може да иска допълване на решението си, когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане. За да бъде реализирано това процесуално право, на лице следва да е пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Правото на страната да иска допълване на един съдебен акт следва да се упражни в срока, указан от закона- а именно 1 месец от узнаване за постановеното решение. При данните по делото не може да се сподели тезата на молителя, че не е налице произнасяне по цялото му искане на молителя в отменителното производство. Изложените мотиви касаят същността на това производство и неговия извънинстанционен характер от гл. т. на предмета на самото производство. Спор по същество на конкретен материално-правен или процесуално - правен въпрос не се дава в производството за отмяна, защото такава е волята на законодателя, а съдът само я прилага според духа и разума на закона. С решението в производството за отмяна допълване на съдебния акт може да има, само и доколкото съдът по отмяната не се е произнесъл по някое от релевираните в молбата за отмяна, визираните от законодателя в чл. 303, ал. 1, т. 1- 7 ГПК обстоятелства, съставляващи основания за отмяна. Изложените искания от молителя Ч. М., като основания за допълване на решението, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна - а именно защото "съдът / настоящият състав на ВКС/ не е отговорил с мотиви и диспозитив на искането му относно допустимостта на института на поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителното производство, т. е. допустимо ли е да се иска от ДСИ / държавен съдебен изпълнител/ да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в Постановлението за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 219/2012 г. на ДСИ при РС-Велинград, не е отговорил с мотиви и диспозитив на заявения инцидентен установителен иск и не е разрешил спора били ли са предмет на публичната продан общите части и двора" по същество касаят искания, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за отмяна, и не съставляват обстоятелства от категорията на тези по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК, за да се иска допълване с произнасяне по тях поради пропуск при постановяване на решението, чието допълване се иска. Не може да се удовлетвори искане за допълване с мотиви и диспозитив на въпроса за нарушение на чл. 437, ал. 2 ГПК след като съм трето за изпълнителното дело лице, доколкото на това твърдение за нарушаване на правото на защита, по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е даден отговор. Липсата на удовлетворителен за обжалващата страна резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет. Чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. По изложените съображения, молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК на Ч. Р. М. следва да бъде оставена без уважение, поради което настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия